Стоян Райнов
Стоян Иванов Райнов е български керамик, заслужил художник от 1955 година.
Стоян Райнов | |
български керамик | |
Роден | Стоян Иванов Райнов
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Награди | Почетно звание „Заслужил“ Св. св. равноапостоли Кирил и Методий Орден „Народна република България“ орден „Червено знаме на труда“ |
Семейство | |
Баща | Иван Райнов |
Братя/сестри | Николай Райнов |
Биография
редактиранеРоден е в 1894 година в София в семейството на македонския българин, деец за национално освобождение Иван Райнов. Брат е на писателя и изкуствовед Николай Райнов. Между 1910 и 1918 година Стоян Райнов учи в Художественото индустриално училище (с прекъсвания заради участието му във войните), където негови преподаватели са големите художници проф. Стефан Иванов и проф. Антон Митов и един от основоположниците на българската скулптура, проф. Жеко Спиридонов.
В 1912 година при избухването на Балканската война, още ученик Райнов се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в I рота на X Прилепска дружина.[1] По време на Междусъюзническата война е назначен за телефонист в Македоно-одринската дивизия, а след това е военен художник в Бдинската дивизия. Награден е с войнишки кръст за храброст (1913).[2]
Следва керамика в Художествената академия в класа на проф. Стефан Димитров, но след като печели стипендия за специализация, заминава за Бехине, Чехия, учи и провежда художествена практика в Дрезденската художествена академия и в Керамичния институт в Хиор до Кобленц.
През 1922 – 24 година Райнов се завръща в България, където преподава в Държавното керамично училище в София. Следва нова специализация, в Държавната консерватория за изкуства и занаяти в Париж при проф. Мано и инж. Бертран. През 1928 година завършва следването си в Академията в София.
През 1931 – 32 година Райнов е технически ръководител на Керамичната фабрика в с. Слатина (днес квартал „Слатина“), като същевременно изпълнява и длъжността директор на Керамичното училище. От 1932 до 1937 е преподавател, а от 1937 до 1961 година – професор по керамика в Художествената академия. Между 1952 и 1960 година заема поста декан на Факултета по приложни изкуства. Негови ученици в Академията са известни керамици като Ана Гребенарова, Здравко Манолов, Цвятко Димчевски, Димо Димов, Руси Карабиберов.
Стоян Райнов работи основно декоративно-съдова керамика. Въвежда многоцветната украса с подглазурна декорация при изработката на трапезни съдове, вази и медальони. Възстановява ажурната техника от занаятчийските работилници от Първото българско царство в Преслав и Патлейна, като я прилага върху изделия от фаянс и червена глина. През 1950-те години инициира и участва във внедряването на художествената керамика в строителството на големи обществени сгради, като сградите на Министерски съвет и ЦУМ.
Райнов участва в общи художествени изложби по приложни изкуства, прави самостоятелни изложби в София през 1928, 1930, 1931, 1935 г. Негови творби са представени в чуждестранни изложби в Брюксел, Прага, Москва, Варшава, Берлин и др.
Носител е на званието „Заслужил художник“ (1951)[2] и множество отличия, сред които „Златен знак на труда и лауреатство за отлични творби“ на Международната изложба в Брюксел през 1930 година, златен медал от Световното изложение в Париж през 1937 година, диплом от Международната изложба в Берлин през 1939 година, ордени „Кирил и Методий“ – I степен през 1954 и 1963 година, „Червено знаме на труда“ през 1964 година, „Народна република България“ – II степен през 1969 и I степен през 1974 година.
Родословие
редактиранеИван Райнов (1860 – 1944) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Николай Райнов (1889 – 1954) | Стоян Райнов (1894 – 1978) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Богомил Райнов (1919 – 2007) | Боян Райнов (1921 – 2005) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Източници
редактиране- Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1986
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 592.
- ↑ а б Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, том 7, стр. 619-620