Микронезия (държава)
Федеративни щати Микронезия (на английски: Federated States of Micronesia /ˌmaɪkroʊˈniːʒə/ (
произношение)) е независима, суверенна островна държава в западната част на Тихия океан и включва централните и източните части на Каролинските острови и атола Капингамаранги. Страната е разположена на 607 острова с площ 702 km2 и население 108 500 души (2006).
| Федеративни щати Микронезия Federated States of Micronesia | |
|---|---|
| Девиз: Peace, Unity, Liberty („Мир, съединение, свобода“) | |
| Химн: Patriots of Micronesia | |
.svg) Местоположение на Микронезия в Океания | |
| География и население | |
| Площ | 702 km² (на 177-о място) |
| Води | незначителен% |
| Климат | екваториален |
| Столица | Паликир |
| Най-голям град | Вено |
| Официален език | |
| Религия | католицизъм (52,6%) протестантство |
| Демоним | микронезиец |
| Население (2019) |  104 468(на 198-о място) |
| Население (2016) | 104 937 |
| Гъстота на нас. | 150 души/km² (на 75-о място) |
| Градско нас. | 22,9% (на 182-ро място) |
| Управление | |
| Форма | федерална парламентарно-независима република |
| Президент | Дейвид Пануело |
| Вицепрезидент | Йосиуо Джордж |
| Организации | ООН |
| История | |
| Независимост | от САЩ |
| Спогодба за свободно сдружаване | 3 ноември 1986 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2019) | 367 млн. щ.д. |
| БВП на човек (ППС) | 3584 щ.д. |
| БВП (ном., 2019) | 383 млн. щ.д. |
| БВП на човек (ном.) | 3735 щ.д. |
| ИЧР (2018) | 0,614 (среден) (на 135-о място) |
| Джини (2013) | 40,1 (среден) |
| Прод. на живота | 67,8 години (на 136-о място) |
| Детска смъртност | 29,4/1000 (на 112-о място) |
| Валута | Щатски долар (USD) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+10 и +11 |
| Формат на датата | мм/дд/гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | FM |
| Интернет домейн | .fm |
| Телефонен код | +691 |
| ITU префикс | V6A-V6Z |
| Федеративни щати Микронезия в Общомедия | |
Въпреки че сушата на Микронезия е доста малка – 702 km2, държавата заема около 2 600 000 km2 от площта на Тихия океан.
Знаме и гербРедактиране
ИсторияРедактиране
По всяка вероятност Каролинските острови са заселени от пришълци от Азия през второто хилядолетие пр. Хр. Паметник на древната микронезийска цивилизация е храмовия жречески комплекс Нан Мадол на остров Понпей, който днес е главна туристическа дестинация.
Към момента на откриването и колонизирането на островите от европейците населението се намира на стадия на разложение на първобитно-общинния строй. Обществото се деляло на редица неравноправни по своето положение социални групи. На някои от островните групи възникват големи териториални обединения, макар държава все още да не е създадена.
Първите острови от архипелага са открити от испанския мореплавател Алваро де Сааведра през 1528 г. През 1686 г. Испания ги обявява за своя собственост, но не предприема никакви действия за тяхното колонизиране. През 1885 г. Германия предявява претенции към островите, като на един от островите е издигнат германския флаг. Испания веднага се обръща към международния арбитраж и избраният за арбитър папа Лъв XIII ги присъжда на Испания.
След поражението в испано-американската война през 1899 г. Испания е принудена да продаде островите на Германия.
По време на Първата световна война, през 1914 г. островите са окупирани от Япония, а след приключването на войната по Версайския мирен договор са дадени официално на Япония като „мандатна територия“. Японците създават на островите големи захарни плантации и провеждат активна политика на преселване на японци на Каролинските о-ви. По този начин местните жители са подложени на насилствена асимилация.
По време на Втората световна война Каролинските о-ви са окупирани от САЩ, които от 1947 г. ги управляват под мандата на ООН в състава на Подопечната територия на Тихоокеанските острови.
През 1978 г. Каролинските о-ви получават статут на „свободно асоциирана със САЩ територия“ (съглашението е подписано през 1982 г.). На 3 ноември 1986 г. се образуват Федеративни щати Микронезия – суверенна държава в свободна асоциация със САЩ. Този статут означава, САЩ отговарят за отбраната на страната и финансовото ѝ дотиране. От 17 септември 1991 г. Федеративни щати Микронезия става напълно независима държава.
Държавно управлениеРедактиране
В републиката няма партии, само конгрес, който избира президента и вицепрезидента. Глава на държавата и правителство е президент, избиран от Националния конгрес за 4 години. Законодателната власт е представена от Национален конгрес от 14 сенатори. Четирите щата на страна имат свои правителства. Въоръжени сили – 1300 души.
ГеографияРедактиране
Островите имат вулканически и коралов произход. Най-високата точка е 791 m. Климатът е екваториален. Средната годишна температура е 27 °С. Валежи – 3000 mm годишно. През островите често преминават тайфуни.
Административно делениеРедактиране
Федеративните щати Микронезия се делят на 4 щата. Това са Чуюк (Трук, 294 острова), Кошрай (Кусаие, 5 острова), Понпей (Понапе, 163 острова) и Яп (145 острова). Четирите щата се делят на 73 общини. Бившата столица е била Колониа (щат Понпеи), а днешната Паликир (7 хил. ж.) се намира на остров Понпей. По-големи градове – Вено (13 хил. ж.) в щата Чуюк и Лот (5 хил. ж.) на о. Понпей.
| Флаг | Щат | Столица | Площ[1] | Население[2] | Гъстота на населението | Процент от населението на страната |
|---|---|---|---|---|---|---|
 |
Чуюк | Вено | 116 km² | 53 595 | 420 д/km² | 49% |
 |
Косрае | Тофол | 111 km² | 7686 | 70 д/km² | 8% |
 |
Понпей | Колониа | 372 km² | 34 486 | 100 д/km² | 32% |
 |
Яп | Колониа | 122 km² | 11 241 | 95 д/km² | 11% |
НаселениеРедактиране
Населението нараства с 3% годишно. Гъстота – 149,8 жители на km2. естествен прираст – 27. Средна продължителност на живота – мъже 66 години, жени 70 години. Етнически състав – микронезийци 95,8% (от тях трукци 49,5%, понпейци 29,2%, япци 8,6%, улитианци 6,4%, кусеанци 6,3%), полинезийци 2,6%, други 1,6%. Официални езици – английски, трукски, понпейски, япски, улитиански, кусеански и уолеански. Азбука – латиница. Неграмотни – 19%. Конфесионален състав – християни 89,5% (от тях католици 56,3%, протестанти 43,7%), местни традиционни култове и вярвания 9,4%, други 1,1%. Градско население – 30%.
ИкономикаРедактиране
Икономиката е слабо развита и е представена главно от риболов, производство на копра и зеленчукопроизводство. Главни отрасли са туризма, земеделието и риболова. Отглеждат се захарна тръстика, батати и таро. Износът е представен от копра, риба и кокосово масло. Около 240 km шосета, от които само 50 km с твърдо покритие. Силно развит туризъм – около 19 хил. туристи годишно. Национална валута – щатският долар. Брутен вътрешен продукт на глава от населението – 2200 щ.д. Съотношението селско стопанство-промишленост-обслужване е 19:4:77.
КултураРедактиране
Културата на островите е много разнообразна. Страната има седем официални езика и много други често използвани. Всеки щат има собствена култура. В щата Яп са разпръснати около 6500 гигантски и малки каменни парѝ.
Част от остров в Микронезия
Конгрес в Микронезия
Църква в Микронезия
Традиционен празник
.jpg)
.jpg)
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ FSM government website – Geography, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304030807/http://www.fsmgov.org/info/geog.html, посетен на 2008-04-26
- ↑ FSM government website – Population, архив на оригинала от 29 юни 2012, https://web.archive.org/web/20120629052438/http://www.fsmgov.org/info/people.html, посетен на 2008-04-26
Външни препраткиРедактиране
- Сайт на правителството ((en))