Мио̀кази (на македонска литературна норма: Миокази) е село в Северна Македония, в община Кичево.

Миокази
Миокази
— село —
Входът към селото
Входът към селото
41.4836° с. ш. 21.0522° и. д.
Миокази
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областРабетинкол
Надм. височина600 m
Население36 души (2002)
Пощенски код6258
Миокази в Общомедия

География

редактиране

Разположено е в областта Рабетинкол в югоизточното подножие на Челоица.

На километър източно от Миокази е разположена античната и средновековна крепост Кале,[1] а южно от селото е Градище,[2] на която има и неолитни находки.[3]

 
Археологически находки от градището Венец край Миокази, изложени в етниграфския музей в Джепчище
 
Църквата „Свети Атанасий“

В XIX век Миокази е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Миоказа (Miokaza) е посочено като село с 13 домакинства с 50 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Миокази живеят 200 българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Миокази е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[6]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Миокази има 240 българи екзархисти.[7]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Миокази:[8]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
32 35 15 0 15 68 79 147

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Миокази като българско село.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 36 жители македонци.[11]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Църквата „Свети Антоний“ е обновена в 1935 и отново в 1998 година, при което са изличени всички белези, които показват годината на изграждане.[12]

Личности

редактиране
Родени в Миокази
  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 160.
  2. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 161.
  3. Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  8. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 863.
  10. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007 
  12. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 14 март 2014 г.
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.10
  14. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, Държавен архив - Враца, ф. 617К, оп.1, а.е.1, л.22