Милан Танчев (Кукуш)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Милан Танчев.
Милан Динев Танчев е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.[1]
| Милан Танчев | |
| български революционер | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1943 г.
|
Биография редактиране
Милан Танчев е роден в 1875 година[2] в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес в Килкис, Гърция.[1] Завършва III клас и става кръчмар.[3] В 1898 година влиза във ВМОРО и действа като легален деец.[1] В 1902 година участва в побоя и прогонването на сръбския учител Йован, заради което е осъден на един месец затвор. В 1903 година става нелегален в четата на Кръстьо Асенов и участва в сражението при Постолар. След смъртта на Асенов, постъпва в четата на Гоце Крецовски, с която се сражава с османците в Адата при Арджанското езеро, на Гъндач и Аматовското езеро. След това преминава в четата на Аргир Манасиев, с която се сражава при Беш бунар, Гевгелийско.[4]
В 1904 година, след амнистията, се легализира, но продължава да се занимава с революционна дейност. В 1906 година заедно с Колю Петров-Даскала, Мицо Манолов и Йордан Икономов по нареждане на управителното тяло пребиват няколко предатели и за това са осъдени на 5 години затвор и лежат в Еди куле в Солун до амнистията след Младотурската революция в 1908 година.[4][5]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Кукушката чета и в Нестроевата рота на XIII кукушка дружина.[3] Взима участие във всички сражения на дружината. По време на Междусъюзническата война през юни 1913 година семейството му успява да избяга от разгрома на Кукуш в Дупница.[4]
Участва и в Първата световна война в Българската армия.[4]
След войните се установява в столицата София.[1]
На 18 февруари 1943 година подава молба за българска народна пенсия,[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[6]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 371.
- ↑ Към 2 март 1943 година е на 68 години.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 691.
- ↑ а б в г Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 372.
- ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 222.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 373.