Мария Мангупска

княгиня на Молдова

Мария Асенина Палеологина (гръцки: Μαρία Ασανίνα Παλαιολογίνα, починала на 19 декември 1477 г.) по-известна като Мария Мангупска и Мария от Дорос, е втора съпруга на Стефан III, войвода (княз) на княжество Молдова. Бащата на Мария е княз на кримското княжество Теодоро със столица Мангуп. По майчина линия тя е свърана с династията на Палеолозите във Византия и с визнатийския клон на българската царска династия Асеневци. Според Иван Божилов на-вероятно двете фамилни имена Мария Мангупска наследява от майка си, за която Божилов допуска, че е Мария Цамблакина Палеологина Асенина, вероятна потомка на Андроник Асен.[1] Според българския изследовател по бащина линия Мария е принадлежала към семейство Гаврас, допускайки че баща ѝ е готският княз Йоан IV. Според други обаче Мария е била дъщеря на неговия наследник Олобей.[2] В тъй наречената Молдаво-германска хриника, завършена по времето на Стефан III, се твърди, че Мария е циркасианка по произход.[3] В една московска хроника пък се споменава, че Мария Мангупска е братовчедка на София Палеологина, великата княгиня на Москва и племенница на последния византийски император Константин XI Палеолог. Племенница е и на Мария Готска, императрица на Трапезунд, съпруга на последния трапезундски император Давид Велики Комнин.

Мария Мангупска
Княгиня на Молдова
Управление14721477 г.
Лични данни
Родена
Починала
1477 г.
Погребан вманастир Путна, Румъния
Семейство
ДинастияПалеолози, Асеневци
БащаОлубей
Мария Мангупска в Общомедия

На 14 септември 1472 година Мария се омъжва за молдовския воевода Стефан Велики.[1] От брака с княза през 1473 година ражда двама близнаци – Богдан и Иляш. Живота и на двамата е много кратък. Иляш умира още в същата година в която се е родил, а Богдан – през 1479 г, едва на шест години.

През 1475 г. след пет месечна обсада на Мангуп, княжество Теодоро е завоювано от османските войски. Цялото население е избито или отведено в робство в Константинопол. Със екзекуцията на брат ѝ Александър през 1476 г. се слага край на родната династия на Мария Мангупска.

През същата година войските на Кримското ханство, вече васлано на Османската империя, нахлуват в Източна Молдова. След като княз Стефан е разбит в битката при Валеа Алба, населението е принудено да бяга. Според местни предания, княгинята също напуска столицата Сучава и се укрива в пещера, известна като Stânca Doamnei. Малко преди смъртта си Мария изпраща като дарение на манастриа Григориат в Света Гора една икона на Св. Богородица. В наоса на католикона на същия манастир е изписан надпис Моление за преблагочестивата госпожа Мария Асенина Палеолог, владетелка на Молдовлахия.

Мария Мангупска умира на 19 декември 1477 г.[1] само на 27 години. Погребана е в манастира Путна на територията на днешна Румъния.[1] Важно доказателство за произхода на княгинята се явява погребалният покров на Мария, който е запазен и се съхранява в манастира. Върху покрова е избродиран надписът: „Това е погребалният покров на рабинията божия, благочестивата и христолюбива госпожа на Йоан Стефан воевода, господар на земята Молдовска, Мария, която се представи във вечното жилище в годината 6985, месец декември 19, в пет часа на деня“.[1] Изобразените върху покрова монограми на Палеолозите (двуглави орли) и българските Асенвеци са свидетелство за родовите отношения на мангупската династия с тези две знатни фамилии.

Бележки редактиране

  1. а б в г д Божилов 1994, с. 417.
  2. Божилов 1994, с. 417; PLP, 16909 Μαρία (Maria).
  3. Божилов 1994, с. 418, no. 8.

Източници редактиране

Вижте също редактиране