Милчо Лалков

български историк

Милчо Димитров Лалков е български историк.

Милчо Лалков
български историк
Роден
Починал
11 юни 2000 г. (55 г.)
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вСофийски университет

Биография редактиране

Роден е на 5 септември 1944 г. в Бяла. През 1969 г. завършва история в Софийския държавен университет с профил „История на Византия и балканските народи“. Следва специализация във Виена (1973).

През 1976 г. става докторант, а на следващата година защитава дисертация на тема „Българо-югославските политически отношения и връзки“.

В периода 1977 г. – 1978 г. е заместник-директор на Българския изследователски институт във Виена.

През 1981 г. Лалков става доцент, а от 1982 г. е ръководител на Катедрата „История на Византия и балканските народи“ в Историческия факултет на Софийския университет.

През 1992 г. получава научната степен доктор с доктората си на тема „България в балканската политика на Австро-Унгария 1878-1903“, а през 1995 г. става професор. През същата 1995 година е награден и с Хердерова награда. Лалков чете лекции по история на балканските народи в различни университети в България, Австрия, Германия, Холандия, Швейцария, САЩ.

Умира преждевременно на 11 юни 2000 г. в Благоевград.

Памет редактиране

На Милчо Лалков е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).

Библиография редактиране

Милчо Лалков е съавтор в колективите на много учебници по история, и автор на следните книги:

  • 1981 – „Кратка история на България“
  • 1982 – „Балканската война 1912-1913 г.“
  • 1982 – „Балканското нациоиалноосвободително движение през XIX в.“
  • 1983 – „Балканската политика на Австро-Унгария 1914-1917 г.“
  • 1988 – „Орелът пада от мачтите“
  • 1993 – „България в балканската политика на Австро-Унгария 1878-1903 г.“
  • 1993 – „История на Третата българска държава 1878-1944 г.“
  • 1993 – „Между възторга и покрусата. България по време на войните 1912-1918 г.“,
  • 1994 – „От надеждата към разочарованието. Идеята за федерация в Европейския югоизток 1944-1948 г.“
  • 1995 – „Нови очерци по българка история 1918-1948 г.“ (в съавторство)
  • 1996 – „Владетели на България: Ханове, царе, държавници“
  • 1997 – „Българското минало 1878 – 1918: Познато и непознато“
  • 1999 – „Югославия 1918-1992 г. Драматичният път на една държавна идея“
  • 2000 – „История на България в живота и делата на владетели“
  • 2005 – „Драматичният път на една държавна идея“

Външни препратки редактиране