Отваря главното меню

Радецки (кораб)

австрийски пътнически параход
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Радецки.

„Радецки“ е австрийски пътнически параход, построен през 1851 г. в корабостроителницата „Обуда“, гр. Буда, и предназначен за редовни рейсове по река Дунав между пристанищата Галац и Оршова. Наречен е на фелдмаршал Йозеф Радецки.

Кораб „Радецки“
Музеи в България
Radetzky 005.jpg
Параходът-музей Радецки на собствения си пристан в Козлодуй
Map of Kozloduy.png
43.7986° с. ш. 23.6781° и. д.
Местонахождение в Козлодуй
Местоположение Козлодуй, река Дунав
Тематика историческо събитие
Основан 30 май 1966 г.
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 18. Козлодуй
Национален музей „Параход Радецки“
Паметник на Христо Ботев и неговата чета
Печат да
Кораб „Радецки“ в Общомедия
Поглед към носа на кораба и река Дунав

ИсторияРедактиране

 
Паметник на Христо Ботев и неговата чета

Параходът „Радецки“ е паметен за българската история, тъй като е използван за преминаване на четата на Христо Ботев от Румъния в България.

На 16 май и 17 май 1876 г. „Радецки“ извършва плаване към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и самият войвода Христо Ботев. Той връчва на капитан Дагоберт Енглендер писмено обръщение–ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй, като непременно пояснява:

"…за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България."

Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.

На този параход и знаменития преход на Ботевата чета с него Иван Вазов още същата 1876 година посвещава популярните стихове, превърнали се впоследствие в патриотична песен:

Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми,
и „Радецки“ гордо плува
по златнѝ вълни.

Възстановяване (1966)Редактиране

Параходът е използван до 1918 г., а през 1924 г. е бракуван и унищожен (Според инж. Иван Алексиев корабът е бракуван и унищожен през 1914 г.[1]). В началото на 1960-те в Народна република България се заражда инициатива за възстановяването му – събирани са доброволни дарения сред учениците и работещите. В периода 1964 и 1966 г. в Русенската корабостроителница е построена реплика на парахода на базата на парния влекач „Пловдив“ (също построен в корабостроителницата Óbuda през 1951 г.) с водни колела, като са ползвани стари чертежи, снимки и спомените на 84-годишния Йожеф Кирали – бояджия на оригиналния параход. В навечерието на 90-годишнината от гибелта на Христо Ботев корабът тържествено е открит и обявен за музей. Днес е част от Стоте национални туристически обекта. След ремонта през 1988 – 1994 г. оригиналната главна парна машина е заменена с дизелов двигател и „Радецки“ от колесен параход се превръща в моторен колесен кораб[2].

Днес реставрираният параход функционира като музей на революционното движение, чиято експозиция е разположена в салон 1-ва класа на кораба. Извършва и кратки туристически екскурзии по река Дунав. Намира се в специално пригоден за него пристан до гр. Козлодуй.

Дарителска акцияРедактиране

През 2005 г. се провежда дарителска акция „Да спасим кораба Радецки“. Дарителската акция има за цел да събуди патриотизма на българския народ и да накара хората да дарят пари (1 лев), за да спасят една от реликвите на българската история.

Обръщение Инициативен комитет
БРАТЯ БЪЛГАРИ,
В ръката Ви е картичката на кораба „Радецки“ -
кораб знак и символ на героичната ни
история и горд български дух
Да е благословена ръката, която ще дари
лев за увековечаване на паметта българска,
за достойната ни история, за бъдещето
и самочувствието на децата ни.“

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране