Марко Теодорович
Марко Теодорович Везьов (Хаджитодоров) е български търговец, собственик на търговска кантора във Виена, спонсор на един от първите светски южнославянски буквари.[1]
| Марко Теодорович | |
| български търговец и общественик | |
| Роден |
1760 г.
|
|---|---|
| Починал | 1840 г.
|
Биография редактиране
Марко Теодорович Везьов е роден около 1760 година в Банско. Завършва гръцко светско училище. Занимава се с търговия на памук и заминава за Виена. Открива търговски кантори в Сяр, Белград и Виена. През 1792 издава църковнославянски буквар,[2] отпечатан в печатницата на сърбина Стефан Новакович във Виена.[3] В буквара e отбелязано, че е на славянски език. На корицата му е посочено, че издателят е „българин, родом из Разлог“.[4]
Букварът е всъщност поръчан и платен от сърбите във Виена за обучение на сръбските деца,[5] но Марко го пригодил и за българските.[6] Той бил известен като учен човек, знаещ руски и църковнославянски и затова сърбите му поръчали учебника. Букварът на Марко е второ преработено издание на учебника на сръбския просветител Захарие Орфелин, като от неговото заглавие е съкратен текстът: „нын первое ради употребления серпскаго юношества издань”. Марко Теодорович предвижда книгата да служи и на българските училища, като ѝ придава по-широко южнославянско значение.
Така букварът изпълнява ролята на учебник на прехода от църковно-славянски към говоримия език и заема особено място в усилията за изграждането на модерна българска просветна система, защото е първото печатно учебно пособие, в което църковнославянските текстове се редуват с гражданска кирилска азбука и новобългарска лексика и въвежда елементи на светската система на обучение. Освен с издаването на буквара, Марко Везьов се заема и с неговото разпространение, като изпраща екземпляри до училища из района на днешните югозападна България и Източна Сърбия.
По-късно Марко, заедно с братовчед му Михаил Герман, са привлечени да служат като дипломати на самообявилото се сръбско княжество в Смедеревския санджак. Марко е изпратен във Влашко. Подпомага организирането на Второто сръбско въстание. За него и братовчед му, Вук Караджич пише на княз Милош, че те могат да навредят на сръбската кауза. Според Караджич, лично Теодорович му заявил, че българският народ бил по-голям и по-знатен от сръбския.[7] Марко и Михаил настояли пред Вук Караджич да вмъкне и български песни в неговия „Додадтък“ от 1822 година. Умира в Букурещ през 1840 година.
Марко Теодорович дарява пари за изграждане на училище и на църквата „Света Троица“ в Банско. Дарява съгражданите си с машинни части за дарак и банциг.
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 116, 138.
- ↑ Йордан Иванов. „Български старини из Македония“. София, 1931, стр. 207 - 209.
- ↑ Literaturna istoriia, Institut za literatura (Bŭlgarska akademiia na naukite) 1984, str. 36.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 131.
- ↑ История на новата българската литература: лекции в четири тома, том 1, Боян Пенев, Български писател, 1976, стр. 269.
- ↑ Nachalo na bŭlgarskoto vŭzrazhdane, tom 1 от Istoriia͡ na novata bŭlgarska literatura, Boian Penev, Durzhavna pechatnitsa, 1930, str. 353.
- ↑ Иванов, Й. Избрани произведения, т. 1, С., 1982, стр. 188-191.