Мария Елизабет Саксонска (1610 – 1684)
Мария Елизабет Саксонска (на немски: Maria Elisabeth von Sachsen; * 22 ноември 1610 в Дрезден; † 24 октомври 1684 в Хузум) от рода на Албертинските Ветини е принцеса на Саксония и чрез женитба херцогиня на Шлезвиг-Холщайн-Готорп (1630–1659).[1]
| Мария Елизабет Саксонска | |
|---|---|
| херцогиня на Шлезвиг-Холщайн-Готорп | |
 Принцеса Мария Елизабет Саксонска, по-късно херцогиня на Шлезвиг-Холщайн-Готорп |
|
| Лични данни | |
| Други титли | принцеса на Саксония |
| Родена |
22 ноември 1610 г.
|
| Починала | |
| Предшественик | Августа Датска |
| Наследник | Фредерика Амалия Датска |
| Семейство | |
| Династия | Албертинските Ветини |
| Баща | Йохан Георг I |
| Майка | Магдалена Сибила от Прусия |
| Брак | Фридрих III |
| Потомци | София Августа, Магдалена Сибила, Йохан Адолф, Мария Елизабет, Фридрих, Хедвиг Елеонора, Адолф Август, Йохан Георг, Анна Доротея, Християн Албрехт, Густав Улрих, Христина Сабина, Август Фридрих, Адолф, Елизабет София, Августа Мария |
| Мария Елизабет Саксонска в Общомедия | |
Тя е втората дъщеря на Йохан Георг I (1585–1656), курфюрст на Саксония, и втората му съпруга Магдалена Сибила от Прусия (1587–1659), дъщеря на херцог Албрехт Фридрих от Прусия и Мария Елеонора от Юлих-Клеве-Берг.
Мария Елизабет се сгодява и след три години се омъжва на 21 февруари 1630 г. в Дрезден за херцог Фридрих III от Шлезвиг-Холщайн-Готорп, (1597–1659), син на херцог Йохан Адолф и съпругата му принцеса Августа Датска, дъщеря на датския и норвежкия крал Фридрих II от Дом Олденбург. Към зестрата си тя има картини на художника Лукас Кранах Стари.[2] [3][4]
След смъртта на нейния съпруг тя се грижи една година за още 18-годишния си син Християн Албрехт и се оттегля през 1660 г. в нейния още 18-годишен вдовишки дворец Хузум. Тя преостроява двореца в раннобароков стил и е патрон на изкуството и културата. През 1664 г. тя печата ок. 100 екземпляра на пълната Библия в Шлезвиг.
ДецаРедактиране
Мария Елизабет има с херцог Фридрих III фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп 16 деца:
- София Августа (1630–1680)
- ∞ 1649 княз Йохан фон Анхалт-Цербст (1621–1667), син на княз Рудолф
- Магдалена Сибила (1631–1719)
- ∞ 1654 херцог Густав Адолф фон Мекленбург-Гюстров (1633–1695)
- Йохан Адолф (1632–1633)
- Мария Елизабет (1634–1665)
- ∞ 1650 ландграф Лудвиг VI фон Хесен-Дармщат (1630–1678)
- Фридрих (1635–1654)
- Хедвиг Елеонора (1636–1715)
- ∞ 1654 по-късния крал Карл X Густав от Швеция (1622–1660)
- Адолф Август (*/† 1637)
- Йохан Георг (1638–1655), княжески епископ на Любек
- Анна Доротея (1640–1713), монахиня
- Християн Албрехт (1641–1695)
- ∞ 1667 Фредерика Амалия Датска от Дом Олденбург (1649–1704), дъщеря на крал Фредерик III от Дания
- Густав Улрих (*/† 1642)
- Христина Сабина (1643–1644)
- Август Фридрих (1646–1705)
- ∞ 1676 принцеса Христина (1656–1698), дъщеря на херцог Август фон Саксония-Вайсенфелс
- Адолф (1647–1648)
- Елизабет София (*/† 1647)
- Августа Мария (1649–1728)
- ∞ 1670 маркграф Фридрих VII Магнус фон Баден-Дурлах (1647–1709)
ЛитератураРедактиране
- Ute Essegern: Fürstinnen am kursächsischen Hof, Leipziger Universitätsverlag, 2007, S. 365 ff. (Digitalisat)
- Otto Friedrich August Meinardus: Zur Schleswiger „Maria Elisabeth“-Bibel von 1664, Beiträge zur Schleswiger Stadtgeschichte, Heft 37, 1992, S. 97–103.
- Ada Kadelbach: Das Husumer Hofgesangbuch (Schleswig 1676) – ein verloren geglaubtes Gesangbuch und seine Quellen, Kreisarchiv Nordfriesland 1983.
- Fritz Juntke: Die Schleswiger Bibel von 1664 und ihre Einbände, Gutenberg-Jahrbuch 1980, S. 316–324.
- Karl August Müller: Kurfürst Johann Georg der Erste, seine Familie und sein Hof, Dresden und Leipzig, Gerhard Fleischer 1838