Мария Кесякова
Мария Цанчова Кесякова е българска учителка и общественичка.
| Мария Кесякова | |
| българска учителка и общественичка | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 1959 г.
|
| Семейство | |
| Братя/сестри | Христо Кесяков Иван Кесяков |
Мария Кесякова е родена в град Копривщица. Образование получава като завършва Пловдивската девическа гимназия. След това работи като учителка в Копривщица и Пловдив. През целия си живот се занимава с дарителство и друга благотворителна дейност.[1] Тя се явява и съучредител на Женското благотворително и просветно дружество „Подкрепа“ през 1929 г.[2]
В края на 1938 г. д-р Иван Кесяков и сестра му Мария Кесякова предоставят 50 000 лв. за Безплатната ученическа трапезария в Копривщица.[3]
Мария Кесякова умира в Пловдив.
Дарителство редактиране
През 1932 г. е предадено с писмо завещанието на Христо Кесяков до председателя на Българската академия на науките, с което д-р Иван Кесяков, по това време член на Управителния съвет на БЧК съобщава волята на брат си Христо и сестра им Мария Кесякова да бъде образуван дарителски фонд „Кесяков“. По волята на тримата дарители, приходите трябва да отиват за да се учредят награди за трудове с историческа тематика на български и полски език, които спомагат за опознаването на народите, както и за трудове, посветени на дейността на писателя Михаил Чайковски. Първата награда, връчена от фонда е на Анастасия Ганчева-Зографова през 1934 г. за превода и на произведението „Иридион“ от Зигмунт Крашински от полски на български език.[4]
В памет на своите родители Рада и хаджи Цанчо Кесякови и на братята си Славчо и Христо Кесякови, Иван и Мария Кесякови завещават на училищно настоятелство в родния и град собствената си къща там. Къщата трябва да бъде обзаведена и бъде използвана като пансион за нуждите на гимназията в Копривщица. През лятото от 15 юли до 5 септември в пансиона се урежда лятна колония за деца, с цел Копривщица да стане едно от най-търсените летовища в България. За реализацията на проектът се грижи ръководството на фондацията „Х. Ненчо Палавеев“.[2]
| Наградени за преводи и авторски трудове[5] | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Име | Труд | Автор | Година | ||
| Анастасия Ганчева-Зографова | Иридион | Зигмунд Красински | 1934 | ||
| Дора Габе | Анхели | Юлиуш Словацки | 1936 | ||
| Христо Вакарелски | Селяни | Владислав Реймонт | 1936 | ||
| Георги Кертев | авторски | Българи и поляци | 1937 | ||
| Цветана Романска-Вранска | авторски | Константин Миладинов в полската литература | 1939 | ||
| Иван Камбуров | авторски | Полска музика | 1939 | ||
| Любомир Андрейчин | Сизифов труд | Стефан Жеромски | 1940 | ||
| Слава Щиплиева | Задушница | Адам Мицкевич | 1941 | ||
| Веселина Геновска-Герчева | Знахар | Тадеуш Доленга-Мостович | 1942 | ||
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Кесяков // daritelite.bg. Посетен на 7 март 2023.
- ↑ а б Женско благотворително и просветно дружество „Подкрепа“ // daritelite.bg. Посетен на 8 март 2023.
- ↑ Дарени документи за един „копривщенски подвиг на човечността“ // gramada.org. Посетен на 7 март 2023.
- ↑ Друмева, Евгения. Дора Габе е сред награждаваните от фонд „Кесяков“ // vesti.bg, 17 януари 2016. Посетен на 30 юни 2022.
- ↑ Жените в историята на академичната наука в България // archiv.cl.bas.bg. с. 11. Посетен на 8 март 2023.