Мило Дор
Мило Дор (на немски: Milo Dor) е австрийски писател от сръбски произход, преводач и литературен посредник.
Мило Дор Milo Dor | |
Роден | 17 март 1923 г. |
---|---|
Починал | 5 декември 2005 г. |
Професия | писател |
Националност | Австрия |
Жанр | роман, разказ |
Награди | „Литературна награда на Виена“ (1977) „Награда Андреас Грифиус“ (1998) |
Уебсайт | |
Мило Дор в Общомедия |
Биография
редактиранеМило Дор – псевдоним на Милутин Дорословац – е роден в Будапеща в дома на хирург и притежателка на козметичен салон. Израства в Банат и по-късно в Белград, където учи в гимназия. Още като ученик става член на Комунистическия младежки съюз и прави опити да пише поезия на сърбохърватски език. През 1940 г. е изключен от училище, понеже организира ученическа стачка. През 1941 г. успява да положи матура като извънреден ученик.
Мило Дор взима активно участие в съпротивителното движение срещу немската окупация. През март 1942 г. е арестуван от белградската Специална полиция, подчинена на немското Гестапо, пратен е в затвора и в лагер, където е изтезаван. През 1943 г. немците го депортират във Виена като чуждестранен работник. През 1944 г. отново го арестуват и затварят.
След края на Втората световна война Мило Дор остава в Австрия. До 1949 г. следва театрознание и романистика във Виенския университет и същевременно работи като журналист с немски език. Получава подкрепа от Франц Теодор Чокор и Ерих Кестнер. От 1951 г. е член на свободното литературно сдружение Група 47.
Първият, документално разработен, роман на Мило Дор „Мъртъвци в отпуска“ (Tote auf Urlaub) от 1952 г. намира добър отзвук. Дор се издържа само от писане, затова е извънредно продуктивен – пише за радиото и телевизията, редактира сборници и неуморно превежда. Ето защо литературното му качество постепенно спада.
Мило Дор умира през 2005 г. от инфаркт и е погребан в почетен гроб във Виенското централно гробище.
Библиография
редактиране- Unterwegs, Erzählungen, 1947
- Tote auf Urlaub, Roman, 1952
- Und einer folgt dem andern, Kriminalroman, 1953 (mit Reinhard Federmann)
- der unterirdische strom: träume in der mitte des jahrhunderts. ein versuch, 1953 (mit Reinhard Federmann)
- Romeo und Julia in Wien, 1954 (mit Reinhard Federmann)
- Führer durch Jugoslawien, Reiseführer, 1955 (unter dem Namen Alex Lutin)
- Othello von Salerno, Roman, 1956 (mit Reinhard Federmann)
- Nichts als Erinnerung, Roman, 1959[1]
- Die Frau auf dem Medaillon, Roman, 1959 (unter dem Namen Alexander Dormann)
- Das Gesicht unseres Jahrhunderts, Bildband 1960 (mit Reinhard Federmann)
- Salto mortale, Erzählungen, 1960
- Internationale Zone, Roman, 1961 (mit Reinhard Federmann)
- Die Abenteuer des Herrn Rafaeljan, Roman, (mit Reinhard Federmann)
- Der politische Witz, 1964 (mit Reinhard Federmann)
- Der Sohn des Wesirs. Märchen aus Jugoslawien, 1965
- Ballade vom menschlichen Körper, 1966
- Der galante Witz, 1966 (mit Reinhard Federmann)
- Der groteske Witz, 1968 (mit Reinhard Federmann)
- Die weiße Stadt, Roman, 1969
- Menuett, Drama, 1971
- Das Pferd auf dem Balkon, Jugendbuch, 1971
- Alle meine Brüder, Roman, 1978
- Die Raikow-Saga, Roman-Trilogie, 1979
- Tote auf Urlaub
- Nichts als Erinnerung
- Die weiße Stadt
- Istrien, 1981 (mit Leo Zogmayer)
- Meine Reisen nach Wien und andere Verirrungen, Erzählungen, 1981
- Der letzte Sonntag. Bericht über das Attentat von Sarajewo, 1982
- Die Leiche im Keller: Dokumente des Widerstands gegen Dr. Kurt Waldheim, 1988
- Auf dem falschen Dampfer: Fragmente einer Autobiographie, 1988
- Auf der Suche nach der größeren Heimat, Reisebeschreibungen, 1988
- Ein schwerer Tag, 1989
- Der Mann, der fliegen konnte, Erzählung, 1990
- Fragen eines altmodischen Humanisten: Rede anlässlich der Verleihung des Ehrenpreises des österreichischen Buchhandels für Toleranz in Denken und Handeln, 1990
- Leb wohl, Jugoslawien, 1993
- Mitteleuropa, Mythos oder Wirklichkeit, 1996
- Und wenn sie nicht gestorben sind ..., Politthriller, 1996 (mit Reinhard Federmann)
- Wien, Juli 1999, eine Geschichte, 1997
- Grenzüberschreitungen: Positionen eines kämpferischen Humanisten, 2003
Книги на Мило Дор са преведени на английски, френски, сръбски, нидерландски, датски, шведски.
Награди и отличия
редактиране- Mitglied des Österreichischen PEN-Clubs und langjähriger Präsident der Interessengemeinschaft Österreichischer Autoren
- 1962: „Австрийска държавна награда за литература“
- 1972: „Награда Антон Вилдганс“
- 1977: „Литературна награда на Виена“
- 1980: „Австрийска награда за художествена литература“
- 1983: Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst
- 1988: Ehrenmedaille der Bundeshauptstadt Wien in Gold
- 1989: Österreichischer Staatspreis für Verdienste um die Österreichische Kultur im Ausland
- 1990: „Почетна награда на австрийските книгоиздатели за толерантност в мислите и действията“
- 1998: „Награда Андреас Грифиус“
- 2001: Bruno-Kreisky-Preis für das politische Buch
- 2003: Großes Silbernes Ehrenzeichen für Verdienste um die Republik Österreich
- 2004: Goldenes Ehrenzeichen für Verdienste um das Land Wien[2]
- 2006: Theodor-Kramer-Preis (posthum)
Бележки
редактиранеВъншни препратки
редактиране- В Общомедия има медийни файлове относно Мило Дор
- ((de)) Биографични данни за Мило Дор в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Мило Дор в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Мило Дор в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Мило Дор в Perlentaucher
- ((de)) Мило Дор в Who's Who
- ((de)) Мило Дор в Die LYRIKwelt
- ((de)) Мило Дор в Personensuche
- ((en)) Мило Дор в Internet Movie Database