Милан Грашев

български публицист и политик

Милан (Михаил) Спиров Грашев е български публицист и политик, деец на Македонската федеративна организация.

Милан Грашев
български публицист
Роден
Починал
26 май 1924 г. (44 г.)
Учил вСофийски университет
НаградиВоенен орден „За храброст“
Семейство
СъпругаРайна Каназирева

Биография редактиране

 
II бригада на VIII костурска дружина на МОО. Седнали от ляво надясно: Сотник Александър Волковски – дружинен командир, Георги Каназирски – дружинен командир, подпоручик Милан Грашев – ротен командир, подпоручик Манол Радев – ротен командир. Прави: Георги Алексиев – взводен командир, Борис Попов – адютант, Борис Проевски – лекар, младши подофицер Георги Георгиев – взводен командир.[1]

Милан Грашев е роден на 2 март 1880 година в град Прилеп[2], тогава в Османската империя. Негов братовчед е революционерът Георги Грашев. Завърщва право Софийския университет в 1905 година и работи като адвокат и съдия в София и Плевен (1906 – 1908).[3] През март 1903 – декември 1904 година редактира илюстрираното списание „Македония“ (по-късно „Македонска зора“). През ноември 1903 година, коментирайки Мюрцщегската реформена програма, пише:

Българина води епична борба за свободенъ животъ и води я самичъкъ. [...] Въ текста на реформитѣ нѣма загадка за неговитѣ нужди, мощь и зрѣлость. На сѣкѫдѣ въ тѣхъ се говори за „християнско население“, „християнски членове“, за „християни“, „християнски първенци“ и пр. Сега българина въ Македония ще падне въ триж по-тежка тирания. Турчинътъ схваща тия термини най-умно и най-практично. Всѣко мѣсто, отворено за немуслюмани е заето и ще се заеме от хора, които сѫ прѣрѣзали сѣки конецъ съ християнството и неговитѣ добродѣтели. Агата за да се отърве отъ най-опасния и най-енергичния елементъ – българина, ще настани, това е психологично и политично, по-вернитѣ си: сърби, гърци, арнаути, куцовласи... Нали последнитѣ да сѫ християни! [...] Българитѣ ще се управляватъ отъ такива смѣсени турско-християнски комисии (безъ сѣки изборѣ), последнитѣ ще разглеждатъ дѣлата имъ прѣзъ революцията, тѣ ще настаняватъ забегналитѣ въ България „християни“ и пр... Българина пакъ ще воюва...[4]

Публикува негативна рецензия на книгата „За македонцките работи“ на Кръсте Мисирков и се обявява срещу идеята на македонския сепаратизъм.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и командва 4-та рота на 8-а костурска дружина. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.[5] В 1915 година се занимава с търговия със зърнени храни в Старозагорско. Командва рота от Четвърти пехотен македонски полк и в Първата световна война. Назначен е за комендант на Кичево, а в 1917 година на Феризово.[3] За отличия и заслуги през втория период на войната е награден с орден „Свети Александър“ V степен и „За храброст“ ІІ степен.[6][7]

Член е на Изпълнителния комитет на Съюза на македонските братства и на Народно-либералната партия.[3] През 1920 година напуска Съюза и участва във формирането на Македонската федеративна организация.[8] През 1922 година в София публикува брошурата „Мафиите и катастрофите“, в която критикува Тодор Александров и Александър Протогеров заради близостта им с българския царски двор и характеризира ВМРО като мафия. След убийството на Никола Генадиев Милан Грашев е предложен от парламентарната опозиция за следовател по делото с неограничени права.[9]

На 26 май 1924 година е убит в София, според Петър Шанданов, за да се сплашат левичарите Георги Занков и Арсени Йовков.[10] Убийците остават неразкрити, но се предполага, че са дейци на ВМРО.[11] Най-вероятно убиецът е Мито Джузданов.[2] Женен е за Райна Каназирева,[12] с която имат две дъщери – Живка и Здравка.

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ДА – Кърджали, ЧП 155, а.е. 4, л. 15
  2. а б Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 105-106.
  3. а б в Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 217.
  4. Грашевъ, М. Нѣкога, прѣди половинъ вѣкъ и сега // Македония (Книга IX). Ноемврий 1903. с. 4.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 183.
  6. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 208 – 209
  7. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 600
  8. Македония – история и политическа съдба, Том II, ИК „Знание“, София, 1998, стр. 106 – 107.
  9. Благов, Крум. 50-те най-големи атентата в българската история (29. Убийството на Никола Генадиев)
  10. Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 147.
  11. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 395. (на македонска литературна норма)
  12. Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-И. София, Държавна агенция „Архиви“, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 218.