Мартин Гловня

български географ

Мартин Франц Гло̀вня е български географ, геоморфолог.[1][2]

Мартин Гловня
български географ
Роден
Мартин Гловня
Починал
16 януари 1986 г. (66 г.)
София, България
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Етнос българи
Учил в Софийски университет
Научна дейност
Област География
Работил в Софийски университет „Св. Климент Охридски“

БиографияРедактиране

Роден е в София на 8 ноември 1919 г. в семейството на поляци, заселили се в България. През 1943 г. завършва география в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ при доц. Гунчо Гунчев и проф. Димитър Яранов. По време на студентските си години работи като библиотекар в библиотеката на списание „География“ към Университетска библиотека, а след завършване на образованието си е стажант учител в ІІІ Софийска мъжка гимназия. Участва в бригадирското младежко движение и работи по строежа на жп линията Перник – Волуяк като ръководител на младежка група.[3] От 1948 г. е преподавател в Геолого-географския факултет на Софийски университет. Първоначално води упражнения по картография и физическа география на България. През 1963 г. получава научното звание доцент.[1] Почива на 16 януари 1986 г. в София.[2]

Научна дейностРедактиране

Научните му интереси са в областта на геоморфологията, комплексната физическа география на България и континентите и ландшафтознанието. Проучва Рила, Пирин, Витоша и Калоферска планина. Изследва глациалния и периглациалния релеф в България, определя възрастта на глациалните форми и стадиите на заледяване. За първи път установява наличието на сезонна и денонощна геокриолитозона в Средна Рила.[1]

Мартин Гловня има големи приноси във физическата география на континентите. През 1967 г. излиза първият учебник по тази дисциплина, чийто автор е доц. Гловня, а през 1982 г. излиза и негово преработено издание в съавторство с Екатерина Благоева.[1]

Той е дългогодишен член на комисията по транскрипция и на редакционни съвети на издателства, списания и др.[3]

Научни трудовеРедактиране

  • Физическа география на континентите. С., 1967.
  • Учебно ръководство по физическа география на континентите (съавторство с Екатерина Благоева). С., 1983.
  • Геоморфоложки проучвания в югозападния дял на Рила. ГСУ, ГГФ, 51,2, 1956 – 1957
  • Относно периглациалния релеф в България. Известия на БГД, 2, 1959.
  • Принос в изучаването на периглациалната морфоструктура в България. Известия на БГД, 3, 1962.
  • По въпроса за глациалния и периглациалния релеф в масива на връх Ботев. Известия на БГД, 4, 1964.
  • Проучвания на глациалната морфоскулптура в източния дял на Рила. ГСУ, ГГФ, 55, 2, 1962.
  • Глациален и периглациален релеф в Южния дял на Средна Рила. ГСУ, ГГФ, 61, 2, 1966 – 1967.
  • Сравнителни геоморфоложки проучвания на периглациалната морфо скулптура на Южните Карпати и Рила планина. ГСУ, ГГФ, 64, 2, 1969 – 1970.[1][2]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г д 30 години катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“. София, Малео-63, 2003. ISBN 954-90943-8-3. с. 15 – 16.
  2. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1558 – 1559.
  3. а б Велчев, Ангел. Да се помнят... и сторят добрини на българската география и отечеството (по случай 100 години от рождението на доц. Мартин Гловня. // Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Геолого-географски факултет. Книга 2 – География т. 112. 2019. с. 414 – 416.