Марк Ксилокарав (на гръцки: Μάρκος Β΄ Ξυλοκαράβης) е византийски духовникконстантинополски патриарх и охридски архиепископ от 1466 до към 1467 г.

Марк II Ксилокарав
Μάρκος Β΄ Ξυλοκαράβης
византийски духовник
Роден

Биография

редактиране

Марк Ксилокарав бил константинополски гръκ. След завладяването на града от османците в 1453 година, той, баща му и брат му забягнали на Крит.[1] Там Марк, вече монах, се изявил като яростен противник на унията със Западната църква, заради което венецианските власти го прогонили от острова.[2] Около 1464 г. той бил избран за митрополит на Одрин. Една безименна летописна бележка на гръцки език разказва, че този учен и „предостоен по възгледи, дела и думи" владика отказал да съслужи със смятания за униат никомидийски митрополит Макарий и бил низвергнат от вселенския патриарх Симеон. „А господин Марк наскърбен дава на султана 1500 флорина, става патриарх и прогонва Симеон. Цариградчани обаче не го приемат, защото е заел престола с подкуп и преврат, отведнъж събират 2000 флорина, дават ги на султана и прогонват Марк като нарушител. Той пък, бидейки красноречив, прави поклон на султана, който му дава Охридската църква."[3] Според летописната бележка на дяк Димитър от Кратово последното станало през 1466 г.[4]

Издадено от Марк в Цариград патриаршеско окръжно писмо датира от юни 1466 г.[5] „След като изкара малко време на престола, сред клира тръгнаха немалко упреци [срещу него] – понеже не го обичаха", разказва гръцко „Летописно изложение" от 1517 г.[6] След Марк вселенски патриарх става Дионисий, който налага съборно проклятие на своя предходник (15 януари 1467).[7] Дионисий обаче не угодил на гръцките първенци. „Марк отново е повикан за патриарх, а Дионисий – прогонен. Но Симеон дава на султана 3000 флорина и прогонва Марк. И Марк умря."[8] Точната година на смъртта му не се знае.

Изследвания

редактиране
  1. Α. Παπαδόπουλος-Κεραμεύς, Μάρκος Ξυλοκαράβης. – Византийский временник, 10, 1903, 403-405.
  2. M. Manoussacas, Recherches sur la vie de Jean Plousiadénos (Joseph de Méthone) (1429?-1500). – Revue des études byzantines, 17, 1959, 39-40.
  3. V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, 233-234.
  4. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 127.
  5. V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, 254.
  6. S. Lampros, Ecthesis Chronica and Chronicon Athenarum. London, 1902, 28.
  7. L. Petit, Déposition du patriarche Marc Xylocaravi. – Revue de l'Orient chrétien, 8, 1903, 144-149.
  8. V. Laurent, Les premiers patriarches de Constantinople sous la domination turque (1454-1476). – Revue des études byzantines, 26, 1968, 234-235.
? одрински митрополит (? – ?) ?
Йоасаф I Кока вселенски патриарх (1466) Симеон I
Доротей охридски архиепископ (1466- ?) ?