Мрамор (област Перник)

българско село
(пренасочване от Мрамор (Област Перник))
Тази статия е за селото в Област Перник. За други значения вижте Мрамор (пояснение).

Мрамор е село в Западна България. То се намира в община Трън, област Перник.

Мрамор
България
42.7514° с. ш. 22.614° и. д.
Мрамор
Област Перник
42.7514° с. ш. 22.614° и. д.
Мрамор
Общи данни
Население42 души[1] (15 март 2024 г.)
4,98 души/km²
Землище8,462 km²
Надм. височина797 m
Пощ. код2487
Тел. код07732
МПС кодРК
ЕКАТТЕ49196
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Трън
Цветислава Цветкова
(ГЕРБ; 2019)

География

редактиране

Село Мрамор се намира в планински район. Разположено на пътя за селата Горочевци и Пенкьовци и разклона за с.Кожинци. На 1 – 2 км след с.Вукан и на 10 км от гр.Трън.

Селото е разделено на следните махали (фамилии) по посока с. Вукан-Мрамор (отдясно на пътя): Долина, Лъжови, Паункови, Сарийни, Каранджулови, Вучини, Церак, Зайнни, Марчин дол, Гробища, Центъра (магазина), Тършевини, Цветкови.

Около селото се намират и следните местности: Каланьевъц, Боин кладенец, Бишчини падини, Разкръсье.

В стари документи селото е отбелязвано като: Мирамор в 1453 г., 1576 г., 1624 г.[2][3][4][5]; Мраморъ в 1878 г.[6]

През 1908 година в Мрамор е основана земеделска кооперация „Последна надежда“. Към 1935 г. тя има 37 члена.[7]

През 1985 година селото има 86 жители.[8]

Културни и природни забележителности

редактиране
 
Параклис „Света Богородица“

На около 2 км южно от село Мрамор, близо до пътя Трън – Пенкьовци е разположен манастирът „Света Богородица“. Храмов празник на манастира е 15 август.

Редовни събития

редактиране

Събор винаги първата събота след Богородица 15 август

Личности

редактиране
Родени в Мрамор

Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. Стойков, Р. Наименования на български селища в турски документи на Ориенталския отдел на Народната библиотека „В. Kоларов“ от ХV, ХVI, ХVII и ХVIII в., т. 1 ­ 1961, стр.435
  3. Стойков, Р. Селищни имена в западната половина на България през ХVI в. (по турски регистър за данъци от 984 / 1576 – 77 г.). ­ Eзиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. С., 1960, стр.446
  4. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХIII, 1966 (Турски извори), стр.365
  5. Извори за Българската история. С. БÀН. Т. ХVI, 1972 (Турски извори), стр.179
  6. Руска триверстова карта от 1878 г. Поправена и допълнена през 1904. С., 1932.
  7. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 33 (не е отбелязана в изданието – Трънска околия).
  8. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987, София 1989, с. 190.
  9. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55