Климент Размов
Климент (Климе) Размов е български революционер, деец на Македонската федеративна организация (МФО).
| Климент Размов | |
| български революционер | |
.jpg) | |
| Роден |
1884 г.
|
|---|---|
| Починал | 1923 г.
|
Биография
редактиранеКлимент Размов е роден в град Охрид, тогава в Османската империя в големия български род Размови. След обявяването на Хуриета през 1908 година участва в тържествено посещение на Охрид заедно с Александър Протогеров, д-р Димитър Точков, Славчо Бабаджанов и Григор Василев.[1]
През Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в 4-та и нестроева рота на 6-а Охридска дружина.[2]
Учи право в Софийския университет. През 1919 година се включва в Неутрално-обединителната комисия заедно с Владимир Ковачев, Никола Ризов, Никола Иванов, П. Киров, Милан Дамянов, Христо Татарчев, Методи Поппандов и други.[3] В 1922 година минава на страната на Македонската федеративна организация и влиза в ръководството ѝ.[4] Председател е на Софийския окръжен комитет на Българската социалдемократическа партия (широки социалисти).
Участва в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[5]
На първата тримесечна конференция на МФО Размов осъжда участието на ВМРО в Деветоюнския преврат.[6] Размов е отвлечен от дома му[7] и убит от дейци ВМРО.[8] Най-вероятно от Мито Джузданов.[9]
Родословие
редактиране| Хрисанта Филева | Христо Размов | Стоян Размов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Спространов (1881 – 1925) | Екатерина Спространова (1870 – 1957) | Владислав Ковачев (1875 – 1924) | Анастасия Ковачева | Васил Николов (1885 – 1955) | Вангелия Николова (1888 – 1964) | Никола Размов | Ноне Размов | Александър Размов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Жени Ковачева (1905 – 1994) | Тодор Фичев (1906 – 1982) | Златка Фичева (1915 – 2006) | Коста Размов (? – 1902) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
редактиране- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 37.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 591.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 84.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 37, 113 – 114.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Анастасов, Юрдан. Васил Христов „Циле“. Славяни, том 20, 1964. с. 38.
- ↑ Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 332. (на македонска литературна норма)
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 215.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 404.