Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Троица.

„Света Троица“ е православна църква в град Банско, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква.[1][2] Храмът, една от най-забележителните църкви в България от втората половина на XIX век, е обявен за паметник на културата.[2]

„Света Троица“
Sveta troica bansko.jpg
общ изглед
Местоположение в Банско
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Банско
Вероизповедание Българска православна църква - Българска патриаршия
Епархия Неврокопска
Архиерейско наместничество Разложко
Тип на сградата трикорабна псевдобазилика
Архитектурен стил възрожденски
Време на изграждане 1833 – 1835 г.
Съвременен статут действащ храм
„Света Троица“ в Общомедия

ИсторияРедактиране

Църквата „Света Троица“ е изградена в центъра на селото от местни строители през 1835 година, благодарение на общите усилия и щедрост на банскалии. Тъй като по онова време османците позволявали да се строят църкви само на места, където преди това е имало храм, местни хора заровили икона и кръст в двор в центъра на селото. Мястото за строене на църквата е дарено – най-голям дарител е Лазар Герман - заможен банскалия и кмет на българската община. Той е основен ръководел в изграждането на храма, както и лице за трудните преговори с турците, което в крайна сметка му коства живота. Друг виден дарител е Тома Хаджибена, който дава мястото пред къщата си. Общо дарителите са 270 фамилии и 1081 индивидуални дарители.[3] Разрешението за строеж на храм е получено през 1833 година. Главният майстор строител е банскалията Димитър Доюв. В строителството участват 350 майстори – каменоделци, строители и резбари, както и доброволци от селото.[1] Храмът е завършен в 1835 година.[1][2]

КамбанарияРедактиране

В 1850 година в северната част на църковния двор е изградена голяма каменна камбанария, която служи и като часовникова кула. Камбанарията се съчетава отлично с архитектурата на църквата и играе важна роля при оформянето на силуета на градчето.[4] Майстор на камбанарията е Глигор Благов Доюв, племенник на строителя на църквата Димитър.[2]

АрхитектураРедактиране

В архитектурно отношение представлява трикорабна, безкуполна псевдобазилика с двускатен покрив и аркадна галерия на запад. Размерите на храма са 35 m дължина и 22,5 m ширина.[2] Архитектурата на сградата е направена, така че мами окото да изглежда малка, а всъщност не е. Градежът е монументален, като каменната зидария е майсторски изпълнена. Дебелината на стените е 1,10 m в основите. Входните врати, сводовете и прозорците са изработени от дялани камъни.[3]

ИнтериорРедактиране

Вътрешното пространство е организирано в бароков стил и има монументално въздействие. Дърворезбените и живописните елементи на декорацията са в хармония, преходите са плавни, без прави ъгли, дървените холкели са със сложни, огънати форми. Трите кораба са разделени от високи измазани и изписани дървени колони с аркади, а таванът на средния кораб е повдигнат върху висок холкел. Женската църква има дървена решетка с изящна плетеница.[2][3]

Дърворезбите и живописната украса на църквата са дело на тресончанина Велян Огнев, като се предполага, че той е автор и на иконостаса и на амвона. Огнев изписва с цветни орнаменти и геометрични мотиви всички свободни от резба повърхности по иконостаса – подиконните платна, колонките и прочие, църковните мебели и елементите на вътрешното храмово пространство – стените, колоните, плоскостите над акрите на трите кораба.[2]

По декорацията на храма работи видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров. Първото му дело е Разпятието върху големия кръст от венчилката на иконостаса.[2] В 1839 – 1841 година[5] изписва осемте големи царски икони, както и някои от целувателните. През 1850 година изписва част от иконите за апостолския ред – „Дейсис“, „Свети Илия“, „Свети Лука“, „Свети Андрей“, „Свети Вартоломей“, „Свети Петър“, „Възнесение Лазарево“. В 1854 година в нишата на проскомидията рисува традиционната сцена „Христос в гроба“. В 1860 година за владишкия трон рисува икона на Христос и патронната икона на Светата Троица за десния проскинитарий. В 1861 година изписва „Убрус“, поставен на царските двери. На Димитър Молеров са и стенописите над вратите.[2]

В църквата работи и синът на Димитър Симеон Молеров, като иконите му са смятани за негово върхово постижение.[6] В 1841 година той изписва царските икони „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Димитър“, а за апостолския ред – Матей, Филип, Юда, Симон, Тома, Яков, Йоан, Матей и Марко. Стенописното изображение а Архангел Михаил вляво от олтара също е негово.[2]

В храма работи и синът на Симеон Георги Молеров,[7] който изработва няколко целувателни икони със съвършена техника.[2] Друг бански зограф Димитър Сирлещов[2] рисува в 1892 година завесата на северната олтарна врата. Негово дело са и двете странични олтарни врати, иконата на „Св. св. Кирил и Методий“ от 1894 г., „Богородица на трон със светци“ на малкия проскинитарий и стенописа „Богородица Ширшая небес“ от 1898 година в апсидата.[8]

В 1957 година в църквата отново са рисувани стенописи.[8]

БележкиРедактиране

  1. а б в Църквата „Св. Троица“ в Банско. // Corect. Посетен на 13 ноември 2014.
  2. а б в г д е ж з и к л м Шаблон:ЕХК
  3. а б в „Св. Троица“ – гр. Банско. // Свети места. Посетен на 1 февруари 2017.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 410.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 585.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 586.
  7. Четири поколения – Молеровия род. // Nobility Bg. Посетен на 13 ноември 2014.
  8. а б Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 403.