Михал Гловински

полски литературен историк и теоретик

Михал Гловински (на полски: Michał Głowiński) е полски литературен историк и теоретик.

Михал Гловински
Michał Głowiński
полски литературен историк и теоретик
Михал Гловински през 2016 г.
Роден
Починал
Научна дейност
ОбластТеория на литературата
Работил вПолска академия на науките
Михал Гловински в Общомедия

Биография редактиране

Михал Гловински е роден на 4 ноември 1934 г. в Прушков. Той е едно от децата, спасени от Варшавското гето от Ирена Сендлерова. Завършва полонистика във Варшавския университет, където получава магистърска степен през 1955 г. Дебютът му като критик е през 1954 г. с рецензия на „Манфред“ на Адолф Рудницки, публикувана в списание „Życie Literackie“. През 1955 – 1958 г. работи като научен сътрудник в Катедрата по теория на литературата на Варшавския университет под ръководството на проф. Казимир Будзик. В същото време се развива като оперативен критик, главно с рецензии на стихосбирки в списанията „Życie Literackie“ и „Twórczość“. От 1958 г. е научен сътрудник в Института по литературни изследвания на Полската академия на науките. През 1967 г. се хабилитира с дисертация на тема „Цикъл от изследвания върху историята и теорията на полския роман“. През 1986 г. е избран за редовен професор. От 1990 г. е председател на Научния съвет на Института. Той е член на Варшавското научно дружество и Асоциацията на полските писатели.[1]

През 1973 – 1974 г. е лектор в Амстердамския университет.[1]

 
Михал Гловински (вдясно) и Владислав Бартошевски на проява на полския ПЕН през 2006 г.

През август 1980 г. подписва писмото на интелектуалците, подкрепящи стачкуващите работници от корабостроителницата в Гданск. През същата година става съосновател и след това председател на Дружеството за насърчаване и разпространение на науките. През 1980 – 1981 г. активно участва в неформални университетски кръжоци, изнася доклад върху новоговора. През ноември-декември 1980 г. подкрепя студентските протести.[1]

Изковава понятието „соцпарнасизъм“, за да опише една поетика на авторите от епохата на Полската народна република, които привидно не пишат в духа на социалистическия реализъм, но остават подчинени на системата.[2][3]

През 2010 г. е издаден автобиографичният му роман „Кръгове на чуждост“, в който разкрива хомосексуалната си ориентация.[4]

Доктор хонорис кауза на Университета „Адам Мицкевич“ в Познан (2001) и на Ополския университет (2003)[5].

Носител на Хердерова награда (2004).[6]

Библиография редактиране

  • Poetyka Tuwima a polska tradycja literacka (1962)
  • Porządek, chaos, znaczenie (1968)
  • Powieść młodopolska (1969)
  • Gry powieściowe (1973)
  • Style odbioru (1977)
  • Nowomowa po polsku (1990)
  • Mity przebrane (1990)
  • Marcowe gadanie. Komentarze do słów. 1966 – 1971 (1991)
  • Rytuał i demagogia. Trzynaście szkiców o sztuce zdegradowanej (1992)
  • Poetyka i okolice (1992)
  • Peereliada. Komentarze do słów. 1976 – 1981 (1993)
  • Mowa w stanie oblężenia. 1982 – 1985 (1996)
  • Zaświat przedstawiony: szkice o poezji Bolesława Leśmiana (1998)
  • Czarne sezony (1998, мемоари)
  • Końcówka (1999)
  • Dzień Ulissesa i inne szkice na tematy niemitologicze (2000)
  • Magdalenka z razowego chleba (2001, роман)
  • Gombrowicz i nadliteratura (2002)
  • Historia jednej topoli (2003)
  • Skrzydła i pięta (2004)
  • Ironia (2005)
  • Kładka nad czasem (2006)
  • Monolog wewnętrzny Telimeny i inne szkice (2007)
  • Fabuły przerwane. Małe szkice 1998 – 2007 (2008)
  • Kręgi obcości. Opowieść autobiograficzna (2010)

Източници редактиране

  1. а б в Anna Grażyna Kister, Биография на Михал Гловински в „Encyklopedia Solidarności“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine. ((pl))
  2. „Пламен Дойнов за Червено на бяло“, интервю на Марин Бодаков, в. „Култура“, бр. 3 (2621), 28 януари 2011 г.
  3. Пламен Дойнов, „За алтернативния канон“, Портал за култура, изкуство и общество, 13 януари 2013 г.
  4. Krzysztof Tomasik, „Odkrycie Michała Głowińskiego. Wokół autobiografii „Kręgi obcości“, Inna Strona – polski portal gej & les, 29 април 2010. ((pl))
  5. Doktorzy Honoris Causa, сайт на Ополския университет. ((pl))
  6. „HerderpreisträgerInnen: Michał Głowiński (* 1934)“ Архив на оригинала от 2007-12-14 в Wayback Machine., oesterreich-bibliotheken.at ((de))

Външни препратки редактиране