Милко Диков

български карикатурист

Милко Минчев Диков е български художник-карикатурист, илюстратор и постановчик на анимационни филми.

Милко Диков
български карикатурист
На откриването на изложбата си „Класици на българската карикатура“, 3 септември 2010, София
На откриването на изложбата си „Класици на българската карикатура“, 3 септември 2010, София
Роден
Починал
Националност България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
Учителипроф. Стоян Райнов
Направлениекерамика
Милко Диков в Общомедия

Биография редактиране

Диков е роден на 24 март 1930 г. в гр. Троян, в семейство на лекари.[1] На 17-годишна възраст пристига в София, за да взема частни уроци по рисуване при Илия Бешков. На следващата година е приет във ВИИИ „Николай Павлович“, но заради слаби оценки е изключен след първата година. През следващите няколко години работи в завод на „Елпром“ и е взет за трудовак при строежа на Дунав мост. Въпреки това не спира да рисува.[2]

От 1954 до 1960 г. отново следва в Академията, специалност керамика в класа на проф. Стоян Райнов.[1] През 1959 г. отпечатва своята първа карикатура във вестник „Стършел“ и печели първия си конкурс за карикатура.

От 1963 г. сътрудничи редовно на различни вестници и списания с карикатурите си без думи. Взима участие в национални и международни изложби на карикатурата.

 
С Ивайло Мирчев на изложба карикатура, Галерия „Шипка 6“, София, 13 декември 2007

Диков работи и като художник-постановчик на анимационни филми, сред които по-известни са: „Двата полюса“ (1963), „Пакостникът“ (1964), „Приспивна песен“ (1966), „Аспирин“, „Триптих“ („Ключалката“, „Шамарът“, „Кукловод“, 1974), „Едно, две, три“ (1977).

Носител е на множество награди от изложби в Скопие, Нови Сад, Москва, Бордигера, Акшехри, Берлин, Маростика и Габрово.[3]

През септември 2010 г. прави в София съвместна изложба, озаглавена „Класици на българската карикатура“, заедно с Велин Андреев, Генчо Симеонов, Иван Веселинов и Стоян Дуков.

Умира на 12 декември 2023 г.[1]

Източници редактиране

  1. а б в Напусна ни Милко Диков (1930 – 2023) // СБХ, 2023-12-12. Посетен на 2023-12-24.
  2. Карикатурата ми донесе слава, наслада и диоптри[неработеща препратка]
  3. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980.