Медешѐвци е село в Северозападна България. Намира се в община Грамада, област Видин.

Медешевци
Чешма с корита за поене на добитък и пране на дрехи.jpg
Общи данни
Население 18 души[1] (15 юни 2020 г.)
1,02 души/km²
Землище 17,602 km²
Надм. височина 131 m
Пощ. код 3845
Тел. код 09337
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 47583
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   кмет
Грамада
Милчо Башев
(НА, Воля)
Чешма в началото на село Медешевци


ГеографияРедактиране

Отстои на 15 km северозападно от гр. Грамада, на 29 km югозападно от областния център Видин и на 212 km северозападно от София.

Релефът е хълмист, средната надморска височина е 156 m.

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и горещо лято.

На 10 km северозападно от селото преминава международният път през гр. Кула за Република Сърбия, а на 10 km югоизточно – главният път Е79 Видин – Монтана.

ИсторияРедактиране

Днешните земи на село Медешевци са били населени още от древността.

За това свидетелстват останките от стара римска крепост на 2 km югозападно от центъра на селото. Укреплението е доминирало над околността и е служило за охрана и наблюдение на дефилето на река Корманица – Медешевска. Има приблизително квадратна форма с размери 90x90 m.

Останки от подобни късноантични крепости има и при село Чичил и село Милчина лъка.

По време на турско робство селото е част от „нахия" Загоре и е вписано в турските регистри (съкратения регистър на Видинския санджак от 1454/1455 г. и втория регистър от 1560 година) като село Медошофче.[2]

През 1860 г. селото е сполетяно от наводнение. На къщите в долната част на селото са нанесени поражения, старият мост над реката е разрушен. Наводнението е известно като „Голямата повогия“ (големо повогиъе).

При свойте изследователски пътувания Феликс Каниц, австрийски учен, археолог, етнограф, географ и художник издава тритомен труд "Дунавска България и Балкана" - исторически, географски и етнографски пътни студии от пътуванията му през периода 1860-1875 година, в които е споменато и село Медешевци.


...” Спускаме се по планинските склонове на север, към Дунавската равнина, с намерение да достигнем някогашната престолнина на Видинското българско царство. По пътя ни едно след друго изникват села, неугледни касаби и една стара крепост — Белоградчишката, където сега като нейна охрана се разпореждат 30-тина души османлии. Отминаваме с. Чупрене, присъединено към зиамета на някой си Мехмед Терджуман, селата Макреш и Медешевци от тимарите на зурнаджиите Мехмед и Салтук и на някой си Мехмед, син на Идрис, и тримата от многочислената охрана на Видинската крепост.”


През Втората световна война много мъже от селото са изпратени на фронта, голяма част от тях никога не се завръщат.

През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС), наречено „Девети септември“ в чест на Деветосептемврийския преврат от 1944 година. На 22 март 1951 година жителите на селото ликвидират ТКЗС-то, връщайки си конфискуваните им добитък и инвентар, но скоро са принудени от властите да ги върнат обратно.[3] Поради опасения за саморазправа не са изпратени местни милиционери, а такива от гр. Враца. Селяните са бити и гонени, някой бягат в Сърбия, а други се укриват, докато вълненията утихнат. Партийните функционери правят внушението, че селяните са подръжници на Тито. Над вратата на църквата „Св. св. Петър и Павел“ написват с блажна червена боя „Позор на Титовци“. С настъпилите демократични промени от 1989 г. надписът е заличен.

Женски имена в селото – Петра, Мара, Цона, Гроздана, Бона, Цвета, Йоца, Линка, Стана, Богдана, Вълкана, Цветана. Мъжки имена в селото – Станко, Лило, Веко, Маринко, Шарко, Гроздо, Цветко, Борис, Крум, Тошо, Санди, Йоцо, Лилко, Бранко, Игнат, Венчо, Илия, Петър, Райко.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Главната забележителност на Медешевци е църквата „Св. св. Петър и Павел“.

В селото има 7 селски чешми, а на запад по поречието на реката има останки от стара воденица.

Интересна подробност представляват стиховете на велики български поети, изписани върху няколко от обществените сгради на селото.

В местността „Пестич“ се намира зеленчуковата градина на Медешевци.

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Регистърът се съхранява в Истанбулската градска библиотека, а на български е преведен и издаден като част от книгата на д-р Душанка Боянич-Лукач „Видин и Видинският санджак през 15 – 16 век“, издателство „Наука и изкуство“, София, 1975 г.
  3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 173, 188 – 189.