Миокази
Миокази (на македонска литературна норма: Миокази) е село в Северна Македония, в община Кичево.
|
Миокази Миокази |
|
|---|---|
| — село — | |
 Входът към селото |
|
  Миокази |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Рабетинкол |
| Надм. височина | 600 m |
| Население | 36 души (2002) |
| Миокази в Общомедия | |
Съдържание
ГеографияРедактиране
Разположено е в областта Рабетинкол в югоизточното подножие на Челоица.
ИсторияРедактиране
На километър източно от Миокази е разположена античната и средновековна крепост Кале,[1] а южно от селото е Градище,[2] на която има и неолитни находки.[3]
В XIX век Миокази е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Миоказа (Miokaza) е посочено като село с 13 домакинства с 50 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Миокази живеят 200 българи християни.[5]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Миокази има 240 българи екзархисти.[6]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Миокази[7]:
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 32 | 35 | 15 | 0 | 15 | 68 | 79 | 147 |
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Миокази като българско село.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 36 жители македонци.[9]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Църквата „Свети Антоний“ е обновена в 1935 и отново в 1998 година, при което са изличени всички белези, които показват годината на изграждане.[10]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Миокази
Живко Новески (р. 1947), писател от Северна Македония
БележкиРедактиране
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 160.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 161.
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.90-91.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.257
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.154-155.
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 14 март 2014 г.