Жак Льо Гоф
Жак Льо Гоф (на френски: Jacques Le Goff) е френски историк медиевист, един от най-ярките представители на Школата „Анали“.
Жак Льо Гоф Jacques Le Goff | |
френски историк | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Париж, Франция |
Погребан | Франция |
Религия | агностицизъм |
Учил в | Екол нормал (Париж) |
Научна дейност | |
Област | История |
Работил в | EHESS |
Семейство | |
Уебсайт | |
Жак Льо Гоф в Общомедия |
Биография
редактиранеРоден е на 1 януари 1924 г. в Тулон.
Остава верен на концепцията за тоталната история, създадена от Люсиен Февър и Марк Блок. Първи директор на Висшето училище по социални науки (на френски: École des hautes études en sciences sociales) (от 1975 до 1977 г.).
Научен консултант е на филма „Името на розата“, екранизация на едноименния роман на Умберто Еко.
През ноември 1993 г. става почетен доктор на Варшавския университет[1], през април 1998 г. – на Карловия университет в Прага[2], а през октомври 2000 г. – на Университета в Павия.
Почетен доктор е също на Букурещкия университет, Будапещенския университет, Университета в Клуж, Еврейския университет в Йерусалим, Католическия университет в Лувен, Университета в Павия и Римския университет „Ла Сапиенца“.
Научни интереси и позиции
редактиранеЖак Льо Гоф е специалист по XIII век, автор на биографии на Свети Луи IX и на Франциск Асизки. Агностикът Льо Гоф заема неутрална позиция между религиозната апология и атеистичната критика на Средните векове. Той е привърженик на концепцията за Средновековието като особена цивилизация, различаваща се както от Античната, така и от Модерната.
Библиография
редактиране- Les intellectuels au Moyen Âge, Le Seuil, 1957.
- Marchands et banquiers au Moyen Âge, Le Seuil, 1957.
- Hérésie et sociétés dans l’Europe pré-industrielle, XIe-XVIIIe siècle: communications et débats du colloque de Royaumont, EHESS, 1968.
- Les propos de Saint Louis, Gallimard, 1974.
- Pour un autre Moyen Âge, Gallimard, 1977.
- La nouvelle histoire (заедно с Жак Ревел), Editions Retz, 1978.
- La naissance du purgatoire, Gallimard, 1981.
- L’imaginaire médiéval, Gallimard, 1985.
- La bourse et la vie, Hachette Littératures, 1986.
- Crise de l’urbain, futur de la ville: actes, Economica, 1986.
- Intellectuels français, intellectuels hongrois, XIIe-XXe siècle, Editions du CNRS, 1986.
- Faire de l’histoire (съставител, заедно с Пиер Нора), 3 тома, Gallimard, 1986.
- Histoire et mémoire, Gallimard, 1988.
- L'État et les pouvoirs, (съставител), Seuil, 1989.
- Histoire de la France religieuse (съставител, заедно с Рене Ремон), 4 тома, Seuil, 1988 – 1992.
- Gallard, passeport 91 – 92: une œuvre d’art à la rencontre de..., Fragments, 1992.
- Le XIIIe siècle: l’apogée de la chrétienté, Bordas, 1992.
- La vieille Europe et la nôtre, Seuil, 1994.
- L’Homme médiéval (редактор), Seuil, 1994.
- Saint Louis, Gallimard, 1995.
- L’Europe racontée aux jeunes, Seuil, 1996.
- Une vie pour l’histoire (срещи с Марк Оргон), La Découverte, 1996.
- La civilisation de l’Occident Médiéval, Flammarion, 1997.
- Pour l’amour des villes (заедно с Жан Льобрюн), Textuel, 1997.
- Le Moyen Âge aujourd’hui, Léopard d’Or, 1998
- Un autre Moyen Âge, Gallimard, 1999.
- Saint François d’Assise, Gallimard, collection „à voix haute“, 1999 (CD)
- Dictionnaire raisonné de l’Occident médiéval (заедно с Жан-Клод Шмид), Fayard, 1999
- Un Moyen Âge en images, Hazan, 2000
- Le sacre royal à l'époque de Saint-Louis, Gallimard, 2001
- Marchands et banquiers du Moyen Âge, PUF, 2001.
- Cinq personnages d’hier pour aujourd’hui: Bouddha, Abélard, saint François, Michelet, Bloch, La Fabrique, 2001.
- De la pertinence de mettre une œuvre contemporaine dans un lieu chargé d’histoire, Le Pérégrinateur, 2003.
- À la recherche du Moyen Âge, Louis Audibert, 2003
- Une histoire du corps au Moyen Âge (заедно с Никола Трюон), Liana Lévi, 2003
- Le Dieu du Moyen Âge, Bayard, 2003.
- L’Europe est-elle née au Moyen Âge?, Seuil, 2003.
- Un long Moyen Âge, Paris, Tallandier, 2004.
- Héros du Moyen Âge, Le roi, le saint, au Moyen Âge, Gallimard Quarto, 2004.
- Héros et merveilles du Moyen-âge, Seuil, 2005.
- Le Moyen Âge et l’argent: Essai d’anthropologie historique, Paris: Perrin, 2010
- À la recherche du temps sacré, Jacques de Voragine et la Légende dorée, Paris: Perrin, 2011
- Faut-il vraiment découper l'histoire en tranches?, Paris: Seuil, 2014
Публикации на български език
редактиране- Жак Льо Гоф. Интелектуалците през Средновековието. Превод от френски Мария Дракова. София: УИ „Климент Охридски“, 1993, 160 с.
- Жак Льо Гоф. Търговци и банкери през Средновековието. София: Одри, 1993, 128 с. (ISBN 954-9904-07-5)
- Жак Льо Гоф. „Бележки върху романа на Умберто Еко „Островът от вчера“. (Превод от френски Марта Ганчева). – „Литературен вестник“, год.VI, 18 – 24 септември 1996, бр. 28, с. 6.
- Жак Льо Гоф. „История“. (Превод от френски Олга Николчева.) – В: сб. Духът на Анали. София: Критика и хуманизъм, 1997.
- Жак Льо Гоф. „Съвременният прелом в паметта“. (Превод от френски Олга Николчева.) – В: сб. Духът на Анали. София: Критика и хуманизъм, 1997.
- Жак Льо Гоф. Въображаемият свят на Средновековието. (есета). Превод от френски Елка Русева. Научна редакция и предговор проф. д-р Елка Бакалова. Предговор на Жак Льо Гоф към българското издание. София: Агата-А, 1998, 408 с. (ISBN 954-540-011-0)[4]
- Жак Льо Гоф. Цивилизацията на средновековния Запад. Превод от френски Тереза Михайлова, Калина Тодорова, Мариана Стругарова. Научна редакция и предговор проф. д-р Иван Божилов. Консултанти проф. д-р Елка Бакалова, Валя Маслинкова. София: Агата-А, 1999, 624 с. (ISBN 954-540-010-2)
- Жак Льо Гоф. Европа, да се запознаем. София: Хемус, 2001, 96 с. (ISBN 954-428-209-2); 2-ро изд. София: Рива, 2007, 118 с. (ISBN 978-954-320-127-3)
- Жак Льо Гоф. Средновековието. Как да го обясним на децата. Превод от френски Виолета Йончева. София: Рива, 2007, 80 с. (ISBN 978-954-320-103-7)
Източници
редактиране- ↑ Doktoraty HC // uw.edu.pl. Архивиран от оригинала на 2013-10-22. Посетен на 2018-05-18.
- ↑ Univerzita Karlova – Čestné doktoráty
- ↑ „Influential medieval historian Jacques Le Goff dies aged 90“, Гардиан, 1 април 2014 г. ((en))
- ↑ Иван Билярски, „De imaginationibus imaginis Dei“, в. „Култура“, бр. 31 (2040), 7 август 1998 г.
Външни препратки
редактиране- ((fr)) Страница на Льо Гоф на сайта на EHESS
- Жак Льо Гоф, „Символичният ритуал на васалитета“ Архив на оригинала от 2016-12-22 в Wayback Machine., Дигитална библиотека по архивистика и документалистика
- „Границите на Европа: Разговор с Жак Льо Гоф“ Архив на оригинала от 2004-12-31 в Wayback Machine., разговора води Йоахим Фриц-Ваннаме, в. „Култура“, бр.3, 26 януари 2001 г. (ориг. в. „Die Zeit“, 7 декември 2000)
- Елка Бакалова, „Жак Льо Гоф (1924 – 2014)“, в. „Култура“, бр.14 (2763), 11 април 2014
- ((en)) Dan David Prize laureate 2007
- ((en)) „The history of innovation and revolt: Interview with Jacques Le Goff“, Eurozine, 5 септември 2003