Милан Грашев

български публицист и политик

Милан (Михаил) Спиров Грашев е български публицист и политик, деец на Македонската федеративна организация.

Милан Грашев
български публицист

Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Семейство
Съпруга Райна Каназирева

БиографияРедактиране

Милан Грашев е роден на 2 март 1880 година в град Прилеп[1], тогава в Османската империя. Негов братовчед е революционерът Георги Грашев. Завърщва право Софийския университет в 1905 година и работи като адвокат и съдия в София и Плевен (1906 – 1908).[2] През март 1903 – декември 1904 година редактира илюстрираното списание „Македония“ (по-късно „Македонска зора“). През ноември 1903 година, коментирайки Мюрцщегската реформена програма, пише:

Българина води епична борба за свободенъ животъ и води я самичъкъ. [...] Въ текста на реформитѣ нѣма загадка за неговитѣ нужди, мощь и зрѣлость. На сѣкѫдѣ въ тѣхъ се говори за „християнско население“, „християнски членове“, за „християни“, „християнски първенци“ и пр. Сега българина въ Македония ще падне въ триж по-тежка тирания. Турчинътъ схваща тия термини най-умно и най-практично. Всѣко мѣсто, отворено за немуслюмани е заето и ще се заеме от хора, които сѫ прѣрѣзали сѣки конецъ съ християнството и неговитѣ добродѣтели. Агата за да се отърве отъ най-опасния и най-енергичния елементъ – българина, ще настани, това е психологично и политично, по-вернитѣ си: сърби, гърци, арнаути, куцовласи... Нали последнитѣ да сѫ християни! [...] Българитѣ ще се управляватъ отъ такива смѣсени турско-християнски комисии (безъ сѣки изборѣ), последнитѣ ще разглеждатъ дѣлата имъ прѣзъ революцията, тѣ ще настаняватъ забегналитѣ въ България „християни“ и пр... Българина пакъ ще воюва...[3]

Публикува негативна рецензия на книгата „За македонцките работи“ на Кръсте Мисирков и се обявява срещу идеята на македонския сепаратизъм.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и командва 4-та рота на 8-а кюстендилска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[4] В 1915 година се занимава с търговия със зърнени храни в Старозагорско. Командва рота от Четвърти пехотен македонски полк и в Първата световна война. Назначен е за комендант на Кичево, а в 1917 година на Феризово.[2] За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „Свети Александър“ V степен и „За храброст“ ІІ степен.[5][6]

Член е на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства и на Народно-либералната партия.[2] През 1920 година напуска Съюза и участва във формирането на Македонската федеративна организация.[7] През 1922 година в София публикува брошурата „Мафиите и катастрофите“, в която критикува Тодор Александров и Александър Протогеров заради близостта им с българския царски двор и характеризира ВМРО като мафия. След убийството на Никола Генадиев Милан Грашев е предложен от парламентарната опозиция за следовател по делото с неограничени права.[8]

На 26 май 1924 година е убит в София, според Петър Шанданов, за да се сплашат левичарите Георги Занков и Арсени Йовков.[9] Убийците остават неразкрити, но се предполага, че са дейци на ВМРО.[10] Най-вероятно убиецът е Мито Джузданов.[1] Женен е за Райна Каназирева,[11] с която имат две дъщери – Живка и Здравка.

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 105-106.
  2. а б в Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 217.
  3. Грашевъ, М. Нѣкога, прѣди половинъ вѣкъ и сега. // Македония (Книга IX). Ноемврий 1903. с. 4.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 183.
  5. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 208 – 209
  6. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 600
  7. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр. 106 – 107.
  8. Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история (29. Убийството на Никола Генадиев)
  9. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.147.
  10. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 395. (на македонска литературна норма)
  11. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-И. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 218.