Арсени Йовков
Арсени (Арсений) Танасков Йовков с псевдоними Пейко Селички, Стар Чинар[1][2] е български революционер, представител на левицата в македоно-одринското революционно движение в началото на XX век и публицист.[3]
| Арсени Йовков | |
|---|---|
| български революционер и журналист | |
 |
|
| Роден | |
| Починал |
14 септември 1924 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
|
|
|
| Етнос | българи |
| Учил в | Битолска българска класическа гимназия |
| Арсени Йовков в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Син на Атанас (Танаско) Йовков, който се бори дълги години против местните бейове. Писателят Войдан Чернодрински е вуйчо на Арсени. Учи в Битолската българска класическа гимназия, където членува в революционен кръжок.[4] В Битоля му преподават Гьорче Петров и Пере Тошев.[5] В навечерието на Илинденското въстание бащата на Арсени Йовков загива в престрелка с турците. След като научава за смъртта на баща си Йовков се връща в Дебърско и влиза в македоно-одринското революционно движение.[6][3] Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като секретар на войводата Тасе Христов.[5] Участва в боевете в Дебърца и Кара Осман. След като брат Нико Йовков загива в едно сражени, Арсени става войвода на неговата чета.[3]
След погрома на въстанието се оттегля в Гърция, където е хвърлен в затвор в Лариса.[5] Емигрира в Свободна България и се установява във Варна.[5]
Участва в Балканските войни, като македоно-одрински опълченец. По време на Първата световна война е назначен за кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917 – 1918).
След войните в 1920 година се установява в София.[5] Основава Дебърското братство в София и го ръководи.[6][3]
След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация, основател и главен редактор (1921 – 1924) на вестник „Илинден“.[3] Във вестника пише уводни статии и други материали, с които се обявява против подялбата на Македония.[7] Добри публицистични произведения на Йовков са статиите му „Битоля умира“, „Има ли малцинства“ и „Илинденското въстание в историята“.[7]
Противник на правителството на Стамболийски, Арсени Йовков се отнася положително към Майския манифест от 1924 година и идеята за сближение на Вътрешната македонска революционна организация с комунистическите сили. Пръв в България публикува манифеста.[8] Един от авторите на Меморандума на Илинденската организация от 17 април 1924 година – протест срещу преследването на македонски дейци от правителството на Александър Цанков.[6][3]
След убийството на Тодор Александров през 1924 година, напуска София и потегля за Македония, но е убит в Бараково от привърженици на Иван Михайлов по време на Горноджумайските събития по обвинение, че е участвал в заговора за убийството на Тодор Александров.[9]
ТворчествоРедактиране
Автор е на поемите „Проклетина“ (1905),[10][7] „Люлебургаз“ (1912),[11][7][12][7] написана докато е още ученик в Битоля,[5] „Гости“, „Илинден“, написана във Варна,[5] и други, някои от които остават в ръкопис[7] както и на „Ода за 1000-годишнината на Цар Борис“ (1907)[13].
Йовков се изявява и като литературен критик и воюва срещу западноевропейския декаденс. Критикува съвременните българските поети, които „се тътрят след колесницата на западните модернисти“ и „се мъчат да пеят по французки, без да чувствуват нито по французки, нито даже по български“.[7] Йовков смята, че в изкуството трябва да цари реализъм с национален творчески колорит и литературата трябва да е „отражение на действителния български живот“.[7] Пише върху характера и развитието на българската народна песен.[7][14][15] Превежда „Абидоската невеста“ и „Чайлд Харолд“ от Джордж Байрон.[7] По въпроса с българския правопис Йовков е привърженик на фонетичния правопис.[7][16]
През 1923 г. заедно с Георги Занков снимат документален филм, който се казва „Македония в снимки“, среща се и като „Македония“.[17][18][19] Йовков публикува статия озаглавена „Българи в Македония“, поместена в бр. 1 на в–к. „20 юли“ от 1924 г., като в нея повдига въпроса за народността на македонците и го решава с неопровержими доказателства в полза на българското племе.[20]
Според Кръстьо Мисирков в друга своя статия, поместена във вестник „Пирин“, по същото време, Йовков твърди, че Македонски въпрос ще има дотогава, докато има българи и българско национално съзнание в Македония, както и, че македонците, трябва да бъдат по-големи българи от самите българи.[21]
Външни препраткиРедактиране
- „Има ли малцинства?“, статия на Арсени Йовков публикувана във в-к „Пирин“, год. II, бр. 26, София, 6 април 1924 г.
- „Българи в Македония“, статия на Арсени Йовков публикувана във в-к „20 юли. Македоно – Одрински лист“, год. I, бр. 1, София, 14 април 1924 г.
- „Нашата кауза“, статия на Арсени Йовков публикувана във в-к „Илинден“, год. II, бр. 5, София, 5 февруари 1922 г.
- Поемата „Люлебургаз“, Варна, 1912 г. в „Библиотека Струмски“
- „Литературна безпътица“, статия на Арсени Йовков публикувана в сп. „Мироглед“, год. I, кн. I, София, януари 1922 г.
- „Българският правопис“, публикувано в сп. „Мироглед“, год. I, книга V, София, май 1922 г.
- „Български народни песни“, публикувано в сп. „Листопад“, год. V, книга 5, София, 1924 г.
- „Поглед към построяването ново училище в Дебър“, публикувано във в-к „Дебърски глас“, год. I, бр. 21 и 22, София, 23 и 30 август 1909 г.
- „Македонски театър (По случай бенефиса на Войдан Чернодрински)“, публикувано във в-к „Илинден“, год. II, бр. 10, София, 11 март 1922 г.
- „Първите дни на Илинденското възстание (Спомени)“, публикувано във в-к „Илинден“, год. IV, бр. 1, София, 2 август 1924 г.
- „На чисто...“, публикувано във в-к „20 юлий“, год. I, София, 27 април 1924 г.
БележкиРедактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 77, 90.
- ↑ Кратка биография на Арсений Йовков
- ↑ а б в г д е Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 134.
- ↑ Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ангел КОРОБАР (14). // Вечер, 16/03/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
- ↑ а б в г д е ж За свободата 1923 – 1945. Загинали антифашисти от София. София, Партиздат, 1977. с. 83.
- ↑ а б в Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1176.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 135.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 191.
- ↑ Билярски, Цочо, съставител. Тодор Александров. Живот легенда. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 232.
- ↑ Йовков, Арсени. Проклетина. Поема из македонския живот, Варна, 1905.
- ↑ Йовков, Арсени. Люлебургаз. Поема, Варна 1912 (1914).
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 67.
- ↑ в-к „Свободен глас“, бр. 14 от 11 април 1915
- ↑ Йовков, Арсени. Български народни песни, списание „Листопад“, кн. 5, 1923.
- ↑ Йовков, Арсени. Народната песен в сборника на Панчо Михайлов, вестник „Пирин“, брой 20, 1924.
- ↑ Йовков, Арсени. Българският правопис, списание „Мироглед“, кн. 5, 1922.
- ↑ Заговорът против Тодор Александров, Дике, София, 1924, стр. 57 – 58
- ↑ Macedonian cinema, eurochannel.com.
- ↑ 1923 – Other Films of Note Архив на оригинала от 2014-03-01 в Wayback Machine., moviemoviesite.com.
- ↑ Българи в Македония, publicistika.blogspot.bg, 22 май 2008 г.
- ↑ Статия на Кръстьо Мисирков „Народността на македонците“ от 11 май 1924 г.