Министерство на околната среда и водите на България
Министерството на околната среда и водите (МОСВ)[2] е българска правителствена служба с ранг на министерство, отговаряща за опазването на околната среда в България. Ролята на Министерството на околната среда е да определя национални политики, да разработва стратегии, да подготвя стандарти и да определя приоритетите за опазване на околната среда.
Министерство на околната среда и водите | |
Информация | |
---|---|
Абревиатура | МОСВ |
Основаване | 19 юни 1976 г. |
Тип | министерство |
Юрисдикция | България |
Седалище | София, България |
Бюджет | 135 млн. лева (2022)[1] |
Отговорен министър | Петър Димитров, министър на околната среда и водите |
Висшестоящ орган | Министерски съвет на България |
Уебсайт | moew.government.bg |
Органи: Дирекция „Национален парк Рила“ (централен офис: Благоевград), Дирекция „Национален парк Пирин“ (централен офис: Банско) и Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ (централен офис: Габрово).[3]
Централната администрация на министерството се намира в сграда на булевард „Мария Луиза“ № 22 в София.
История
редактиранеМинистерство на околната среда и водите (МОСВ) води началото си от Комитета за опазване на природната среда, обособен на 19 юни 1976 г. при разделянето на Министерството на горите и опазването на природната среда (с Указ на „Държавния съвет“ № 873). Комитетът няма ранг на министерство, но през 1981 – 1984 година неговият председател е член на Министерския съвет.[4] С Разпореждане на МС № 126 се определят задачите и се утвърждава числеността и структурата на КОПС при МС. На КОПС са определени следните основни задачи:
- Организира и координира разработването на нормативната система по опазването на природната среда;
- Координира и контролира изпълнението на националната програма за опазване на природната среда;
- Координира и контролира рационалната използване на природните ресурси;
- Извършва специализиран контрол по опазване на природната среда.
С Постановление № 89 от 29 октомври 1976 г. Министерският съвет приема Правилник за функциите и задачите на КОПС. На 16 февруари 1990 г. комитета е преобразуван в Министерство на околната среда (МОСВ) – с Решение на Народното събрание № 173[5], през май 1997 г. получава сегашното си име (преобразувано на основание чл. 84, т. 7 от Конституцията на Република България от 12 юли 1991 г.).
Структура
редактиране- Към 13 септември 2015 г. министерството има следната структура:
- Инспекторат
- Служител по сигурността на информацията
- Финансови контрольори
- Звено за вътрешен одит
- Специализирана администрация
- Дирекция „Води“
- Дирекция „Земни недра и подземни богатства“
- Дирекция „Координация на регионалните инспекции по околната среда и водите“
- Дирекция „Национална служба за защита на природата“
- Дирекция „Опазване чистотата на въздуха“
- Дирекция „Превантивна дейност“
- Дирекция „Стратегия, европейска интеграция и международно сътрудничество“
- Дирекция „Управление на отпадъците“
- Дирекция „Фондове на Европейския съюз за околна среда“
- Дирекция „Кохезионна политика за околна среда“
- Обща администрация
- Дирекция „Правно-нормативно и административно обслужване“
- Дирекция „Управление на финансите, собствеността, човешките ресурси и връзки с обществеността“
Ръководство
редактиране- Към 23 април 2024 г. министерството има следното ръководство:
- Министър: Петър Димитров
- Зам.-министър: Бойко Малинов
- Зам.-министър: Павел Гуджеров
- Зам.-министър: Красимир Живков
- Началник кабинет: Мирела Тотева
- Парламентарен секретар: Ивайло Петков
- Главен секретар: Валерия Герова
- Началник на отдел „Връзки с обществеността и протокол“: Йова Апостолова
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиране- Министерство на околната среда и водите, Официален сайт
Източници
редактиране- ↑ https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=170229
- ↑ Министерство на околната среда и водите – История // Посетен на 11 март 2013 г.
- ↑ Дирекции национални паркове
- ↑ Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879–1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 107-109.
- ↑ НС. Решение на Народното събрание № 173. Обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 14 от 29 октомври 1976 г.