Масимо Станционе

Масимо Станционе (на италиански: Massimo Stanzione), (Фратамаджоре, или в Орта ди Атела 1586 г. – Неапол 1656 г.) е италиански художник творил предимно в Неапол, в годините на стила Барок.

Масимо Станционе Massimo Stanzione
неаполитански художник
Роден	1585 г. Фратамаджоре или Орта ди Атела, Италия
Починал	1656 г. Неапол, Италия
Масимо Станционе в Общомедия

Наричан Неаполитанския Гуидо Рени, той е един от най-добрите художници на неаполитанската школа по изобразително изкуство от седемнадесети век. Неговите творби съчетават влиянието на Гуидо Рени и Доменикино с това на Караваджо.

Биография

Масимо Станционе,
„Жена в неаполитански костюм“,
Музей на Изобразителното изкуство, Сан-Франциско

Историята на художественото обучение на Масимо Станционе е доста несигурна. Вероятно в Неапол е бил ученик на Фабрицио Сантафеде и Батистело Карачоло. При престоя си в Рим от 1617 до 1630 г., художникът усъвършенства и обогатява стила си. В Рим Масимо Станционе, изучава стиловете на художниците Микеланджело да Караваджо, Гуидо Рени, Артемизия Джентилески, Анибале Карачи и Саймън Вует.

Между Масимо Станционе и Артемизия Джентилески се създава трайно партньорство, основано на взаимно признание. Тази художествена връзка очевидно е била също така значителна в художествения растеж на Станционе. Някои документи показват, че двамата художници се преместват в Неапол в една и съща година, 1630. Неаполитанският художник често придружава колежката си, за да я наблюдава, докато рисува. Няколко пъти художниците си сътрудничат в изработката на някои произведения, като картината „Рождението на свети Йоан Кръстител“, рисувана за крал Филип IV.

Началото на художествената кариера на Масимо Станционе се предполага, че е положено с портретите на „Жена в неаполитански костюм“ и „Портрет на Джером Банкес“. Дейността на неаполитанския художник, обаче, не е фокусирана само върху една особеност, стил, или тема. Най-важните произведения на художника, всъщност се намират в огромните олтари, както и в циклите стенописи за неаполитанските църкви, като фреските и платната за параклиса „Сан Мауро“ (1631 – 1637) и за параклиса на „Кръстителя“ (1644 – 1651) в Чертоза ди Сан Мартино в Неапол, една картина, изобразяваща „Свети Петър, проповядва на вярващите в Поцуоли“, рисувана около 1650 г. за катедралата в Поцуоли, както и цикълът стенописи за базиликата „Сан Паоло Маджоре“, също в Неапол. Друга забележителна творба на Масимо Станционе е великата „Жертвата на Бакхус“, която днес се намира в музея Прадо, Мадрид, заедно с други негови картини върху живота на Свети Йоан Кръстител.

Винаги внимателен към местната неаполитанска живопис, художникът скоро става един от основните неаполитански художници в началото на седемнадесети век със стил в художественото изкуство, който ще бъде наложен в неаполитанската живопис, завещавайки знанията си на учениците и имитаторите си. Масимо Станционе е артистичният съперник на Хосе де Рибера, доминиращ на художествената сцена в Неапол.

Силата на използваните цветове и натурализма на Масимо Станционе са имали голямо влияние върху други неаполитански художници и преди всичко, върху Франческо Солимена. През 1621 г. папа Григорий XV му дава титлата „Рицар на Ордена Сперон д Оро“. През 1627 г., папа Урбан VIII, дава на художника званието „Рицар на Исус“, за художествени заслуги.

В кое от жилищата си е починал Масимо Станционе, не се знае с точност. Предполага се, че причина за смъртта му е епидемията от чума, обхванала Неапол през 1656 г.

Картини на Масимо Станционе

• 
  Масимо Станционе,
  „Юдит с главата на Олоферн“,
  Музей на изкуството „Метрополитън“
• 
  Масимо Станционе,
  „Света Агата в затвора“
  Музей Каподимонте, Неапол
• 
  Масимо Станционе,
  „Мъченичеството на Света Агата“
  Музей Каподимонте, Неапол
• 
  Масимо Станционе,
  „Жертвата на Мойсей“
  Музей Каподимонте, Неапол
• 
  Масимо Станционе,
  „Лукреция“
  Музей Каподимонте, Неапол
• 
  Масимо Станционе,
  „Сузана и старейшините“
  Музей на изкуството, Небраска
• 
  Масимо Станционе,
  „Жертвата на Бакхус“
  Прадо, Мадрид
• 
  Масимо Станционе,
  „Свети Йоан Кръстител се сбогува с родителите си“
  Прадо, Мадрид
• 
  Масимо Станционе,
  „Девата с Младенеца“
  Лувър, Париж
• 
  Масимо Станционе
  „Света Агнес“
  Музей на изкуството на Каталуня
• 
  Масимо Станционе
  Стенипис,
  Таван в Чертоза Сан Мартино, Неапол
• 
  Масимо Станционе
  Стенопис,
  Таван в Чертоза Сан Мартино, Неапол

Вижте също

• Каталог на Картините в Национален музей Каподимонте, Неапол

Източници

• C.T. Dalbono, Massimo Stanzione "I suoi tempi e la sua scuola, Tip. S. Pietro a Majella, Napoli 1871.
• B. De Dominici, Vita del Cavalier Massimo Stanzioni online, in Id., Vite de' pittori, scultori, ed architetti napoletani, t. III, Ricciardi, Napoli 1743, pp. 44–69.
• N.E. Lahti, The Language of Art from A to Z: Writin Plain English. Terrebonne, Or, 1997, 1993.
• Edward Lucie-Smith, The Thames & Hudson Dictionary of Art Terms. New York, N.Y, Thames & Hudso, 2004, 2004.
• Mary D. Garrard, Artemisia Gentileschi. New York, N.Y., Rizzoli International Publications, 1993, 2006.
• Erika D. Langmuir, The Yale Dictionary of Art and Artists. New Haven, CT, Yale UP, 2000, 2000.
• José De Ribera, Ribera. Naples, 2006, 2006.
• Keith Christiansen, Orazio and Artemisia Gentileschi. New York, NY, 2001, 2001.
• S.Schutze, T.C. Willette, Massimo Stanzione. L'opera completa, Napoli, Electa, 1992.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Massimo Stanzione в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​