Мехмед Шукри паша
Мехмед Шукри паша (на турски: Mehmed Şükrü Paşa) е османски военачалник, ръководил отбраната на Одрин през Балканската война.
| Мехмед Шукри паша Məhməd Şükrü Paşa | |
 | |
| Роден |
1857 г.
|
|---|---|
| Починал | 1916 г.
Истанбул, Османска империя |
| Погребан | Истанбул, Турция |
| Мехмед Шукри паша в Общомедия | |
Мехмед Шукри постъпва на служба през 1879 година като лейтенант от артилерията. След период на обучение във Франция и служба в Германия се издига бързо в йерархията на османската армия, достигайки чин бригаден генерал на 36-годишна възраст (през 1893). Сам съдейства за израстването на други млади офицери, преподавайки математика и балистика във военната академия в Истанбул.[1]
През август 1903 Мехмед Шукри паша командва войските от Одринския вилает, които потушават с голяма жестокост въстанието на българите в Странджа.[2]
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
В края на септември 1912 – броени дни преди избухването на войната с Балканския съюз – Шукри паша е назначен за комендант на Одрин и разположения в града 60-хиляден корпус. Месец по-късно, в резултат от пораженията на Източната армия в сраженията при Лозенград и Бунархисар, крепостта е обкръжена от българите, подпомогнати впоследствие от сръбските си съюзници. Под командването на Шукри паша гарнизонът извършва неколкократни излази и продължава съпротивата, въпреки провала на опита за деблокиране на Одрин в края на януари 1913 и двойното намаление на хлебните дажби за обсадените войници.[3] Капитулира на 13 март, след решителния пробив от българските войски в източния сектор на укрепленията.[4]
Падането на Одрин е краят на военната кариера на Шукри паша. След кратък престой като военнопленник в София той се завръща в Истанбул и се оттегля от активна служба.[1]
През 1998 в Одрин е открит мемориал, а две години по-късно – и музей в памет на Балканската война със статуя на Шукри паша.[5][6]
Източници редактиране
- ↑ а б Wasti, Syed Tanvir. The 1912-1913 Balkan Wars and the Siege of Edirne Архив на оригинала от 2013-12-02 в Wayback Machine.. Middle Eastern Sudies, т. 40 (2004), №4, стр. 72-73 (посетен на 13 февруари 2013)
- ↑ Кьосев, Дино / Данаилов, Ламби. Илинденско-Преображенското въстание 1903—1968. София, Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1968, стр. 112-115 (посетен на 13 февруари 2013)
- ↑ Erickson, Edward. Defeat in Detail. The Ottoman Army in the Balkans 1912-1913. Greenwood Publishing Group, 2003, стр. 141-145, 275-277
- ↑ Марков, Георги. България в Балканския съюз срещу Османската империя, 1912-1913. София, издателство Наука и изкуство, 1989, стр. 320-323 (посетен на 13 февруари 2013)
- ↑ The Memorial of Şükrü Paşa. The Museum Of Balkan War, архив на оригинала от 8 януари 2009, https://web.archive.org/web/20090108160747/http://www.trakya.edu.tr/Eng/edirne/museums.htm, посетен на 13 февруари 2013
- ↑ Камелия Мирчева, Турско кафе, подсладено с българска история и още нещо (посетен на 13 февруари 2013)