Шестдесет и втори пехотен полк
Шестдесет и втори пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Шестдесет и втори пехотен полк | |
Информация | |
---|---|
Активна | 13 май 1913 – август 1913 22 август 1915 – 25 май 1919 19 май 1943 – ноември 1944 |
Държава | България |
Тип | Пехотен полк |
Формиране
редактиранеИсторията на полка започва на 13 май 1913 година, когато в село Връбница от 1-ва дружина на 54-ти пехотен полк се формира Четвърти пехотен резервен полк. Влиза в състава на 2-ра пехотна резервна дивизия. Съгласно заповед № 2 от 22 май 1913 г. е преименуван на Шестдесет и втори пехотен полк.[1][2]
Междусъюзническа война (1913)
редактиранеВзема участие в Междусъюзническата война (1913) и през август същата година се разформирова, а състава му се придава към 38-и пехотен полк.[1]
Първа световна война (1915 – 1918)
редактиранеВъв връзка с избухването на Първата световна война (1915 – 1918) на 22 август 1915 година в Стара Загора към Кадровата дивизия се формира Четвърти пехотен кадрови полк, който по-късно същата година е преименуван в Четвърти пехотен македонски полк и влиза в състава на 2-ра бригада от Единадесета пехотна македонска дивизия. На 30 юни 1917 година е преименуван в Шестдесет и втори пехотен полк.[1] Съгласно заповед № 47 по 11-а пехотна македонска дивизия на 25 май 1919 г. полкът се разформира в Петрич, като архивът му е предаден в Ликвидационния щаб на дивизията в София.[2]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Дружини: 3 Офицери: 31 Чиновници: 3 Подофицери и войници: 3880 |
Коне: 164 | Обикновени коли: 18 Товарни: 132 |
Пушки и карабини: 2999 |
Втора световна война (1941 – 1945)
редактиранеПо време на Втората световна война (1941 – 1945) на 19 май 1943 в Пловдив е формиран Шестдесет и втори пехотен сборен полк, влиза в състав на Шестнадесета пехотна дивизия и се установява на гарнизон в Зиляхово. През февруари 1944 г. води сражения срещу гръцките партизани в района на с. Карлуково, Драмско и гората Кара орман по долното течение на р. Места.[2] На 1 септември влиза в подчинение на 2-ри окупационен корпус, а през ноември 1944 се завръща в Пловдив и е демобилизиран и разформирован.[1][4]
Командири
редактиранеЗванията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
Подполковник | Георги Генчев | Първа световна война | |
Полковник | Димитър Костов | 12 май 1943 – 14 септември 1944 |
Наименования
редактиранеПрез годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Четвърти пехотен резервен полк (13 май 1913 – май 1913)
- Шестдесет и втори пехотен полк (май 1913 – август 1913)
- Четвърти пехотен кадрови полк (22 август 1915 – септември 1915)
- Четвърти пехотен македонски полк (септември 1915 – 30 юни 1917)
- Шестдесет и втори пехотен полк (30 юни 1917 – 25 май 1919)
- Шестдесет и втори пехотен сборен полк (19 май 1943 – ноември 1944)
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 84 – 85
- ↑ а б в ДВИА, ф. 369, История на фондообразувателя
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Ташев, стр. 380
Източници
редактиране- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1