Отваря главното меню

Медешѐвци е село в Северозападна България. Намира се в община Грамада, Област Видин.

Медешевци
Чешма с корита за поене на добитък и пране на дрехи.jpg
Общи данни
Население 49 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,602 km²
Надм. височина 131 m
Пощ. код 3845
Тел. код 09337
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 47583
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Грамада
Милчо Башев
(НА, Воля)
Чешма в началото на село Медешевци
Някой от децата на Медешевци на 1-ви Юни 1931
Медешевчани на Работа
Българи от Медешевци 19 век

ГеографияРедактиране

Отстои на 15 км северозападно от гр. Грамада, на 29 км югозападно от областния център Видин и на 212 км северозападно от гр. София.

Релефът е хълмист, средната надморска височина е 156 м.

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и горещо лято.

На 10 км северозападно от селото преминава международния път през гр. Кула за Република Сърбия, а на 10 км югоизточно главният път Е79 Видин-Монтана в община Грамада, област Видин.

ИсторияРедактиране

Днешните земи на село Медешевци са били населени още от древноста.

За това свидетелстват останките от стара римска крепост на 2,09 км югозападно от центъра на селото. Укреплението е доминирало над околността и е служило за охрана и наблюдение на дефилето на река Корманица – Медешевска.

Има приблизително квадратна форма с размери 90x90 m.

Останки от подобни късноантични крепости има и при село Чичил и село Милчина лъка.

По време на турско робство селото е част от „нахия" Загоре и е вписано в турските регистри (съкратения регистър на Видинския санджак от 1454/1455 г. и втория регистър от 1560 година) като село Медошофче.

Регистърът се съхранява в Истанбулската градска библиотека, а на български е преведен и издаден като част от книгата на д-р Душанка Боянич-Лукач „Видин и Видинският санджак през 15 – 16 век“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1975 г.

Според разкази на стари хора село Медешевци е кръстено на някой си Медишах паша.

През 1860 г. селото е сполетено от наводнение. На къщите в долната част на селото са нанесени поражения, стария мост над реката е разрушен. Наводнението е известно като „Голямата повогия“. (големо повогиъе)

През Втората Световна Война много мъже от селото са изпратени на фронта, голяма част от тях никога не се завръщат.

През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), наречено „Девети септември“ в чест на Деветосептемврийския преврат от 1944 година. На 22 март 1951 година жителите на селото ликвидират ТКЗС-то, връщайки се конфискуваните им добитък и инвентар, но скоро са принудени от властите да ги върнат обратно.[1]

Поради опасения за саморазправа на са изпратени местни милиционери, а такива от гр. Враца. Селяните са бити и гонени, някой бягат в Сърбия, а други се укриват докато вълненията утихнат. Партийните функционери правят внушението, че селяните са подръжници на Тито. Над вратата на църквата „Св.св. Петър и Павел“ написват с блажна червена боя „Позор на Титовци“. С настъпилите демократични промени на 10.10. 1989 г. надписа е заличен.

Женски имена в селото – Петра, Мара, Цона, Гроздана, Бона, Цвета, Йоца, Линка, Стана, Богдана, Вълкана, Цветана. Мъжки имена в селото – Станко, Лило, Веко, Маринко, Шарко, Гроздо, Цветко, Борис, Крум, Тошо, Санди, Йоцо, Лилко, Бранко, Игнат, Венчо, Илия, Петър, Райко.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Главната забележителност на Медешевци е църквата „Св.св. Петър и Павел“.

В селото има 7 селски чешми, а на запад по поречието на реката има останки от стара воденица.

Интересна подробност представляват стиховете на велики български поети, изписани върху няколко от обществените сгради на селото.

В местността „Пестич“ се намира зеленчуковата градина на Медешевци.

БележкиРедактиране

  1. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 173, 188 – 189.