Миеза
Миеза или Меза (на гръцки: Μίεζα, Μέζα) е малък античен македонски град, разположен в Ботиая, в местността Извори,[1] при изворите на Стило,[2] близо до днешното село Голишани (Левкадия), на три километра североизточно от град Негуш (Науса).[3] Според Плутарх край Миеза в Нимфеума, храма на нимфите, е имал училище Аристотел и в него три години е учил Александър Македонски:
| Миеза | |
_(7263536048).jpg) | |
| Местоположение | |
|---|---|
 | |
| Страна |  Гърция |
| Дем | Негуш |
| Село | Голишани |
| Археология | |
| Вид | античен град |
| Епоха | Македонска епоха |
| Миеза в Общомедия | |
| „ | После като място, където учител и ученик могат да се трудят и учат, той им определил Храма на нимфите край Миеза, където и до днес на посетителя се показват каменните седалки и сенчестите пътеки на Аристотел...[4] | “ |
Градът носи името на Миеза, дъщерята на Берес и сестра на Олган и Бероя и е родно място на Александровия военачалник Певкест и Аминта Миезки. Градът е открит при разкопки през 50-те години на ΧΧ век.
От Миезкия некропол са разкрити Антемийската, Кинхевата, Съдебната и Лисоновата и Каликлиева гробница, както и много гробници в околните ниви. Цистови гробове има и в широк периметър между Копаново и Голишани – местностите Капсура, Рудина, Железопътна линия, Камара, Тумба. В местността Чифлик има остатъци от еленистично, римско и късноантично време. В местността Балтането са открити римски вили, а във Вадос – антична кариера.[5]
Още в 1962 година[6] и отново в 2012 година градът е обявен за паметник на културата.[5]
Бележки
редактиране- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 18. (на гръцки)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 55. (на гръцки)
- ↑ www.livius.org // Архивиран от оригинала на 2012-10-14. Посетен на 2010-09-24.
- ↑ Плутарх, Животът на Александър, 7.
- ↑ а б ΥΑ ΥΠΠΟΤ/ΓΔΑΠΚ/ΑΡΧ/Α1/Φ17/55576/2783/12-6-2012 - ΦΕΚ 204/ΑΑΠ/14-6-2012 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-12-08. Посетен на 9 юли 2018.
- ↑ ΥΑ 15794/19-12-1961 - ΦΕΚ 35/Β/2-2-1962 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-07-20. Посетен на 29 юни 2018. (на гръцки)