Могилово

Могѝлово е село в Южна България, община Чирпан, област Стара Загора.

Могилово
Могилово 42.340651, 25.403292 Могилово
Общи данни
Население	163 души (15 март 2024 г.) 6,05 души/km²
Землище	27,01 km²
Надм. височина	312 m
Пощ. код	6239
Тел. код	041335
МПС код	СТ
ЕКАТТЕ	48831
Администрация
Държава	България
Област	Стара Загора
Община    – кмет	Чирпан Ивайло Крачолов (ГЕРБ, СДС, ПДСД, ВМРО-БНД, Бъдеще за родината, Левицата!; 2019)

География

Село Могилово се намира на около 21 km запад-югозападно от областния център Стара Загора и 17 km север-североизточно от общинския център Чирпан. Разположено е в северната част на Чирпанските възвишения. През южната част на Могилово тече от запад на изток малка река от речната система на река Ракитница – Конопчийска (Карапчанска) река, на чийто ляв приток Манастирска река има микроязовир на около километър северозападно от селото. Надморската височина в центъра на селото е около 312 m, на север от него се издига височината „Марашито“ (497,2 m), а на юг – височината „Усоето“ (482,7 m). Климатът е преходно-континентален.

Общински пътища водят от Могилово:

• на юг през село Винарово до връзка с второкласния републикански път II-66 и по него на югозапад до връзка с автомагистрала „Тракия“ и към град Чирпан;
• на запад – след северно разклонение за село Стоян-Заимово – през село Изворово до връзка с третокласния републикански път III-608 и по него на юг през село Спасово към град Чирпан;
• на североизток до разклон и село Елхово на запад, а на изток през село Кирилово към село Богомилово и град Стара Загора.

Землището на село Могилово граничи със землищата на: село Сладък кладенец на северозапад; село Елхово на север; село Яворово на изток; село Винарово на юг; село Стоян-Заимово на запад.

Етническият състав на населението на село Могилово по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	145	100
Българи	143	98,62
Турци	0	0
Цигани	...	...
Други	...	...
Не се самоопределят	...	...
Не отговорили	0	0

Числеността на населението на село Могилово по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Година на преброяване Численост 1934 1251 1946 1260 1956 995 1965 658 1975 462 1985 356 1992 316 2001 220 2011 145 2021 164

.

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Конопчии, остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Селото с име Конопчии е преименувано на Могилово през 1906 г.

Църквата „Въведение Богородично“ в село Конопчии (Могилово) е построена през 1830 г. През 1928 г. сградата рухва по време на Чирпанското земетресение. Възстановена е през 1930 г. След 1944 г. дейността в храма постепенно е намалена и накрая църквата е изоставена. Възстановена и обновена е през 2018 г.

Читалище „Петко Колев Гъбев“ е създадено през 1930 г. През 2009 г. на законово основание към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Петко Колев Гъбев - 1930“.

Обществени институции

Изпълнителната власт в село Могилово към 2025 г. се упражнява от кметски наместник.

В село Могилово към 2025 г. има:

• действащо читалище „Петко Колев Гъбев - 1930“;
• православна църква „Света Богородица“.

Редовни събития

За първи път от 30 години кметският наместник Марин Маринов Петков провежда общоселски сбор. На него присъстват много гости от градовете Чирпан и Стара Загора. За настроението на присъстващите се погрижват оркестър „Южни Ритми“ и солисти Тодор и Донка Кожухарови.

Културни и природни забележителности

Село Могилово попада в обхвата на Защитената зона по директивата за местообитанията „Чирпански възвишения“.

Други

В село Могилово, общ. Чирпан по проект на казахстанския бизнесмен Евгений Юсупов е създадена „Мидалидаре Естейт“. Самият той не живее в България, но любовта към историята, природата и доброто вино го подтикват да инвестира в село Могилово. Създавайки истински оазис за душата, мястото се превръща в атрактивна дестинация за винен туризъм. Първата изба Мидалидаре Естейт е построена през 2009 г., като имението е разполагало с 4 души и 160 дка. лозови масиви. Днес, няколко години по-късно през 2014 г. е налице втора изба, която е с много по-голям обем и изключително различна като стил. Лозовите насаждения наброяват 1650 дка. /165 хектара/, а уменията по производството и качеството на виното се увеличава с всяка изминала година. Годишно производство е от 330 000 бутилки. Белите сортове са – Sauvignon Blanc (совиньон блан), Semillon (семийон), Pinot Gris (пино гри), Chardonnay (шардоне), Muscadelle (мускадел), Grenache blanc (гренаш блан) и червените – Cabernet Franc (каберне фран), Melrot (мерло), Malbec (малбек), Syrah (сира), Cabernet Sauvignon (каберне совиньон) и Petit Verdot (пети вердо), подбрани в унисон с климатичните особености и почвените характеристики на региона. Тези, които обичат Тоскана и нейната пасторална атмосфера, ще бъдат очаровани от българския вариант, който е в по-първичен вид, но с не по-малко очарование. Изградена е изба за естествено пенливи вина.

Външни препратки

• Горнотракийска низина. Географска карта
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-051-4. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.
• Източна Румелия. Карта

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.