Микронезия (държава)

Федеративни щати Микронезия (на английски: Federated States of Micronesia /ˌmaɪkroʊˈniːʒə/  ( произношение)) е независима, суверенна островна държава в западната част на Тихия океан и включва централните и източните части на Каролинските острови и атола Капингамаранги. Страната е разположена на 607 острова с площ 702 km2 и население 108 500 души (2006).

Федеративни щати Микронезия
Federated States of Micronesia
      
Девиз: Peace, Unity, Liberty
(„Мир, съединение, свобода“)
Химн: Patriots of Micronesia
Местоположение на Микронезия в Океания
Местоположение на Микронезия в Океания
География и население
Площ702 km²
(на 177-о място)
Водинезначителен%
Климатекваториален
СтолицаПаликир
Най-голям градВено
Официален език
Религиякатолицизъм (52,6%)
протестантство
Демониммикронезиец
Население (2019)Понижение 104 468
(на 198-о място)
Население (2016)104 937
Гъстота на нас.150 души/km²
(на 75-о място)
Градско нас.22,9%
(на 182-ро място)
Управление
Формафедерална парламентарно-независима република
ПрезидентДейвид Пануело
ВицепрезидентЙосиуо Джордж
ОрганизацииООН
История
Независимостот САЩ
Спогодба за свободно сдружаване3 ноември 1986 г.
Икономика
БВП (ППС, 2019)367 млн. щ.д.
БВП на човек (ППС)3584 щ.д.
БВП (ном., 2019)383 млн. щ.д.
БВП на човек (ном.)3735 щ.д.
ИЧР (2018)Понижение 0,614 (среден)
(на 135-о място)
Джини (2013)40,1 (среден)
Прод. на живота67,8 години
(на 136-о място)
Детска смъртност29,4/1000
(на 112-о място)
ВалутаЩатски долар (USD)
Други данни
Часова зонаUTC+10 и +11
Формат на дататамм/дд/гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISOFM
Интернет домейн.fm
Телефонен код+691
ITU префиксV6A-V6Z
Федеративни щати Микронезия в Общомедия

Въпреки че сушата на Микронезия е доста малка – 702 km2, държавата заема около 2 600 000 km2 от площта на Тихия океан.

Знаме и гербРедактиране

ИсторияРедактиране

По всяка вероятност Каролинските острови са заселени от пришълци от Азия през второто хилядолетие пр. Хр. Паметник на древната микронезийска цивилизация е храмовия жречески комплекс Нан Мадол на остров Понпей, който днес е главна туристическа дестинация.

Към момента на откриването и колонизирането на островите от европейците населението се намира на стадия на разложение на първобитно-общинния строй. Обществото се деляло на редица неравноправни по своето положение социални групи. На някои от островните групи възникват големи териториални обединения, макар държава все още да не е създадена.

Първите острови от архипелага са открити от испанския мореплавател Алваро де Сааведра през 1528 г. През 1686 г. Испания ги обявява за своя собственост, но не предприема никакви действия за тяхното колонизиране. През 1885 г. Германия предявява претенции към островите, като на един от островите е издигнат германския флаг. Испания веднага се обръща към международния арбитраж и избраният за арбитър папа Лъв XIII ги присъжда на Испания.

След поражението в испано-американската война през 1899 г. Испания е принудена да продаде островите на Германия.

По време на Първата световна война, през 1914 г. островите са окупирани от Япония, а след приключването на войната по Версайския мирен договор са дадени официално на Япония като „мандатна територия“. Японците създават на островите големи захарни плантации и провеждат активна политика на преселване на японци на Каролинските о-ви. По този начин местните жители са подложени на насилствена асимилация.

По време на Втората световна война Каролинските о-ви са окупирани от САЩ, които от 1947 г. ги управляват под мандата на ООН в състава на Подопечната територия на Тихоокеанските острови.

През 1978 г. Каролинските о-ви получават статут на „свободно асоциирана със САЩ територия“ (съглашението е подписано през 1982 г.). На 3 ноември 1986 г. се образуват Федеративни щати Микронезия – суверенна държава в свободна асоциация със САЩ. Този статут означава, САЩ отговарят за отбраната на страната и финансовото ѝ дотиране. От 17 септември 1991 г. Федеративни щати Микронезия става напълно независима държава.

Държавно управлениеРедактиране

В републиката няма партии, само конгрес, който избира президента и вицепрезидента. Глава на държавата и правителство е президент, избиран от Националния конгрес за 4 години. Законодателната власт е представена от Национален конгрес от 14 сенатори. Четирите щата на страна имат свои правителства. Въоръжени сили – 1300 души.

ГеографияРедактиране

 
Карта на Федеративни щати Микронезия

Островите имат вулканически и коралов произход. Най-високата точка е 791 m. Климатът е екваториален. Средната годишна температура е 27 °С. Валежи – 3000 mm годишно. През островите често преминават тайфуни.

Административно делениеРедактиране

Федеративните щати Микронезия се делят на 4 щата. Това са Чуюк (Трук, 294 острова), Кошрай (Кусаие, 5 острова), Понпей (Понапе, 163 острова) и Яп (145 острова). Четирите щата се делят на 73 общини. Бившата столица е била Колониа (щат Понпеи), а днешната Паликир (7 хил. ж.) се намира на остров Понпей. По-големи градове – Вено (13 хил. ж.) в щата Чуюк и Лот (5 хил. ж.) на о. Понпей.

Флаг Щат Столица Площ[1] Население[2] Гъстота на населението Процент от населението на страната
  Чуюк Вено 116 km² 53 595 420 д/km² 49%
  Косрае Тофол 111 km² 7686 70 д/km² 8%
  Понпей Колониа 372 km² 34 486 100 д/km² 32%
  Яп Колониа 122 km² 11 241 95 д/km² 11%

НаселениеРедактиране

Населението нараства с 3% годишно. Гъстота – 149,8 жители на km2. естествен прираст – 27. Средна продължителност на живота – мъже 66 години, жени 70 години. Етнически състав – микронезийци 95,8% (от тях трукци 49,5%, понпейци 29,2%, япци 8,6%, улитианци 6,4%, кусеанци 6,3%), полинезийци 2,6%, други 1,6%. Официални езици – английски, трукски, понпейски, япски, улитиански, кусеански и уолеански. Азбука – латиница. Неграмотни – 19%. Конфесионален състав – християни 89,5% (от тях католици 56,3%, протестанти 43,7%), местни традиционни култове и вярвания 9,4%, други 1,1%. Градско население – 30%.

ИкономикаРедактиране

Икономиката е слабо развита и е представена главно от риболов, производство на копра и зеленчукопроизводство. Главни отрасли са туризма, земеделието и риболова. Отглеждат се захарна тръстика, батати и таро. Износът е представен от копра, риба и кокосово масло. Около 240 km шосета, от които само 50 km с твърдо покритие. Силно развит туризъм – около 19 хил. туристи годишно. Национална валута – щатският долар. Брутен вътрешен продукт на глава от населението – 2200 щ.д. Съотношението селско стопанство-промишленост-обслужване е 19:4:77.

КултураРедактиране

Културата на островите е много разнообразна. Страната има седем официални езика и много други често използвани. Всеки щат има собствена култура. В щата Яп са разпръснати около 6500 гигантски и малки каменни парѝ.


Вижте същоРедактиране

Списък на атолите и островите в Микронезия (държава)

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране