Мишел Льогран
Мишел Льогран (на френски: Michel Legrand) е френски композитор и пианист. [2]
Мишел Льогран Michel Legrand | |
френски композитор и пианист | |
Роден |
24 февруари 1932 г.
|
---|---|
Починал | |
Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
Националност | Франция |
Работил | композитор пианист |
Музикална кариера | |
Стил | джаз,[1] инструментална музика |
Инструменти | пиано |
Направление | класическа музика филмова музика джаз |
Активност | 1952–2019 |
Лейбъл | Кълъмбия Рекърдс |
Участник в | Michel Legrand et son orchestre |
Режисура | |
Активност | 1952–2019 |
Оскари | 3 |
Златен глобус | 1 |
Награди на БАФТА | 1 |
Награди Грами | 5 |
Семейство | |
Баща | Раймон Льогран |
Съпруга | Маша Мерил (ж.2014) |
Деца | 4 |
Уебсайт | www.michellegrandofficial.com |
Мишел Льогран в Общомедия |
Биография
редактиранеМишел Льогран е роден на 24 февруари 1932 година в Париж. Получава първия си музикален опит от баща си Раймон Льогран (композитор, диригент) и майка си Марсел Дер-Микаелян (пианистка), произхождаща от смесено арменско (баща) и френско (майка) семейство.
Кариера
редактиране11-годишен е приет в Парижката консерватория, където учи от 1942 до 1949 г. при Надя Буланже и други изтъкнати музикални педагози; печели много награди. През 1952 г. заминава на турне в САЩ. От 1953 г. започва да пише филмова музика, многократно работи с режисьорите Жак Деми и Жан-Люк Годар. Най-известен е музикалният филм „Шербурските чадъри“ (1964). Вокалните части на двете героини на филма – Женевиев (Катрин Деньов) и майка ѝ (Ан Върнън), са изпълнени от сестрата на композитора, Кристиан Льогран.
От края на 60-те години Мишел Льогран започва да работи в британското кино, а след това и в Холивуд.
Като джаз пианист той работи за творбите на Джанго Райнхарт и Бикс Бадербек. През 1958 г. записва албум с Доналд Бърд, Джон Колтрейн и Бен Уебстър, през 1978 г. – албумът „Le Jazz Grand“, а през 1991 г. – албумът „Dingo“, за който печели награда „Грами“. В същото време той се изявява като диригент и пианист на класическата музика.
Мишел Льогран многократно се изявява с Тамара Гвердцители и пише музика за нея след концерта на певицата в концертната зала на „Олимпия“ в Париж през 1991 г.
Смърт
редактиранеЛьогран умира на 26 януари 2019 г., на 87 години, в Париж. [3]
Избрана филмография
редактиранегодина | филм | оригинално заглавие | режисьор |
---|---|---|---|
1961 | Жената си е жена | Une femme est une femme | Жан-Люк Годар |
1962 | Да живееш живота си | Vivre sa vie | Жан-Люк Годар |
1962 | Клео от 5 до 7 | Cléo de 5 à 7 | Анес Варда |
1964 | Шербурските чадъри | Les Parapluies de Cherbourg | Жак Деми |
1964 | Банда аутсайдери | Bande à part | Жан-Люк Годар |
1966 | Нежният мошеник | Tendre voyou | Жан Бекер |
1967 | Китайката | La Chinoise | Жан-Люк Годар |
1968 | Манон 70 | Manon 70 | Жан Аурел |
1969 | Басейнът | La Piscine | Жак Дере |
1971 | Посредникът | The Go-Between | Джоузеф Лоузи |
1980 | Атлантик Сити | Atlantic City | Луи Мал |
1983 | Никога не казвай никога | Never Say Never Again | Ъруин Киршнър |
Източници
редактиране- ↑ data.bnf.fr // Посетен на 31 януари 2019 г.
- ↑ Michel Legrand (I) (1932–2019), IMDb.com.
- ↑ Умер композитор «Шербурских зонтиков» и «Клео от пяти до семи» // lenta.ru. Посетен на 2019-01-28.
Външни препратки
редактиране- Мишел Льогран Официален уебсайт
- ((en)) Мишел Льогран в Internet Movie Database
- ((en)) Мишел Льогран в
- „Мишел Льогран: Българският фолклор, особено женският, е едно от най-хубавите неща, които познавам в музиката“, интервю на Владимир Гаджев, в. „24 часа“, 31 януари 2019