Месолури
Месолури или Месолово (на гръцки: Μεσολούρι) е село в Република Гърция, дем Гревена, административна област Западна Македония.
| Месолури Μεσολούρι | |
| — село — | |
 Панорама на Месолури | |
  Месолури  Месолури  Месолури | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Купацохория |
| Надм. височина | 1020 m |
| Население | 24 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 510 32 |
| Телефонен код | 2462 |
| Месолури в Общомедия | |
География
редактиране
Месолури е разположено на 1020 m надморска височина, в местността Купацохория на 28 километра северозападно от град Гревена, в източните части на планината Пинд, от дясната (югозападна) страна на най-горното течение на река Венетикос.[1][2]
История
редактиранеВ Османската империя
редактиранеНай-старата селска църква е еднокорабната „Св. св. Петър и Павел“, строена в османско време.[2] В 1778 година е издигната централната селска църква „Свети Димитър“, което показва увеличаване на населението на селото. До църквата е запазена и каменна чешма от същия период.[2]
Извън селото е запазена гробищната църква Свети Николай, която очевидно е построена едновременно със „Свети Димитър“, когато населението на селото се увеличава. И в трите църкви са запазени произведеня на зографите Зисис Довас и Адам Христу Краяс.[2]
На няколко километра север-северозападно от селото е църквата „Свети Илия“ и Петра - развалини от крепост, съществувала от Късния класически период (II половина на IV пр. Хр.) до Късния римски период (IV век).[2] На два километра югоизточно от селото е църквата „Успение Богородично“, построена в 1927 година, а в близост до нея местността Палиоспита, в която има останки от селище, вероятно по-ранна жилищна фаза на Месолури, преди то да се премести на сегашното си местоположение. В близост до тях в гора и на 1050 mи има две малки субалпийски и алпийски езера с площ от 150 m2 и 50 m2. На юг в на местността Мили (Воденици) се виждат останки от воденици, действали до 1950 година.[3]
В края на XIX век Месолури е гръцко християнско село в северозападната част на Гревенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Месолуръ (Месолово) живеят 267 гърци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мисолури е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 34 къщи.[5]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Месолури (Μεσολούρι), Гревенска каза, живеят 175 гърци елинофони християни.[6]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Месолури влиза в състава на Кралство Гърция.
Селото пострадва силно от Гражданската война (1946-1949) и се разпада.[1]
В началото на XXI век в Месолури се развива селски и планински туризъм.[7]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Якуп[8] | Γιακούπ | Якупис | Γιακούπης[9] | връх СИ от Месолури[8] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 304[1][10] | 146[1] | 290[1] | 370[1] | 8[1] | 14[1] | 0[1] | 30[1] | 135[1] | 139 | 103 | 24 |
Личности
редактиране- Родени в Месолури
Константинос Гутас (Капетан Гута), гръцки андартски капитан- Стерьос Гутас, гръцки андартски капитан
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 123. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г д Λεβεντέλη, Παρασκευή Κ. Ο ναός του Αγίου Δημητρίου στο Μεσολούρι Γρεβενών. Μελέτη τοπογραφίας, αρχιτεκτονικής, ζωγραφικής. Διδακτορική Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας. Τομέας Αρχαιολογίας, 2023. σ. 11. (на гръцки)
- ↑ Λεβεντέλη, Παρασκευή Κ. Ο ναός του Αγίου Δημητρίου στο Μεσολούρι Γρεβενών. Μελέτη τοπογραφίας, αρχιτεκτονικής, ζωγραφικής. Διδακτορική Διατριβή. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Φιλοσοφική Σχολή. Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας. Τομέας Αρχαιολογίας, 2023. σ. 12. (на гръцки)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 276.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 517. (на гръцки)
- ↑ Сайт на хотел в Месолури // Архивиран от оригинала на 2010-06-16. Посетен на 2010-06-11.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012