Милко Ралчев
Милко Димитров Ралчев е български поет, белетрист, драматург, литературен критик и историк, есеист и преводач от италиански език.
| Милко Ралчев | |
| български литературен критик и преводач | |
| Роден | Милко Димитров Ралчев
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Работил в | Софийски университет |
| Публикации | „Истинският Бай Ганьо. Увод в изучаването на А. Константинов“ (1943) „Данте Алигиери. Критически етюд“ (1947) |
| Повлиян | Бенедето Кроче |
Биография редактиране
Милко Ралчев е роден на 16 юли 1905 г. във Варна. Завършва гимназия в родния си град и романска филология с докторат във Флоренция (1930).[1]
След завръщането си в България работи като учител във Варна и София, лектор по италиански език във Военното училище, драматург на Варненския театър, чиновник в Дирекцията по печата при Министерството на външните работи, откъдето е уволнен след преврата на 19 май 1934 г.[1]
Пътува из Гърция, Франция и Австрия. Преподавател в Софийския университет. Сътрудничи на сп. „Златорог“, „Българска мисъл“, „Листопад“, „Итало-българско списание за литература, история и изкуство“ (започнало 1930 г.) с главен редактор Енрико Дамиани, „Завети“, „Гребец“, „Огнище“, „Провинция“, на вестниците „Развигор“, „Мисъл и воля“, „Час“, „Камбана“, „Светлоструй“, „Слово“, „Изток“, „Родно изкуство“, „Литературен глас“, „Свободна реч“, „Народен театър“, РЛФ и др. Превежда от италиански, френски, испански, португалски и сръбски език.[1]
За първи път превежда на български език „Божествена комедия“ на Данте, но печата само част от „Ад“ (1947). Заедно с Джузепе Донини осъществява първия превод на италиански език на поезията на Христо Ботев (1926). Главен редактор на основаното през 1930 г. сп. „Италия“. Основател, заедно със Стефан Станчев, и автор на сп. „Провинция“ (Бургас, 1930 – 1931). Превежда, но не обнародва „Луизиадите“ от Луиш ди Камоинш, „Освободеният Йерусалим“ от Торквато Тасо, „Неистовият Орландо“ от Лудовико Ариосто и др.[1]
Библиография редактиране
- „Сантиментални песни“ (стихове). София: Печ. „С. М. Стайков“, 1928, 52 с.
- „Уго Фосколо“ (литературна студия). София: Печ. „Художник“, 1931, 40 с.
- „Ръцете на Исуса“ (исторически роман). София: Древна България, 1933, 112 с.
- „Кръстен знак“ (исторически роман). София: Древна България, 1934, 84 с.
- „Критика на новата българска лирика“ (1934)
- „Слънчев часовник“ (стихове, 1926-1933). София: Древна България, 1935, 152 с.
- „Белият грях“, драма в 4 действия (1936)
- „Романтизмът на праромантиците в Италия“ (1942).
- „Яворов“. София: Добромир Чилингиров, 1942, 102 с.
- „Истинският Бай Ганьо. Увод в изучаването на А. Константинов“. София: Добромир Чилингиров, 1943, 96 с.
- „Реализмът в поезията на Лоренцо де Медичи“ (1943)
- „Неофит Бозвели. Критически етюд“ (1946)
- „Васил Друмев. Критически етюд“ (1947)
- „Данте Алигиери. Критически етюд“. София: Димитър Янев, 1947, 200 с.
- „Д-р Петър Берон. Литературна студия“ (1947)
- „Лорд Байрон. Критически етюд“. София: Димитър Янев, 1947, 112 с.
- „Васил Друмев - литературен етюд върху „Нещастна фамилия“ и „Иванко“ (1947)
- Преводи
- „Един съвършен човек“ от Джовани Папини (1928)
- „Мъртвите заповядват“ от Висенте Бласко Ибанес (1931)
- „Малък старинен свят“ от Антонио Фогацаро (1932)
- „Възпоминания“ от Джакомо Леопарди (1935)
- „Стихотворения“ от Джозуе Кардучи (1936)
- „Подземията на Ватикана“ от Андре Жид (1937)
- „Съпругът на Елена“ от Джовани Верга (1940)
- „Болшевизмът - враг на Европа“ от Роберто Сустер (1943)
- „Семейство Малаволя“ от Джовани Верга (1944)
- „Ад“ (1947) и „Нов живот“ от Данте Алигиери
- „Джоакино Росини. Биографичен очерк“ от Леле Д`Амико (1958)
- Съставител и преводач
- „Душата на Испания. Антология на съвременната испанска поезия“. София: Печ. „Б. А. Кожухаров“, 1939, 240 с.