Милутинце

селище в Северна Македония

Милутинце или Милутинци (на македонска литературна норма: Милутинце) е село в Северна Македония, в община Ранковце.

Милутинце
Милутинце
— село —
42.2049° с. ш. 22.1589° и. д.
Милутинце
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаРанковце
Географска областСлавище
Надм. височина586 m
Население72 души (2002)
Пощенски код1332
Милутинце в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в областта Славище.

На хълма Градище северно от селото има късноантична крепост.[1]

В края на XIX век Милутинце е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Милутинци е населявано от 360 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Милотинци има 440 българи екзархисти.[3]

През януари 1907 година селото (общо 72 къщи) е принудено от сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско, но през септември 1908 г., след Младотурската революция, отново става екзархийско.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 38 души от Милутинци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

По време на Първата световна война Милутинци има 490 жители.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 72 жители.[7]

Националност Всичко
северномакедонци 69
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 0

Личности

редактиране
Родени в Милутинце
  1. Грозданов, Цветан, Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Т. 2. Скопје, Македонска академија на нaуките и уметностите, 1996. ISBN 9989-649-28-6. с. 196. (на македонска литературна норма)
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  4. Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911 година, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов, Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София 1995, с. 495, 498
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
  6. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 18 февруари 2021 
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.53
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 937.
  10. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.4
  11. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55