Роберт Музил
Роберт Музил (на немски: Robert Musil) е австрийски белетрист, есеист и драматург.
Роберт Музил Robert Musil | |
Графити на Джеф Аерозол върху дома на Музил в Клагенфурт | |
Роден | 6 ноември 1880 г. |
---|---|
Починал | 15 април 1942 г. |
Националност | Австрия |
Активен период | 1905 – 1942 |
Жанр | роман, новела, разказ, есе, пиеса |
Известни творби | „Човекът без качества“ 1931 – 1932 |
Награди | „Хайнрих фон Клайст“ (1923), „Художествената награда на град Виена“ (1924) и наградата „Герхарт Хауптман“ (1929). |
Подпис | |
Уебсайт | |
Роберт Музил в Общомедия |
Живот
редактиранеПроизход и образование
редактиранеРоден е на 6 ноември 1880 г. в Клагенфурт, Австро-Унгария, в семейството на университетски професор с аристократичен произход. Учи във военно училище, но го напуска, преди да получи офицерско звание, и следва машиностроене. Дипломира се през 1901 г. в Щутгартския технически университет, където става асистент. През 1903 г. започва да изучава философия, логика и експериментална психология, а също физика и математика в Берлин – там слуша лекциите на Вилхелм Дилтай и Георг Зимел. През 1908 г. става доктор по философия с теза върху възгледите на Ернст Мах.
Литературен път
редактиранеПървата книга на Роберт Музил е романът „Лутанията на възпитаника Тьорлес“ (1906 г.). Следват сборниците с разкази „Единения“ (1911 г.) и есетата „Непристойното и болното в изкуството“ (1911 г.).
От 1914 до 1918 г. Музил е офицер на италианския фронт, а след войната става чиновник във Виена. Работи като писател на свободна практика, театрален критик и есеист във Виена и Берлин. Публикува сборника с новели „Три жени“ (1924 г.).
През 1933 г. писателят се установява трайно във Виена, където издава сборник с есета „Посмъртни творби приживе“ (1936 г.).
След националсоциалистическия аншлус на Австрия през 1938 г. Музил емигрира в Швейцария, а книгите му са забранени в Германия и на територията на бившата Австрия.
Поетика
редактиранеОсновна тема в творчеството на Роберт Музил е безизходицата на съвременния му интелектуалец, който дири по-хуманна форма на съществуване.
Най-значимото произведение на Музил, над което писателят работи повече от десетилетие, до последния си дъх, е тритомният фрагментарен роман „Човекът без качества“ (Der Mann ohne Eigenschaften) (1930 – 1943 г.), в който разглежда разпадането на Австро-Унгария през призмата на философския анализ, гротеската и иронията.
Признание
редактиране- Роберт Музил – заедно с Джеймс Джойс, Марсел Пруст и Херман Брох – е признат за един от основоположниците на съвременния европейски роман.
- Писателят е отличен със значимите литературни награди „Хайнрих фон Клайст“ (1923), „Художествената награда на град Виена“ (1924) и наградата „Герхарт Хауптман“ (1929).
- В чест на писателя град Виена учредява литературната награда „Роберт Музил“.
Библиография
редактиране- Die Verwirrungen des Zöglings Törleß, 1906
- Beitrag zur Beurteilung der Lehren Machs (Inaugural-Dissertation), 1908
- Vereinigungen, Zwei Erzählungen, 1911
- Die Schwärmer, 1921
- Grigia, Novelle, 1923
- Drei Frauen, 1924
- Der Mann ohne Eigenschaften, 1931/32
- Nachlaß zu Lebzeiten, 1936
- На български език
- Лутанията на възпитаника Тьорлес. Превод от немски език Надя Фурнаджиева. Пловдив: Христо Г. Данов, 1983, 206 с.
- Три жени. Превод от немски език Недялка Попова и Надя Фурнаджиева. София: Народна култура, 1984, 188 с.
- Неприличното в изкуството. Есета, речи, глоси. Превод от немски език Недялка Попова. София: ЛИК, 1999, 288 с.
- Фантазьорите. Пиеса. Превод от немски език Владко Мурдаров. Пловдив: Пигмалион, 2003, 170 с.[1]
- Човекът без качества. Превод от немски език Любомир Илиев. София: Атлантис-КЛ, 2009, 1406 с. ISBN 978-954-9621-43-3[2][3]
- Пиеси. Съставителство и превод от немски език Владко Мурдаров. София: Рива, 2009, 240 с.
- Безпомощната Европа. Есета. Превод от немски език Пенка Ангелова, Владимир Сабоурин и Владимира Вълкова. Русе: МД Елиас Канети, 2013, 320 с.
Бележки
редактиране- ↑ Виолета Дечева, „Пиесата на Музил“ Архив на оригинала от 2017-02-25 в Wayback Machine., рец. във в. „Култура“, 30, 16 юли 2004 г.
- ↑ Стоян Атанасов, „Човекът без качества на Роберт Музил“, рец. във в. „Монд Дипломатик“, май 2009 г.
- ↑ Майя Фратева-Разбойникова, „Роберт Музил и Човекът без качества: Под лупата на текста“, рец. във в. „Култура“, 7 (2579), 25 февруари 2010 г.
Източници
редактиране- Тази статия се основава на материал Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Външни препратки
редактиране- Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Роберт Музил
- В Общомедия има медийни файлове относно Роберт Музил
- Проза от Роберт Музил, в превод на Венцеслав Константинов
- „За глупостта“ (есе от сборника Безпомощната Европа), Портал за култура, изкуство и общество, 1 ноември 2013
- Бисерка Рачева, Един особено тежък случай. Роберт Музил, LiterNet, 30 август 2007
- Владимир Сабоурин, „Роберт Музил: дългият път към Мъжът без свойства“, в: Роберт Музил, Безпомощната Европа, Русе: Издателство „МД Елиас Канети“, с. 309 – 319
- Алън Тайър, „Роберт Музил или безкрайният роман“, svobodata.com, 24 февруари 2009
- ((de)) Музил в Die LYRIKwelt
- Произведения на Роберт Музил в проекта Гутенберг
- Произведения на Роберт Музил в Моята библиотека
- ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Роберт Музил, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
- ((en)) Роберт Музил в Internet Movie Database