Местре (на италиански: Mestre) е някогашен град във Венецианската лагуна, днес квартал на Венеция. В миналото той е осъществявал връзката между островите в лагуната и самата Венеция.

Пиаца Ферето в Местре

Съвременният Местре е един от най-гъсто населените квартали на Венеция.

ИсторияРедактиране

Преданието приписва основаването на селището на Местлес, син на тракийския цар на Пафлагония[1] и един от спътниците на троянеца Антенор. След унищожаването на Троя двамата бягат с изгонените от Мала Азия венети в Италия като Местлес с част от тях се заселва на това гористо в миналото място и дава началото на Местре[2], а Антенор с друга част от венетите създава град Падуа.

Известно е, че по-късно тук има римска крепост, а след това градът е разрушен от Атила и вероятно след това е възстановен през X век. През 944 г. император Ото III с грамота дарява града на Рамбалд, графа на Тревизо.[3] През 1152 г. папа Евгений III отдава Местре под управлението на епископа на Тревизо[4], но през 1257 г. тогавашният епископ на Тревизо отстъпва Местре на кондотиера Алберико да Романо, който по това време се явява подест на Тревизо.

През 1274 г. пожар изпепелява града и жителите му, за да го укрепят, издигат палисада.[5] През 1323 г. родът Скалиджери от Верона завладява Тревизо и по този начин придобива и Местре. Венецианците, за да възпрат нарастващото влияние на Верона в континенталната част на Италия, превземат Местре на 29 септември 1337 г. и на мястото на старото дървено укрепление построяват тухлена стена с девет кули, три порти за достъп и ров. Под властта на венецианците Местре се издига икономически и се превръща в основната връзка на Венеция с континенталната част. За улесняване на превоза на стоки е изграден изкуственият канал Canal Salso.[6]

През XVI век укреплението загубва отбранителната си функция, стените му са съборени, за да се използват тухлите за строителство на жилищни сгради, а самите кули са продадени на граждани, които ги превръщат в свои домове.[7] За съжаление от древния Местре днес са останали съвсем малко следи.

ИзточнициРедактиране