Мемоар на българи от Македония от 27 декември 1917 година

Мемоарът на българи от Македония от 27 декември 1917 година е протестен документ на Централния комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, отпечатан във вестник „Родина“, излизащ в Скопие и редактиран от Георги Баждаров, Ангел Томов и Христо Матов. Още в началото на декември мемоарът е изпратен на българския пълномощен министър в Берлин Димитър Ризов, който да го разпространи в Европа.[1]

„Мемоар на българи от Македония“
Първо издание27 декември 1917 г.
Оригинален езикбългарски
Жанрмемоар
Публикувано вРодина (1915 - 1918)

Мемоарът е насочен срещу Холандско-скандинавския комитет, който организира Международната социалистическа конференция в Стокхолм по балканските въпроси и срещу предложенията на американския президент Удроу Уилсън за принципите, които трябва да бъдат в основата на мирните договори след приключването на Първата световна война. Точка 11 в предложенията му гласи: „Румъния, Сърбия, Черна гора трябва да се опразнят; ще им се възвърнат окупираните земи. На Сърбия ще се даде свободен излаз на море и отношенията между отделните балкански държави трябва да се определят приятелски под влиянието на силите, съгласно с установените от историята линии. Ще се дадат на тия държави международни гаранции за политическа и стопанска независимост и териториална цялост.“

Текстът на мемоара е написан от Тодор Александров, а подписалите се саморъчно са написали кратки биографични бележки за себе си. Ръкописният оригинал на документа се пази в Централния държавен архив в архивния фонд на ВМРО (ф. 396 к). Протестният меморандум е съгласуван с министър-председателя Васил Радославов и с професорите в Комисията за проучване на България – Любомир Милетич, Никола Милев, Йордан Иванов, Анастас Иширков, Иван Снегаров и Стоян Романски, както и със Симеон Радев, Кръстьо Станчев и инженер Стоян Загорски, както и с дейците на БРСДП (ш.с.), които също се застъпват за присъединяването на Македония към България.

В Мемоара се казва:

Земите по двете страни на Вардара и самият Вардар принадлежат на българското население, което ги обитава и следователно не могат произволно да се дават на тоя – на оня да ги владее политически, даже да би имал нужда. В противен случай реакцията срещу чуждата власт е неминуема и тая реакция е вън от всяко съмнение, щом е дума за земи като нашите, които в близкото минало – през турския и през сръбския режим – тъй дълго време са били огнище на въоръжени въстанишки движения и с това са станали първа причина на последните три освободителни войни от страна на свободна България.

Разумното и действително използване на Вардарския и на всички други басейни на Балканите е възможно само при едно съществено и основно условие: това е – свободата на всеки народ в неговите естествени етнографски граници и взаимното зачитане естествените права на всекиго. Защитавайки с гърдите си тези начала чрез участието му сега в най-кървавата от войните, каквито светът е виждал, българският народ и днес протяга ръка за мир и съгласие, решен в същото време да продължи да дава жертви за свободата и обединението си, ако те му се наложат от несправедливото желание да се режат части от живото му тяло.[2]

Подписали

редактиране
 
Страница 1 на мемоара
 
Страница 2 на мемоара
Име От
1. Диме Николов Скопие
2. Трайче Чайчаров Скопие
3. Петруш Шагманов Скопие
4. Спиро Гайдарджиев Скопие
5. Кральо Х. Марков Скопие
6. Лазар Велков Дивле
7. Хаджи Зафир Тасев Куманово
8. Михаил С. Байловски Куманово
9. Кръстю Лазаров Куманово
10. Димитър Давидов Крива паланка
11. Веселин Икономов Крива паланка
12. Аргир Манасиев Сехово
13. Дончо Ангелов Кратово
14. Арсо Лазаров Щип
15. Ефрем Чучков Щип
16. Арсений Костенцев Щип
17. Хаджи Иван Весов Велес
18. Иван Корабаров Велес
19. Трайко Гочев Велес
20. Димко Крепиев Велес
21. Марко Цепенков Прилеп
22. Петър Ацев Прилеп
23. Кочо Н. Небреклиев Прилеп
24. А. Хр. Янов Прилеп
25. Димитър Велянов Крушево
26. Григор Божинов Крушево
27. Михаил Станоев Крушево
28. Андрей Д. Татарчев Ресен
29. Евтим Т. Ляпчев Ресен
30. Кръсте Трайков Горно Круше
31. Хаджи Серафим Апостолов Теарце
32. Насто Илиев Тетово
33. Хаджи Григор Хаджисерафимов Тетово
34. Младен Дальов Тетово
35. Младен Мишев Тетово
36. Рафаил Столев Вратница
37. Нестор Траянов Галичник
38. П. С. Хаджиевски Галичник
39. Тръпко И. Гиновски Галичник
40. Aпостол Христов Галичник
41. Димитър Н. Куновски Дебър
42. Иконом Търпе Симоновски Дебър
43. Христо Атанасов Пасинки
44. Ангел Спространов Охрид
45. Протойерей Христо Маленков Охрид
46. Станислав Чакъров Струга
47. Анастас Н. Калайджиев Струга
48. Анастас Лозанчев Битоля
49. Георги Груев Смилево
50. Янаки Янев Лавчани[3]
  1. Протестътъ на македонскитѣ българи противъ мнѣнието на Холандско-скандинавския комитетъ по балканскитѣ въпроси // Родина II (501). Скопйе, 27 декември 1917. с. 1-2.
  2. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 603.
  3. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 603 - 607.