Константин XI Палеолог
Константин XI Палеолог (на гръцки: Κωνσταντίνος ΙΑ' Δραγάσης Παλαιολόγος; на латински: Constantinus XI Palaeologus), наричан още Константин XI Драгаш (* 8 февруари 1405; † 29 май 1453) е последният император, управлявал Византия от 1449 до смъртта си на 29 май 1453 г. Загива при крепостната порта Св. Роман с меч в ръка, ръководейки последните улични боеве в Цариград срещу турците. Над неговия гроб е малката църква „Въведение Богородично" в кв. Вефа.[1][2][3][4][5]
| Константин XI Палеолог Κωνσταντίνος ΙΑ' Παλαιολόγος | |
|---|---|
| византийски император | |
 | |
| Роден |
9 февруари 1404 г.
|
| Починал | |
| Управление | |
| Период | 6 януари 1449 – 29 май 1453 |
| Предшественик | Йоан VIII Палеолог |
| Наследник | няма, Константинопол е завладян, а Византия престава да съществува. |
 | |
| Семейство | |
| Род | Палеолози |
| Баща | Мануил II Палеолог |
| Майка | Елена Драгаш |
| Братя/сестри | Димитър Палеолог Андроник Палеолог Йоан VIII Палеолог Тома Палеолог Теодор II Палеолог |
| Съпруга | Теодора Токо (1 юли 1428 – ноември 1429) Теодора Токо (1 юли 1428) |
| Подпис |  |
| Константин XI Палеолог в Общомедия | |
Произход и възкачване на престолаРедактиране
Син е на Мануил II Палеолог и Елена Драгаш, дъщеря на велбъждския деспот Константин Деян, правнук на цар Иван Александър по майчина линия и на потомката на цар Иван Асен II Ирина Асенина по бащина.
По свое желание и тъй като било допустимо от византийската традиция, той се наричал с фамилията на майка си – Драгаш.
Голяма част от детството си прекарва в Константинопол под наблюдението на родителите си. В периода на отсъствие на своя по-голям брат, който бил в Италия, Константин бил начело на Константинопол от 1437 до 1439 г.
До своето встъпване на престола Константин си спечелва уважението на ромеите като храбър деспот на Морея. Не блестял с образование, предпочитал книги с войнишки упражнения, бил избухлив, но имал здрав разум и дарбата да убеждава слушателите. Когато Йоан VIII Палеолог починал, Константин се намирал в Мистра. Неговият по-млад брат Димитър пръв се прибира в Константинопол с надежда, че тронът му принадлежи, но него никой не го поддържал. Сам Константин бива провъзгласен за император в началото на януари в Мистра.
УправлениеРедактиране
През март 1449 г. Константин се прибира в столицата и поема властта. В следващите години се заема и донякъде успява да подготви града за отбрана в случай на обсада, иска помощ и съюз против турците на запад и се опитва да се примири с църковните борби против унията с католическата църква.
На 5 април 1453 г. Константинопол е подложен на обсада от голяма османска войска на султан Мехмед II, стремяща се да превземе града и да ликвидира това, което е останало от Източната Римска империя (Византия). След два неуспешни щурма на 18 април и на 7 май, при третия щурм на 28 май 150 000-ната османска армия побеждава 7000-те защитници на столицата. Градът е превзет и разорен от турците. След двудневно клане на 30 май турският султан влиза в „Св. София“ и заповядва базиликата да бъде обърната на джамия. Изтреблението и грабежите продължават и на следващия ден (както било обещано от султана на войнците му, като отплата за превземането на крепостта). През същата година пада и управляваният от византийците последен български град, непокорен от турците – Несебър, администриран от ромейски управител. Това е краят на Византийската империя, условно приеман и за край на Средновековието.
Последният византийски император Константин XI Палеолог загива в сражението при крепостната порта Св. Роман с меч в ръка, ръководейки последните улични боеве. Турците трудно го намират сред труповете на падналите защитници на Константинопол, като тялото му е разпознато по пурпурните ботуши със златни орли на тях. Главата на последния император е изпратена до дворовете на мюсюлманските владетели като доказателство, че османците са превзели „града на царете“.
Според легендата Мехмед II предава тялото на оцелелите християни и им заповядва да го погребат подобаващо. Над неговия гроб е построена малката църква „Въведение Богородично" в кв. Вефа[1][2][3][4][5] на 500 м северно от акведукта на Валент в Цариград. Маслото за кандилото, непрестанно горящо над гроба, е плащала султанската хазна от 1453 до 1923 г., когато Турция е провъзгласена за република. Мястото и днес е дълбоко почитано от православните. Самият Константин XI Палеоло е канонизиран за светец.
ЛитератураРедактиране
- U. Mattejiet: Konstantin XI. Palaiologos. In: Lexikon des Mittelalters 5, Sp. 1378f.
- Alexios G. Savvides, Benjamin Hendrickx: Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization. Vol. 2: Baanes–Eznik of Kolb. Brepols Publishers, Turnhout 2008, ISBN 978-2-503-52377-4, S. 255 – 257.
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б Church of the Mother of God and the Aghiasma – Vefa (Vefa Meydan), Istanbul, Türkiye
- ↑ а б бг – Църква Богородица Вефа / tr – Ayin Biri Kilisesi – Meryem Ana Ayazmas – Vefa Kilisesi / gr – Αγίασμα Παναγίας Βεφά / Istanbul – 34134 Fatih – Hacı kadın mah.- Katip Çelebi Cd. No:13
- ↑ а б Holy Shrine of the Virgin Vefa – Ecumenical Patriarchat Constantinople offitial site
- ↑ а б The Church of the Mother of God at Vefa, offitial site of Columbia University[неработеща препратка]
- ↑ а б Ксения Климова -, Истанбул: легенди за Града, Православие.бг
Вижте същоРедактиране
Външни препраткиРедактиране
- Great Martyr, the Emperor Blessed Constantine XI Paleologos Архив на оригинала от 2006-12-31 в Wayback Machine.
- Vita di Costantino XI Paleologo Архив на оригинала от 2007-03-21 в Wayback Machine.
- San Costantino XI Paleologo
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Константин XI Палеолог“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| Йоан VIII Палеолог | → | Византийски император (1449 – 1453) | → | -- |
| Тодор I Палеолог | → | Деспот на Морея (1443 – 1449) | → | Тома Палеолог |