Мегленци
Мегленци (на македонска литературна норма: Мегленци) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.
| Мегленци Мегленци | |
| — село — | |
 Изглед от селото | |
  Мегленци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Новаци |
| Географска област | Пелагония |
| Надм. височина | 781 m |
| Население | 20 души (2002) |
| Пощенски код | 7211 |
| МПС код | BT |
| Мегленци в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в северозападните склонове на Селечката планина източно от град Битоля.
История редактиране
В XIX век Мегленци е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Мегленци (Meglentzi) е посочено като село с 35 домакинства със 151 жители българи.[1] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мегленци или Мегленецъ има 190 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мегленци е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 27 къщи.[4] Същевременно Могилинци е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 27 къщи.[5]
В началото на XX век християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година Мегленци е село в Битолска каза и има 144 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 20 жители, всички македонци.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 20 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
В близост до Мегленци е разположено едноименното сметище, на което се депонират отпадъците на град Битоля. Сметището създава сериозни екологични проблеми за околността и е един от факторите спомагащи за обезлюдяването на селото.[8]
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
- ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 12. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 7 ноември 2007
- ↑ Единствен македонски екологичен портал[неработеща препратка]