Отваря главното меню
Уикипедия

Арсени Йовков

Арсени (Арсений) Танасков Йовков с псевдоними Пейко Селички, Стар Чинар[1][2] е български революционер, представител на левицата в македоно-одринското революционно движение в началото на XX век и публицист.[3]

Арсени Йовков
български революционер и журналист
Arseni-Yovkov.png
Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища
Образование Битолска българска класическа гимназия
Арсени Йовков в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Син на Атанас (Танаско) Йовков, който се бори дълги години против местните бейове. Писателят Войдан Чернодрински е вуйчо на Арсени. По-късно в навечерието на Илинденското въстание бащата на Арсени Йовков загива в престрелка с турците. След като научава за смъртта на баща си Йовков се връща в Дебърско и влиза в македоно-одринското революционно движение като гимназист. Завършва българската гимназия в Битоля.[4][3] Участва в Илинденско-Пребраженското въстание като секретар на войводата Тасе Христов. Участва в боевете в Дебърца и Кара Осман. След като брат Нико Йовков загива в едно сражени, Арсени става войвода на неговата чета.[3]

След въстанието емигрира в България. Основава Дебърското братство в София и го ръководи.[4][3]

Участва в Балканските войни, като македоно-одрински опълченец По време на Първата световна война е назначен за кмет на окупираната от българската армия Прищина (1917 – 1918).

След 1921 година Арсени Йовков е един от ръководителите на Илинденската организация, основател и главен редактор (1921 – 1924) на вестник „Илинден“.[3] Във вестника пише уводни статии и други материали, с които се обявява против подялбата на Македония.[5] Добри публицистични произведения на Йовков са статиите му „Битоля умира“, „Има ли малцинства“ и „Илинденското въстание в историята“.[5]

 
Статията на Арсени Йовков „Българи в Македония“ в брой № 1 на вестник „20 юли“

Противник на правителството на Стамболийски, Арсени Йовков се отнася положително към Майския манифест от 1924 година и идеята за сближение на Вътрешната македонска революционна организация с комунистическите сили. Пръв в България публикува манифеста. Един от авторите на Меморандума на Илинденската организация от 17 април 1924 година – протест срещу преследването на македонски дейци от правителството на Александър Цанков.[4][3]

След убийството на Тодор Александров през 1924 година, напуска София и потегля за Македония, но е убит в Бараково от привърженици на Иван Михайлов по време на Горноджумайските събития по обвинение, че е участвал в заговора за убийството на Тодор Александров.[6]

ТворчествоРедактиране

Автор е на поемите „Проклетина“ (1905),[7][5] „Люлебургаз“ (1912),[8][5][9][5] „Гости“, „Илинден“ и други, някои от които остават в ръкопис[5] както и на „Ода за 1000 годишнината на Цар Борис“ (1907)[10].

Йовков се изявява и като литературен критик и воюва срещу западноевропейския декаденс. Критикува съвременните българските поети, които „се тътрят след колесницата на западните модернисти“ и „се мъчат да пеят по французки, без да чувствуват нито по французки, нито даже по български“.[5] Йовков смята, че в изкуството трябва да цари реализъм с национален творчески колорит и литературата трябва да е „отражение на действителния български живот“.[5] Пише върху характера и развитието на българската народна песен.[5][11][12] Превежда „Абидоската невеста“ и „Чайлд Харолд“ от Джордж Байрон.[5] По въпроса с българския правопис Йовков е привърженик на фонетичния правопис.[5][13]

През 1923 г. заедно с Георги Занков снимат документален филм, който се казва „Македония в снимки“, среща се и като „Македония“.[14][15][16] Йовков публикува статия озаглавена „Българи в Македония“, поместена в бр. 1 на в–к. „20 юли“ от 1924 г., като в нея повдига въпроса за народността на македонците и го решава с неопровержими доказателства в полза на българското племе.[17]

Според Кръстьо Мисирков в друга своя статия, поместена във вестник „Пирин“, по същото време, Йовков твърди, че Македонски въпрос ще има дотогава, докато има българи и българско национално съзнание в Македония, както и, че македонците, трябва да бъдат по-големи българи от самите българи.[18]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.77, 90
  2. ↑ Кратка биография на Арсений Йовков
  3. ↑ а б в г д е Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 134.
  4. ↑ а б в Коминтернът и България (март 1919 – септември 1944), том ІІ Документи, Главно управление на архивите при Министерския съвет, Архивите говорят №37, София, 2005, стр. 1176.
  5. ↑ а б в г д е ж з и к л Речник на българската литература, том 2 Е-О. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 135.
  6. ↑ Билярски, Цочо, съставител. Тодор Александров. Живот легенда. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 232.
  7. ↑ Йовков, Арсени. Проклетина. Поема из македонския живот, Варна, 1905.
  8. ↑ Йовков, Арсени. Люлебургаз. Поема, Варна 1912 (1914).
  9. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна Македоно-одринска революционна организация Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 67
  10. ↑ в-к „Свободен глас“, бр. 14 от 11 април 1915
  11. ↑ Йовков, Арсени. Български народни песни, списание „Листопад“, кн. 5, 1923.
  12. ↑ Йовков, Арсени. Народната песен в сборника на Панчо Михайлов, вестник „Пирин“, брой 20, 1924.
  13. ↑ Йовков, Арсени. Българският правопис, списание „Мироглед“, кн. 5, 1922.
  14. ↑ Заговорът против Тодор Александров, Дике, София, 1924, стр. 57 – 58
  15. ↑ Macedonian cinema, eurochannel.com.
  16. ↑ 1923 – Other Films of Note, moviemoviesite.com.
  17. ↑ Българи в Македония, publicistika.blogspot.bg, 22 май 2008 г.
  18. ↑ Статия на Кръстьо Мисирков „Народността на македонците“ от 11 май 1924 г.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Арсени_Йовков&oldid=9474275“.