Мачу Пикчу (на кечуа: Machu Pikchu, буквален превод „Стар връх“) е съвременното име на архитектурен комплекс в южната част на днешно Перу, построен от инките през XV век. Той влиза в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1983 г.

Мачу Пикчу
Machu Picchu
Мачу Пикчу през 2009 г.
Мачу Пикчу през 2009 г.
Местоположение
-13.1631° с. ш. -72.5456° и. д.
Мачу Пикчу
Местоположение в Перу
Страна Перу
РегионКуско
Археология
Видград
Период1450 – 1572 г.
ЕпохаИнкска цивилизация
Сайтwww.machupicchu.gob.pe
Световно наследство на ЮНЕСКО
ИмеHistoric Sanctuary of Machu Picchu
РегионЛатинска Америка и Карибите
ТипСмесено
Критерийi, iii, vii, ix
Вписване1983
ID274
Мачу Пикчу в Общомедия

Дворците, храмовете и домовете са на 2430 m надморска височина в Андите. Наричан е още „Изгубеният град на инките“. Създаден е като свещена планинска резиденция на великия владетел на инките Пачакути, век преди неговата империя да падне, тоест приблизително към 1440 г., и е функционирал до 1532 г., когато испанците нахлуват в територията на империята. През 1532 г. всичките му жители тайнствено изчезват. Въпреки че мястото е известно на местните, то остава неизвестно за испанците през колониалния период, както и за останалия свят, докато американският историк Хайръм Бингам III не го популяризира през 1911 г.

История редактиране

След завладяването на Перу от испанците, бунтовният инка Манко Капак II тайно се измъква от Куско и се установява северозападно от Олантайтамбо в дълбините на джунглата, където основава град наречен Вилкабамба. След дълги години сражения с инките, през 1572 г. испанците атакуват Вилкабамба и връщат последния инка Тупак Амаро (наследник и половин брат на Манко) в Куско, където го екзекутират.

Със скромните си размери Мачу Пикчу не може да претендира за ролята на голям град – в него има не повече от 200 строителни съоръжения. Като цяло това са храмове, резиденции, складове и други помещения. В голямата си част те са изработени от добре обработен камък и плътно прилепнали една в друга плочи. Предполага се, че там са живеели до 1200 души, които се прекланяли пред бога на Слънцето (Инти) и отглеждали селскостопански култури на терасите. Площта на светилището е 325,92 km². Средната надморска височина е 2350 m.

За града на инките, който векове наред се е крил от чужди очи високо в джунглата на перуанските Анди (2350 m) над река Урубамба, и неговите обитатели няма останали писмени сведения (инките не са имали писменост). Не е ясно и защо са го напуснали – една теория казва, че ги е прогонила епидемия от едра шарка. Смята се, че градът е бил населен, докато испанците превземат Перу през 1532 г. Археологическите разкопки показват, че може би Мачу Пикчу не е бил обикновен град, а курорт или цитадела за елита на инките. В него е имало огромен палат и храмове. Малко хора са живели в Мачу Пикчу по време на дъждовния сезон, когато първенците са го напускали. Вероятно мястото е избрано заради уникалното си местоположение и геоложки особености – планинската верига зад Мачу Пикчу наподобява лице на инка, гледащ към небето, а носът му е най-високият връх Хуайна Пикчу (Младият връх).

В Мачу Пикчу има 140 различни конструкции, над 100 каменни стълбища, фонтани, свързани помежду си с канали и дренажна система, издълбана в скалите. Според археолозите той е бил разделен на три големи сектора: свещен, народен и за аристокрацията. В първия са основните археологически съкровища на града – Интихуана – Слънчевата наблюдателница, до нея – Храмът на слънцето – единственото запазено светилище на главния бог на инките – Виракоча, а до него прочутият Храм с трите прозореца изграден от огромни каменни блокове и наречен така заради трите трапецовидни отвора, Дворецът на Великия жрец с огромен камък в средата, където са се извършвали жертвоприношения.

Покорителите на земите на инките били запленени от легендите за скрити безценни съкровища. Векове по-късно митовете за неизвестен град, в който велможите на инките заровили големи товари със злато, докато се крили от нашествениците, повеждат младия американски историк и преподавател в университета в Йейл, Хирам Бингъм из долината на река Урубамба. Местни хора го отвеждат в каньона на реката, откъдето по лъкатушеща тясна пътека той се изкачва на хълма и открива най-невероятния град на инките напълно запазен и пуст. Датата е 24 юли 1911 г. Бингъм не успява да открие града с митичното злато, но самият Мачу Пикчу окупира въображението на хората по света с удивителната си архитектура – издигнат високо, така че никога да не бъде намерен. Първата книга на Бингъм носи заглавието „Изгубеният град на инките“. Той пише още книги и множество статии в следващите години. По време на пътешествията си из Перу той успява да получи всевъзможни разрешителни от властите в Лима, което му позволява да занесе в Йейл около 5000 предмета от цитаделата.

Перу обявява, че ще започне съдебни процедури, за да си върне хилядите артефакти от Йейл. Днес властите в Лима твърдят, че в началото на XX век са се съгласили с преместването на находките само с условието, че те ще бъдат върнати. От Йейл обаче отвръщат, че при събирането на предметите са следвани стандартните практики за времето и че предлагат разумна оферта да върнат някои от артефактите. От Перу плашат, че ще повдигнат иск в САЩ, след като тригодишните преговори са завършили без споразумение. От университета казват, че са предложили да работят с перуанското правителство и да организират паралелни експозиции с предмети на инките в Йейл и в нов музей, който ще бъде построен в Перу. Лима си иска обратно артефактите, за да бъдат показани на голяма изложба, с която да отбележи 100-годишнината от откриването на Мачу Пикчу.

География редактиране

 
Карта на Мачу Пикчу.

Мачу Пикчу лежи на 13,164 градуса южно от екватора.[1] Разположен е на 80 km северозападно от Куско, на билото на планина с надморска височина от 2430 m.[1] Това е един от най-важните археологически обекти в Южна Америка и една от най-посещаваните туристически забележителности на континента, както и най-посещаваната в Перу.[2] Мачу Пикчу има влажен и сух сезон, като повече от валежите падат в периода от октомври до април.[1]

Мачу Пикчу се намира над завой на река Урубамба, която обгражда мястото от три страни, където скалите имат вертикален наклон с височина 450 m до основата им при реката. Областта често бива обвивана от сутрешни мъгли от реката.[3] Мястото на града в миналото е военна тайна, а неговите отвесни урви и стръмни планини предоставят естествена защита. Въженият мост Инка над река Урубамба при каньона Понго де Маиник предоставя таен вход на армията на инките. Друг мост е построен западно от Мачу Пикчу на място, където има пространство от 6 m в скалите.

Градът лежи в седловина между двете планини Мачу Пикчу и Хуайна Пикчу[3] и има ясна гледка към двете долини по-долу и почти недостъпна планина отзад. Разполага със запаси на вода от извори, които не могат лесно да се блокират. Хълмовете към града са осеяни с тераси, представляващи допълнително обработваема земя, както и препятствие за евентуалните изкачващи се нашественици. Терасите намаляват ерозията на почвата и предоставят защита от свлачища.[4] Два високопланински маршрута от Мачи Пикчу преминават през планините до Куско. И двата могат да се блокират много лесно в случай, че нашественици ги приближат.

Панорамни снимки редактиране

 
 
 

Вижте също редактиране

Източници редактиране

Външни препратки редактиране