Константин XI Палеолог

Константин XI Палеолог (на гръцки: Κωνσταντίνος ΙΑ' Δραγάσης Παλαιολόγος; на латински: Constantinus XI Palaeologus), наричан още Константин XI Драгаш (* 8 февруари 1405; † 29 май 1453) е последният император, управлявал Византия от 1449 до смъртта си на 29 май 1453 г. Загива при крепостната порта Св. Роман с меч в ръка, ръководейки последните улични боеве в Цариград срещу турците. Над неговия гроб е малката църква „Въведение Богородично" в кв. Вефа.[1][2][3][4][5]

Константин XI Палеолог
Κωνσταντίνος ΙΑ' Παλαιολόγος
византийски император
Constantine XI Palaiologos miniature.jpg
Роден
Починал
29 май 1453 г. (49 г.)
Управление
Период6 януари 144929 май 1453
ПредшественикЙоан VIII Палеолог
Наследникняма, Константинопол е завладян, а Византия престава да съществува.
Device of the Palaiologos Dynasty.svg
Семейство
РодПалеолози
БащаМануил II Палеолог
МайкаЕлена Драгаш
Братя/сестриДимитър Палеолог
Андроник Палеолог
Йоан VIII Палеолог
Тома Палеолог
Теодор II Палеолог
СъпругаТеодора Токо (1 юли 1428 – ноември 1429)
Теодора Токо (1 юли 1428)
ПодписConstantine XI signature.png
Константин XI Палеолог в Общомедия

Произход и възкачване на престолаРедактиране

Син е на Мануил II Палеолог и Елена Драгаш, дъщеря на велбъждския деспот Константин Деян, правнук на цар Иван Александър по майчина линия и на потомката на цар Иван Асен II Ирина Асенина по бащина.

По свое желание и тъй като било допустимо от византийската традиция, той се наричал с фамилията на майка си – Драгаш.

Голяма част от детството си прекарва в Константинопол под наблюдението на родителите си. В периода на отсъствие на своя по-голям брат, който бил в Италия, Константин бил начело на Константинопол от 1437 до 1439 г.

До своето встъпване на престола Константин си спечелва уважението на ромеите като храбър деспот на Морея. Не блестял с образование, предпочитал книги с войнишки упражнения, бил избухлив, но имал здрав разум и дарбата да убеждава слушателите. Когато Йоан VIII Палеолог починал, Константин се намирал в Мистра. Неговият по-млад брат Димитър пръв се прибира в Константинопол с надежда, че тронът му принадлежи, но него никой не го поддържал. Сам Константин бива провъзгласен за император в началото на януари в Мистра.

УправлениеРедактиране

През март 1449 г. Константин се прибира в столицата и поема властта. В следващите години се заема и донякъде успява да подготви града за отбрана в случай на обсада, иска помощ и съюз против турците на запад и се опитва да се примири с църковните борби против унията с католическата църква.

На 5 април 1453 г. Константинопол е подложен на обсада от голяма османска войска на султан Мехмед II, стремяща се да превземе града и да ликвидира това, което е останало от Източната Римска империя (Византия). След два неуспешни щурма на 18 април и на 7 май, при третия щурм на 28 май 150 000-ната османска армия побеждава 7000-те защитници на столицата. Градът е превзет и разорен от турците. След двудневно клане на 30 май турският султан влиза в „Св. София“ и заповядва базиликата да бъде обърната на джамия. Изтреблението и грабежите продължават и на следващия ден (както било обещано от султана на войнците му, като отплата за превземането на крепостта). През същата година пада и управляваният от византийците последен български град, непокорен от турците – Несебър, администриран от ромейски управител. Това е краят на Византийската империя, условно приеман и за край на Средновековието.

Последният византийски император Константин XI Палеолог загива в сражението при крепостната порта Св. Роман с меч в ръка, ръководейки последните улични боеве. Турците трудно го намират сред труповете на падналите защитници на Константинопол, като тялото му е разпознато по пурпурните ботуши със златни орли на тях. Главата на последния император е изпратена до дворовете на мюсюлманските владетели като доказателство, че османците са превзели „града на царете“.

Според легендата Мехмед II предава тялото на оцелелите християни и им заповядва да го погребат подобаващо. Над неговия гроб е построена малката църква „Въведение Богородично" в кв. Вефа[1][2][3][4][5] на 500 м северно от акведукта на Валент в Цариград. Маслото за кандилото, непрестанно горящо над гроба, е плащала султанската хазна от 1453 до 1923 г., когато Турция е провъзгласена за република. Мястото и днес е дълбоко почитано от православните. Самият Константин XI Палеоло е канонизиран за светец.

ЛитератураРедактиране

  • U. Mattejiet: Konstantin XI. Palaiologos. In: Lexikon des Mittelalters 5, Sp. 1378f.
  • Alexios G. Savvides, Benjamin Hendrickx: Encyclopaedic Prosopographical Lexicon of Byzantine History and Civilization. Vol. 2: Baanes–Eznik of Kolb. Brepols Publishers, Turnhout 2008, ISBN 978-2-503-52377-4, S. 255 – 257.

ИзточнициРедактиране

Вижте същоРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Константин XI Палеолог“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Йоан VIII Палеолог Византийски император (1449 – 1453) --
Тодор I Палеолог Деспот на Морея (1443 – 1449) Тома Палеолог