Роберт Музил

австрийски писател

Роберт Музил (на немски: Robert Musil) е австрийски белетрист, есеист и драматург.

Роберт Музил
Robert Musil
Графити на Джеф Аерозол върху дома на Музил в Клагенфурт
Графити на Джеф Аерозол върху дома на Музил в Клагенфурт
Роден6 ноември 1880 г.
Починал15 април 1942 г. (61 г.)
Националност Австрия
Активен период1905 – 1942
Жанрроман, новела, разказ, есе, пиеса
Известни творби„Човекът без качества“ 1931 – 1932
НаградиХайнрих фон Клайст (1923), „Художествената награда на град Виена“ (1924) и наградата Герхарт Хауптман (1929).
Подпис
Уебсайт
Роберт Музил в Общомедия

Произход и образование

редактиране
 
Роберт Музил, 1900 г.

Роден е на 6 ноември 1880 г. в Клагенфурт, Австро-Унгария, в семейството на университетски професор с аристократичен произход. Учи във военно училище, но го напуска, преди да получи офицерско звание, и следва машиностроене. Дипломира се през 1901 г. в Щутгартския технически университет, където става асистент. През 1903 г. започва да изучава философия, логика и експериментална психология, а също физика и математика в Берлин – там слуша лекциите на Вилхелм Дилтай и Георг Зимел. През 1908 г. става доктор по философия с теза върху възгледите на Ернст Мах.

Литературен път

редактиране

Първата книга на Роберт Музил е романът „Лутанията на възпитаника Тьорлес“ (1906 г.). Следват сборниците с разкази „Единения“ (1911 г.) и есетата „Непристойното и болното в изкуството“ (1911 г.).

От 1914 до 1918 г. Музил е офицер на италианския фронт, а след войната става чиновник във Виена. Работи като писател на свободна практика, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. Публикува сборника с новели „Три жени“ (1924 г.).

През 1933 г. писателят се установява трайно във Виена, където издава сборник с есета „Посмъртни творби приживе“ (1936 г.).

След националсоциалистическия аншлус на Австрия през 1938 г. Музил емигрира в Швейцария, а книгите му са забранени в Германия и на територията на бившата Австрия.

 
Къщата във Виена, където Роберт Музил живее между 1921 и 1938 г.

Основна тема в творчеството на Роберт Музил е безизходицата на съвременния му интелектуалец, който дири по-хуманна форма на съществуване.

Най-значимото произведение на Музил, над което писателят работи повече от десетилетие, до последния си дъх, е тритомният фрагментарен роман „Човекът без качества“ (Der Mann ohne Eigenschaften) (1930 – 1943 г.), в който разглежда разпадането на Австро-Унгария през призмата на философския анализ, гротеската и иронията.

Признание

редактиране
  • В чест на писателя град Виена учредява литературната награда „Роберт Музил“.

Библиография

редактиране
 
Паметна плоча за Роберт Музил в Бърно, Чехия
  • Die Verwirrungen des Zöglings Törleß, 1906
  • Beitrag zur Beurteilung der Lehren Machs (Inaugural-Dissertation), 1908
  • Vereinigungen, Zwei Erzählungen, 1911
  • Die Schwärmer, 1921
  • Grigia, Novelle, 1923
  • Drei Frauen, 1924
  • Der Mann ohne Eigenschaften, 1931/32
  • Nachlaß zu Lebzeiten, 1936
На български език
  • Лутанията на възпитаника Тьорлес. Превод от немски език Надя Фурнаджиева. Пловдив: Христо Г. Данов, 1983, 206 с.
  • Три жени. Превод от немски език Недялка Попова и Надя Фурнаджиева. София: Народна култура, 1984, 188 с.
  • Неприличното в изкуството. Есета, речи, глоси. Превод от немски език Недялка Попова. София: ЛИК, 1999, 288 с.
  • Фантазьорите. Пиеса. Превод от немски език Владко Мурдаров. Пловдив: Пигмалион, 2003, 170 с.[1]
  • Човекът без качества. Превод от немски език Любомир Илиев. София: Атлантис-КЛ, 2009, 1406 с. ISBN 978-954-9621-43-3[2][3]
  • Пиеси. Съставителство и превод от немски език Владко Мурдаров. София: Рива, 2009, 240 с.
  • Безпомощната Европа. Есета. Превод от немски език Пенка Ангелова, Владимир Сабоурин и Владимира Вълкова. Русе: МД Елиас Канети, 2013, 320 с.
  1. Виолета Дечева, „Пиесата на Музил“ Архив на оригинала от 2017-02-25 в Wayback Machine., рец. във в. „Култура“, 30, 16 юли 2004 г.
  2. Стоян Атанасов, „Човекът без качества на Роберт Музил“, рец. във в. „Монд Дипломатик“, май 2009 г.
  3. Майя Фратева-Разбойникова, „Роберт Музил и Човекът без качества: Под лупата на текста“, рец. във в. „Култура“, 7 (2579), 25 февруари 2010 г.

Източници

редактиране
Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.

Външни препратки

редактиране