Медешѐвци е село в Северозападна България. Намира се в община Грамада, област Видин.

Медешевци
Чешма с корита за поене на добитък и пране на дрехи.jpg
Общи данни
Население 49 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,602 km²
Надм. височина 131 m
Пощ. код 3845
Тел. код 09337
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 47583
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Грамада
Милчо Башев
(НА, Воля)
Чешма в началото на село Медешевци


ГеографияРедактиране

Отстои на 15 km северозападно от гр. Грамада, на 29 km югозападно от областния център Видин и на 212 km северозападно от София.

Релефът е хълмист, средната надморска височина е 156 m.

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и горещо лято.

На 10 km северозападно от селото преминава международният път през гр. Кула за Република Сърбия, а на 10 km югоизточно – главният път Е79 Видин – Монтана.

ИсторияРедактиране

Днешните земи на село Медешевци са били населени още от древността.

За това свидетелстват останките от стара римска крепост на 2 km югозападно от центъра на селото. Укреплението е доминирало над околността и е служило за охрана и наблюдение на дефилето на река Корманица – Медешевска. Има приблизително квадратна форма с размери 90x90 m.

Останки от подобни късноантични крепости има и при село Чичил и село Милчина лъка.

По време на турско робство селото е част от „нахия" Загоре и е вписано в турските регистри (съкратения регистър на Видинския санджак от 1454/1455 г. и втория регистър от 1560 година) като село Медошофче.[1]

Според разкази на стари хора село Медешевци е кръстено на някой си Медишах паша.

През 1860 г. селото е сполетяно от наводнение. На къщите в долната част на селото са нанесени поражения, старият мост над реката е разрушен. Наводнението е известно като „Голямата повогия“ (големо повогиъе).

През Втората световна война много мъже от селото са изпратени на фронта, голяма част от тях никога не се завръщат.

През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), наречено „Девети септември“ в чест на Деветосептемврийския преврат от 1944 година. На 22 март 1951 година жителите на селото ликвидират ТКЗС-то, връщайки си конфискуваните им добитък и инвентар, но скоро са принудени от властите да ги върнат обратно.[2] Поради опасения за саморазправа не са изпратени местни милиционери, а такива от гр. Враца. Селяните са бити и гонени, някой бягат в Сърбия, а други се укриват, докато вълненията утихнат. Партийните функционери правят внушението, че селяните са подръжници на Тито. Над вратата на църквата „Св. св. Петър и Павел“ написват с блажна червена боя „Позор на Титовци“. С настъпилите демократични промени от 1989 г. надписът е заличен.

Женски имена в селото – Петра, Мара, Цона, Гроздана, Бона, Цвета, Йоца, Линка, Стана, Богдана, Вълкана, Цветана. Мъжки имена в селото – Станко, Лило, Веко, Маринко, Шарко, Гроздо, Цветко, Борис, Крум, Тошо, Санди, Йоцо, Лилко, Бранко, Игнат, Венчо, Илия, Петър, Райко.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Главната забележителност на Медешевци е църквата „Св. св. Петър и Павел“.

В селото има 7 селски чешми, а на запад по поречието на реката има останки от стара воденица.

Интересна подробност представляват стиховете на велики български поети, изписани върху няколко от обществените сгради на селото.

В местността „Пестич“ се намира зеленчуковата градина на Медешевци.

БележкиРедактиране

  1. Регистърът се съхранява в Истанбулската градска библиотека, а на български е преведен и издаден като част от книгата на д-р Душанка Боянич-Лукач „Видин и Видинският санджак през 15 – 16 век“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1975 г.
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 173, 188 – 189.