Методи Поппандов е български общественик, деец на Македонските братства.

Методи Поппандов
български общественик
Роден

Биография редактиране

Методи Поппандов е роден във Ваташа, Тиквешко, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Инжинерно-техническата част на Македоно-одринското опълчение.[1]

След Първата световна война е деец на македонската емиграция в България. Представител е на Тиквешкото благотворително братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[2] В 1918 година е в групата на Павел Шатев, Никола Ризов, Милан Дамянов, които се противопоставят на бързото избиране на Изпълнителен комитет на македонските братства. През 1919 година се включва в Неутрално-обединителната комисия заедно с Владимир Ковачев, Никола Ризов, Никола Иванов, П. Киров, Климент Размов, Христо Татарчев, Милан Дамянов и други.[3]

Вижте също редактиране

Бележки редактиране

  1. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 583.
  2. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  3. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 27, 84.