Михаел Шаранг
Михаел Шаранг (на немски: Michael Scharang) е австрийски поет, белетрист, есеист и автор на радиопиеси.
Михаел Шаранг Michael Scharang | |
Роден | 3 февруари 1941 г. |
---|---|
Професия | поет, белетрист |
Националност | Австрия |
Подпис | |
Уебсайт | |
Михаел Шаранг в Общомедия |
Житейски и творчески път
редактиранеМихаел Шаранг е роден на 3 февруари 1941 г. в Капфенберг, Щирия в работническо семейство.
Шаранг следва философия, история на изкуството и театрознание във Виенския университет и защитава докторска дисертация върху драмите на Роберт Музил.
През седемдесетте години Михаел Шаранг публикува политически и социално ангажирани романи и есета, като се стреми с помощта на литературата да промени обществените порядки. Издава сборник с поетическа проза (или: прозаична поезия) под заглавие „Край на разказването и други разкази“ (1970), в който е включен текстът „Отговорният уволнява безотговорния“ – този текст дава основата на телевизионен филм. Писателят публикува също сборник с есета „За еманципацията на изкуството“ (1971), романа „Чарли Трактора“ (1973), прозаичния сборник „Все някой трябва да се подчинява“ (1973) и романите „Синът на един земеделски работник“ (1976) и „Човек на живота“ (1979).
Политика
редактиранеВ 1978 г. Михаел Шаранг напуска Австрийската комунистическа партия, чийто член е бил в продължение на половин десетилетие. Смята, че литературата трябва да взима страна, но да не бъде партийно-политическа. Той е от малцината творци на австрийския литературен авангард, който плодотворно съчетава в произведенията си езикова и социална критика, теория на медиите и фактография.
Шаранг живее като писател на свободна практика във Виена и Ню Йорк.
Библиография
редактиране- Robert Musil, 1965
- Verfahren eines Verfahrens, 1969
- Schluß mit dem Erzählen und andere Erzählungen, 1970
- Zur Emanzipation der Kunst, Essays, 1971
- Charly Traktor, Roman, 1973
- Einer muß immer parieren, Dokumentationen von Arbeitern über Arbeiter, 1973
- Bericht an das Stadtteilkomitee, 1974
- Der Sohn eines Landarbeiters, Roman, 1975
- Der Lebemann, Roman, 1979
- Der Beruf des Vaters, 1981
- Das doppelte Leben, 1981
- Harry, 1984
- Die List der Kunst, Essays, 1986
- Das Wunder Österreich oder Wie es in einem Land immer besser und dabei immer schlechter wird, 1989
- Auf nach Amerika, Roman, 1992
- Bleibt Peymann in Wien oder Kommt der Kommunismus wieder, Geschichten, Satiren, Abhandlungen, 1993
- Das jüngste Gericht des Michelangelo Spatz, Roman, 1998
- Komödie des Alterns, Roman, 2010
Награди и отличия
редактиране- 1970: „Литературна награда на Виена“
- 1970: Staatsstipendium des Bundesministeriums für Unterricht, Kunst und Kultur für Literatur
- 1976: „Литературна награда на Виена“
- 1984: „Австрийска държавна награда за литература“
- 1985: und 1992 Elias-Canetti-Stipendium der Stadt Wien
- 1989: New-York-Stipendium des Kranichstein-Literaturpreises des Deutschen Literaturfonds Darmstadt
- 1995: „Австрийска награда за художествена литература“
- 1999/2000: Robert-Musil-Stipendium
- 2000: „Литературна награда на провинция Щирия“
- 2005: Fernsehpreis der Österreichischen Erwachsenenbildung
- 2006: Goldene Romy (für das beste Drehbuch)
Източници
редактиране- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., използван с разрешение.