Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година
Мемоарът на българи от Македония от 27 декември 1917 година е протестен документ на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, отпечатан във вестник „Родина“, излизащ в Скопие и редактиран от Георги Баждаров, Ангел Томов и Христо Матов. Още в началото на декември мемоарът е изпратен на българския пълномощен министър в Берлин Димитър Ризов, който да го разпространи в Европа.[1]
| „Мемоар на българи от Македония“ | |
|---|---|
| Първо издание | 27 декември 1917 година г. |
| Оригинален език | български |
| Жанр | мемоар |
| Публикувано в | „Родина (1915 - 1918)“ |
Мемоарът е насочен срещу Холандско-скандинавския комитет, който организира Международната социалистическа конференция в Стокхолм по балканските въпроси и срещу предложенията на американския президент Удроу Уилсън за принципите, които трябва да бъдат в основата на мирните договори след приключването на Първата световна война. Точка 11 в предложенията му гласи: „Румъния, Сърбия, Черна гора трябва да се опразнят; ще им се възвърнат окупираните земи. На Сърбия ще се даде свободен излаз на море и отношенията между отделните балкански държави трябва да се определят приятелски под влиянието на силите, съгласно с установените от историята линии. Ще се дадат на тия държави международни гаранции за политическа и стопанска независимост и териториална цялост.“
Текстът на мемоара е написан от Тодор Александров, а подписалите се саморъчно са написали кратки биографични бележки за себе си. Ръкописният оригинал на документа се пази в Централния държавен архив в архивния фонд на ВМРО (ф. 396 к). Протестният меморандум е съгласуван с министър-председателя Васил Радославов и с професорите в Комисията за проучване на България – Любомир Милетич, Никола Милев, Йордан Иванов, Анастас Иширков, Иван Снегаров и Стоян Романски, както и със Симеон Радев, Кръстьо Станчев и инженер Стоян Загорски, както и с дейците на БРСДП (ш.с.), които също се застъпват за присъединяването на Македония към България.
В Мемоара се казва:
| „ | Земите по двете страни на Вардара и самият Вардар принадлежат на българското население, което ги обитава и следователно не могат произволно да се дават на тоя – на оня да ги владее политически, даже да би имал нужда. В противен случай реакцията срещу чуждата власт е неминуема и тая реакция е вън от всяко съмнение, щом е дума за земи като нашите, които в близкото минало – през турския и през сръбския режим – тъй дълго време са били огнище на въоръжени въстанишки движения и с това са станали първа причина на последните три освободителни войни от страна на свободна България.
Разумното и действително използване на Вардарския и на всички други басейни на Балканите е възможно само при едно съществено и основно условие: това е – свободата на всеки народ в неговите естествени етнографски граници и взаимното зачитане естествените права на всекиго. Защитавайки с гърдите си тези начала чрез участието му сега в най-кървавата от войните, каквито светът е виждал, българският народ и днес протяга ръка за мир и съгласие, решен в същото време да продължи да дава жертви за свободата и обединението си, ако те му се наложат от несправедливото желание да се режат части от живото му тяло.[2] |
“ |
ПодписалиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ Протестътъ на македонскитѣ българи противъ мнѣнието на Холандско-скандинавския комитетъ по балканскитѣ въпроси. // Родина II (501). Скопйе, 27 декември 1917. с. 1-2.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 603.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 603 - 607.