Мородвис
Мородвис (на македонска литературна норма: Мородвис) е село в източната част на Северна Македония, община Зърновци.
| Мородвис Мородвис | |
| — село — | |
 Основи на базилика от Морозвизд | |
  Мородвис | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Зърновци |
| Географска област | Кочанско поле |
| Надм. височина | 482 m |
| Население | 549 души (2002) |
| Пощенски код | 2300 |
| Телефонен код | (+389) (0)33 |
| Мородвис в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в долината на река Брегалница, на левия и бряг, от юг на селото остават склоновете на рида Плачковица.
История редактиране
През Средновековието при сегашното село е разположен град Морозвизд, от началото на XI век център на една от епархиите на Охридската архиепископия, включваща Малешево и Кратовско. В средата на XIV век градът вече е западнал и се споменава като обикновено село в близост до Лесновския манастир.[1]
В XIX век Мородвис е смесено село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мородвисъ или Морозда има 320 жители, от които 90 българи християни, 200 турци и 30 цигани.[2]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Мородвис има 80 българи екзархисти и работи българско училище.[3]
След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия. По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Мородвиз е част от Зърновска община на Кочанска околия и има 269 жители.[4] Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Мородовис живеят 136 турци и 93 българи.[5]
След повторното попадане на селото под сръбска власт през есента на 1918 година, местните жители са подложени на репресии. По данни на Иван Михайлов на 9 ноември 1923 година Мородвис е подложено на грабеж от страна на сръбски полицаи и сърбомански четници, шестима местни жители са пребити.[6]
Манастирът „Свети Симеон Стълпник“ е изграден и осветен в 1968 година от митрополит Наум Злетовско-Струмишки. В 2002 година е обновен. Иконите и живописта са дело на Валентин Гюрович и Ангел от Кочани.[7]
В преброяването от 1994 г. населението на Мородовис наброява 524 жители. Според преброяването от 2002 година селото има 540 жители, всички македонци.[8]
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 174-175.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 102., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 18 февруари 2021
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 559.
- ↑ Зрновска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2016-10-05. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 декември 2007