Мило Дор

австрийски писател

Мило Дор (на немски: Milo Dor) е австрийски писател от сръбски произход, преводач и литературен посредник.

Мило Дор
Milo Dor
Роден17 март 1923 г.
Починал5 декември 2005 г. (82 г.)
Професияписател
Националност Австрия
Жанрроман, разказ
НаградиЛитературна награда на Виена (1977)
Награда Андреас Грифиус“ (1998)
Уебсайт
Мило Дор в Общомедия

Биография

редактиране

Мило Дор – псевдоним на Милутин Дорословац – е роден в Будапеща в дома на хирург и притежателка на козметичен салон. Израства в Банат и по-късно в Белград, където учи в гимназия. Още като ученик става член на Комунистическия младежки съюз и прави опити да пише поезия на сърбохърватски език. През 1940 г. е изключен от училище, понеже организира ученическа стачка. През 1941 г. успява да положи матура като извънреден ученик.

Мило Дор взима активно участие в съпротивителното движение срещу немската окупация. През март 1942 г. е арестуван от белградската Специална полиция, подчинена на немското Гестапо, пратен е в затвора и в лагер, където е изтезаван. През 1943 г. немците го депортират във Виена като чуждестранен работник. През 1944 г. отново го арестуват и затварят.

След края на Втората световна война Мило Дор остава в Австрия. До 1949 г. следва театрознание и романистика във Виенския университет и същевременно работи като журналист с немски език. Получава подкрепа от Франц Теодор Чокор и Ерих Кестнер. От 1951 г. е член на свободното литературно сдружение Група 47.

Първият, документално разработен, роман на Мило Дор „Мъртъвци в отпуска“ (Tote auf Urlaub) от 1952 г. намира добър отзвук. Дор се издържа само от писане, затова е извънредно продуктивен – пише за радиото и телевизията, редактира сборници и неуморно превежда. Ето защо литературното му качество постепенно спада.

Мило Дор умира през 2005 г. от инфаркт и е погребан в почетен гроб във Виенското централно гробище.

Библиография

редактиране
  • Unterwegs, Erzählungen, 1947
  • Tote auf Urlaub, Roman, 1952
  • Und einer folgt dem andern, Kriminalroman, 1953 (mit Reinhard Federmann)
  • der unterirdische strom: träume in der mitte des jahrhunderts. ein versuch, 1953 (mit Reinhard Federmann)
  • Romeo und Julia in Wien, 1954 (mit Reinhard Federmann)
  • Führer durch Jugoslawien, Reiseführer, 1955 (unter dem Namen Alex Lutin)
  • Othello von Salerno, Roman, 1956 (mit Reinhard Federmann)
  • Nichts als Erinnerung, Roman, 1959[1]
  • Die Frau auf dem Medaillon, Roman, 1959 (unter dem Namen Alexander Dormann)
  • Das Gesicht unseres Jahrhunderts, Bildband 1960 (mit Reinhard Federmann)
  • Salto mortale, Erzählungen, 1960
  • Internationale Zone, Roman, 1961 (mit Reinhard Federmann)
  • Die Abenteuer des Herrn Rafaeljan, Roman, (mit Reinhard Federmann)
  • Der politische Witz, 1964 (mit Reinhard Federmann)
  • Der Sohn des Wesirs. Märchen aus Jugoslawien, 1965
  • Ballade vom menschlichen Körper, 1966
  • Der galante Witz, 1966 (mit Reinhard Federmann)
  • Der groteske Witz, 1968 (mit Reinhard Federmann)
  • Die weiße Stadt, Roman, 1969
  • Menuett, Drama, 1971
  • Das Pferd auf dem Balkon, Jugendbuch, 1971
  • Alle meine Brüder, Roman, 1978
  • Die Raikow-Saga, Roman-Trilogie, 1979
    • Tote auf Urlaub
    • Nichts als Erinnerung
    • Die weiße Stadt
  • Istrien, 1981 (mit Leo Zogmayer)
  • Meine Reisen nach Wien und andere Verirrungen, Erzählungen, 1981
  • Der letzte Sonntag. Bericht über das Attentat von Sarajewo, 1982
  • Die Leiche im Keller: Dokumente des Widerstands gegen Dr. Kurt Waldheim, 1988
  • Auf dem falschen Dampfer: Fragmente einer Autobiographie, 1988
  • Auf der Suche nach der größeren Heimat, Reisebeschreibungen, 1988
  • Ein schwerer Tag, 1989
  • Der Mann, der fliegen konnte, Erzählung, 1990
  • Fragen eines altmodischen Humanisten: Rede anlässlich der Verleihung des Ehrenpreises des österreichischen Buchhandels für Toleranz in Denken und Handeln, 1990
  • Leb wohl, Jugoslawien, 1993
  • Mitteleuropa, Mythos oder Wirklichkeit, 1996
  • Und wenn sie nicht gestorben sind ..., Politthriller, 1996 (mit Reinhard Federmann)
  • Wien, Juli 1999, eine Geschichte, 1997
  • Grenzüberschreitungen: Positionen eines kämpferischen Humanisten, 2003

Книги на Мило Дор са преведени на английски, френски, сръбски, нидерландски, датски, шведски.

Награди и отличия

редактиране

Външни препратки

редактиране