Мрамор (област Хасково)

(пренасочване от Мрамор (Област Хасково))
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Хасково. За други значения вижте Мрамор (пояснение).

Мрамор е село в Южна България. То се намира в община Тополовград, област Хасково.

Мрамор
Общи данни
Население 347 души[1] (15 юни 2020 г.)
12,3 души/km²
Землище 27,226 km²
Надм. височина 208 m
Пощ. код 6562
Тел. код 047356
МПС код Х
ЕКАТТЕ 49219
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   кмет
Тополовград
Божин Божинов
(„Възраждане“)
Кметство
   кмет
Милена Иванова
(кметски наместник)

ГеографияРедактиране

Село Мрамор се намира в полите на северната част на Сакар планина. Самото село съществувало от преди повече от 1000 години. Опожарявано от турците на два пъти.

ИсторияРедактиране

До с. Мрамор се намира манастир Света Троица.

Предание говори, че през турско пътят за Одрин минавал край река Тунджа. По него минавали турската хазна и пощата. Хайдутите правили обирите в местността Даркая, на 200 м от манастира. Златото криели в пещера, високо в скалите. По тези места върлували Христо войвода. Кара Кольо, Инджето и Вълчан войвода. По това време турците разрушили и опожарили манастира. Христо войвода, като застарял, се замонашил. С помощта на Кара Кольо, Инджето и Вълчана той съградил нов манастир. Христо станал Хрисант и до смъртта си бил игумен на манастира. Тук починал през 1813 година. На гроба му идвали Индже войвода. Кара Кольо и Вълчан войвода. Надгробната плоча на Хрисант се пази до днес в манастирската църква. В нея има и купчина от костите на загинали хайдути от четата на Кара Кольо. В подземието под олтара е било скривалището на хайдутите. Още се пазят бойниците в стената. Местните хора наричат манастира Хайдушки, а пещерата в скалите над него Каракольова дупка.

Турското име на село Мрамор е Еникьой, т.е. 1000 жители. Сменяло си е местоположението около три пъти, след опожарявания, за да се позиционира накрая край коритото на местната река. След второто преместване селото се преименува – другото име е Ново село и накрая – Мрамор. Най-старата запазена сграда в селото е църквата „Архангел Михаил“ от 1872 година.

Културни и природни забележителностиРедактиране

В селото има паметник на загиналите във войните жители. Край селото има различни природни образования, носещи колоритни наименования – местностите „Дрънчи дупка“, „Казаните“. Наблизо е и връх Вишеград. На юг от селото се намира и каменната кариера, заради залежите на варовика/мрамора след 1944 г. селото от Ново село се преименува на Мрамор.

ЛичностиРедактиране

Желязко Демирев – ИмператораРедактиране

В селото е роден Желязко Демирев – Императора един от най-прочутите нумизмати и контрабандисти на монети.

"Когато бил едва десетгодишен, Желязко Колев Демирев от село Мрамор, Тополовградско, продавал на свои земляци фалшиви карти за заровени иманета. От приказките на по-възрастните той знаел какви точно белези и какви съкровища очакват да намерят местните иманяри, избирал си една местност и фабрикувал точно такива “нишани”. След това продавал картата, а иманярите отивали да копаят. Естествено не откривали нищо."[2]

Безспорно една от най-големите загадки, свързана с Императора, е личната му колекция от антики. Най-ценните си находки знатният иманяр оставял за себе си. Монетите станали страст на Желязко, когато бил на 15 години. След няколко години се запознава с нумизмат, който му разкрива тайните на старите монети. Императора бил част от парашутна бригада по време на Втората световна война. Легендата за заровеното съкровище на Императора и до днес терзае много иманяри. След убийството на Желязко, около и в родното му село Мрамор не остава неразкопано място. Безценното имане обаче така и не е открито.

Канна Рачева гостува на село Мрамор и прави документален филм за „Императора“.

ДругиРедактиране

 
Изглед към църквата в село Мрамор.

Мрамор е село с гостоприемни хора, много англичани и красиви гледки.

В Читалище „Пробуда“ в с. Мрамор се намира библиотека, в която се събират, съхраняват и помещават разнообразни материали. Малки и големи любители на книгите, знаят за тяхната магия и библиотеката е редовно посещавана. Тук се предлагат информационни услуги: предимно различни видове издания като книги, вестници, списания, които са интересни и полезни за обществото.

КухняРедактиране

 
Язовир - село Мрамор.

Село Мрамор се слави с богати традиции в храненето и фолклора.

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Николов, Йово. Иманярската сага – от малджиите до скенерите. // в-к Капитал. 7 февруари 1998. Посетен на 23.03.2021.