Тополовград (община)

община в България

Община Тополовград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

Община Тополовград
      
Общи данни
ОбластХасково
Площ710.88 km²
Население10 989 души
Адм. центърТополовград
Брой селища21
Сайтtopolovgrad.net
Управление
КметБожин Божинов
(ИТН; 2011)
Общ. съвет17 съветници

География

редактиране

Географско положение, граници, големина

редактиране

Общината е разположена в североизточната част на област Хасково. С площта си от 710,877 km2 заема 3-то място сред 11-те общини на областта, което съставлява 12,84% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

 
Топографска карта на община Тополовград.

Природни ресурси

редактиране

Релефът на общината е равнинен, хълмист и ниско планински, като територията ѝ основно заема северните, североизточните и източните разклонения на планината Сакар. На границата с община Свиленград се издига най-високата точка на планината и на цялата община Тополовград – връх Вишеград 856,1 m.

В крайния североизточен ъгъл на общината се простира югозападната, най-ниска част на Елховското поле.

Районът източно от долината на река Тунджа (землището на село Срем) се заема от крайните западни, най-ниски части на Дервентските възвишения с максимална височина в пределите на общината 253,7 m н.в.

Най-ниската точка на община Тополовград се намира източно от село Присадец, на границата с Турция, в коритото на река Тунджа – 54 m н.в.

По източната и югоизточната граница на общината (частично в нейна територия) протича около 45 km от долното течение на река Тунджа. Тя навлиза в общината североизточно от село Княжево и тече на юг-югозапад през югозападната част на Елховското поле. След село Княжево тя навлиза в дългия 8 km и живописен Сремски пролом между Сакар планина на запад и Дервентските възвишения на изток. Той е тесен, 100 – 200 m, със стръмни и голи склонове, с каменисто и неравно корито на реката. Между селата Срем и Устрем има малко уширение от 0,8 – 1 km, след което до напускането си на България долината ѝ става пак тясна с обезлесени склонове и на места почти каньоновидна.

Североизточно от село Княжево в нея отдясно се влива Синаповска река (50 km), цялото течение на която преминава по територията на община Тополовград. Тя извира под името Голямата река на 574 m н.в. в Сакар планина, на 3 km северно от връх Вишеград. До село Доброселец протича в тясна долина, в началото на северозапад, а след това на североизток. След устието на левия си приток Смесената река се нарича Синаповска река. След селото реката рязко сменя посоката си на изток и югоизток и протича между северните разклонения на Сакар планина на юг и Манастирските възвишения на север. В този участък долината ѝ значително се разширява и е с асиметричен профил – с по-стръмни десни (южни) склонове. След село Синапово навлиза в югозападната част на Елховското поле и си влива отдясно в река Тунджа на 96 m н.в., на 1 км североизточно от село Княжево. Площта на водосборния ѝ басейн е 871 km2, което представлява 10,33 % от водосборния басейн на Тунджа.

В западната част на общината, през селата Орлов дол и Владимирово протича горното течение на река Соколица (ляв приток на Сазлийка, от басейна на Марица). Тя води началото си под името Сакарско дере на 713 m н.в. в южното подножиена връх Боговец (738 m) в планината Сакар. До село Орлов дол долината ѝ е дълбока и ориентирана на север, всечена в младолевантийска акумулационна повърхнина. След това завива на запад, протича в широка долина с малък надлъжен наклон и западно от село Владимирово напуска пределите на общината.

Населени места

редактиране

Общината се състои от 21 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Българска поляна 139 45,692 Каур алан Радовец 547 44,661 Татар кьой, Константиново
Владимирово 20 10,073 Хадър Сакарци 8 17,105 Крушево
Доброселец 90 17,683 Явуз дере Светлина 77 30,359 Шевкуларе
Каменна река 31 23,094 Каялъ дере Синапово 381 43,947 Синаплии
Капитан Петко войвода 84 22,642 Дуганово Срем 360 36,305
Княжево 247 24,840 Шахлии Тополовград 4622 96,815 Каваклии
Мрамор 277 27,226 Ново село Устрем 747 58,015 Вакъф, Ваково
Орешник 414 33,339 Козлуджа Филипово 12 14,857 Хамидие
Орлов дол 354 60,100 Минечево, Стъклево Хлябово 497 52,666 Гердеме
Планиново 11 20,457 Крумово Чукарово 17 15,303 Чукур кьой
Присадец 6 15,698 Армутлар ОБЩО 8941 710,877 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

редактиране
  • Приказ № 19/обн. 18.12.1882 г. преименува с. Хадър на с. Владимирово.
  • Указ № 161/обн. 30.03.1889 г. признава н.м. Крумово за отделно населено място – с. Крумово.
  • Указ № 341/обн. 10.07.1899 г. преименува с. Татар кьой на с. Константиново.
 
Царски долмен край село Хлябово
 
Сградата на кметството в село Орешник през 2009 г.
 
Църквата в с. Мрамор през 2016 г.
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. преименува:
– с. Каур алан на с. Българска поляна;
– с. Шевкуларе на с. Светлина;
– с. Минечево на с. Стъклево;
– с. Гердеме на с. Хлябово.
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. преименува:
– с. Явуз дере на с. Доброселец;
– с. Каялъ дере на с. Каменна река;
– с. Шахлии на с. Княжево;
– с. Козлуджа на с. Орешник;
– с. Стъклево на с. Орлов дол;
– с. Армутлар на с. Присадец;
– с. Синаплии на с. Синапово;
– с. Вакъф (Ваково) на с. Устрем;
– с. Хамидие (Татар кьой) на с. Филипово;
– с. Чукур кьой на с. Чукарово.
  • МЗ № 3008/обн. 01.09.1934 г. преименува гр. Каваклии на гр. Тополовград.
  • Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. преименува:
– с. Крумово на с. Планиново;
– с. Ново село на с. Мрамор;
– с. Константиново на с. Радовец;
– с. Крушево на с. Сакарци.

Принадлежност и спорове

редактиране

До 1987 г. общината е част от Ямболски окръг. С Указ № 2704, обн. ДВ бр. 67/28.08.1987 г. община Тополовград преминава в границите на област Хасково. Въпреки че вече е част от друга област, тя е в Съдебен район Ямбол. [2]

През 2002 г. се провежда местен референдум с въпрос за отделяне на община Тополовград от област Хасково по решение на Тополовградския общински съвет, въпреки че то е спряно от областния управител на Хасково Георги Зарчев. Гласуват 47 % от имащите право, всички „за“ отделянето от област Хасково. Резултатът не е признат, защото по закон се изисква да са гласували повече от 50 %. Заповедта на областния управител на Хасково за спирането на решението на Общинския съвет за провеждането на референдума е обжалвана в Ямболския окръжен съд, но той я потвържда и постановява разходите да бъдат възстановени в местния бюджет. Изразходените 5000 лв. са платени лично от кмета на Тополовград Данчо Трифонов. [3]

През 2021 г. гражданско сдружение „Родолюбие“ от с. Устрем изпраща протестно писмо до министър-председателя Бойко Борисов, областния управител на Хасково, кметовете на Тополовград и Хасково и председателя на местния общинския съвет в Тополовград срещу „дискриминационното отношение на областните институции към община Тополовград по отношение на отпуснатите средства от правителството за област Хасково и разпределението им по общини“. В писмото се посочва, че „с ПМС от 15 декември 2020 г. правителството е отпуснало 20 889 000 лева за област Хасково, но от тях няма предвидени за Тополовград. Пътищата в община Тополовград са разбити и са предпоставка за катастрофи и произшествия, за разлика от съседните общини Тунджа и Елхово, където са асфалтирани.“ Отново се отправя искане за провеждане на общински референдум за отделяне от област Хасково и преминаване към друга област – Ямбол или Стара Загора. Посочват се аргументи: „Разстоянието от Тополовград до Хасково е 86 км, а до Ямбол – 55 км. Освен това пътят до Хасково е през Сакар планина и през зимата е непроходим, което затруднява най-вече транспортирането на тежко болни или родилки до областното здравно заведение.“ [2],[3]

Население

редактиране

Численост на населението според преброяванията през годините: [4]

 
Изглед към общинския център Тополовград през 2008 г.
 
Изглед към село Българска поляна през 2010 г.
Година на
преброяване
Численост
1934 28 825
1946 31 380
1956 32 238
1965 28 020
1975 23 910
1985 21 145
1992 19 075
2001 15 414
2011 11 681
2021 8941

Етнически състав

редактиране
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[5]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 11 681 10 049 27 982 41 30 552 100,00 86,02 0,23 8,40 0,35 0,25 4,72
Тополовград 5588 5013 4 369 12 11 179 Тополовград 89,71 0,07 6,60 0,21 0,19 3,20
Българска поляна 189 160 0 29 0 0 0 Българска поляна 84,65 0,00 15,34 0,00 0,00 0,00
Владимирово 35 34 0 0 0 Владимирово 97,14 0,00 0,00 0,00
Доброселец 138 103 0 30 1 Доброселец 74,63 0,00 21,73 0,72
Каменна река 91 91 0 0 0 0 0 Каменна река 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Капитан Петко войвода 151 48 0 0 0 0 103 Капитан Петко войвода 31,78 0,00 0,00 0,00 0,00 68,21
Княжево 357 284 6 20 10 3 34 Княжево 79,55 1,68 5,60 2,80 0,84 9,52
Мрамор 427 376 38 6 6 Мрамор 88,05 8,89 1,40 1,40
Орешник 577 521 0 51 2 Орешник 90,29 0,00 8,83 0,34
Орлов дол 485 344 3 136 0 0 2 Орлов дол 70.92 0,61 28,04 0,00 0,00 0,41
Планиново 38 31 0 6 0 Планиново 81,57 0,00 15,78 0,00
Присадец 9 9 0 0 0 0 0 Присадец 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Радовец 718 650 55 5 5 Радовец 90,52 7,66 0,69 0,69
Сакарци 11 11 0 0 0 0 0 Сакарци 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Светлина 152 148 3 0 0 Светлина 97,36 1,97 0,00 0,00
Синапово 537 351 0 18 167 Синапово 65,36 0,00 3,35 31,09
Срем 459 409 4 27 18 Срем 89,10 0,87 5,88 3,92
Устрем 999 814 5 139 31 Устрем 81,48 0,50 13,91 3,10
Филипово 14 14 0 0 0 0 0 Филипово 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Хлябово 656 591 0 61 1 Хлябово 90,09 0,00 9,29 0,15
Чукарово 50 47 0 0 0 3 Чукарово 94,00 0,00 0,00 0,00 0,00 6,00

Вероизповедания

редактиране

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.: [6]

 
Манастирът в с. Устрем през 2008 г.
Численост Дял (в %)
Общо 11 681 100,00
Православие 8725 74,69
Католицизъм 54 0,46
Протестантство 66 0,56
Ислям 27 0,23
Друго 11 0,09
Нямат 366 3,13
Не се самоопределят 439 3,75
Непоказано 1993 17,06
 
Сградата на общинския съвет през 2010 г.

Политика

редактиране

Общински съвет

редактиране

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[7][8][9][10][11]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Избирателна активност по време на изборите 66,07 % 69,73 % 66,06 % 72,87 % 61,33 %
Общ брой места 17 17 17 17 17
Българска социалистическа партия 9 3
Национално движение „Симеон Втори“ 3
Съюз на демократичните сили 2
Българска социалдемокрация 1
Зелена партия 1 5
Рома 1
Коалиция „БСП – БСД“ (Българска социалистическа партия, Българска социалдемокрация) 4
Български демократичен център (ЛИДЕР) 3 2
Коалиция „ГЕРБ – ВМРО“ (ГЕРБ, ВМРО – Българско национално движение) 2
Коалиция „Заедно за община Тополовград“ (Съюз на демократичните сили, Национално движение „Симеон Втори“,
Демократи за силна България, Български земеделски народен съюз - Народен съюз (ЗНС))
2
Стоян Тонев Тонев – инициативен комитет 1
Коалиция „За възраждане на община Тополовград“ 4
Единна народна партия 4
ГЕРБ 3 5 5
Ред, законност и справедливост 3
Коалиция „Възраждане“ 7
Коалиция „ЗА община Тополовград“ 3
Алтернатива за българско възраждане 1
Национален фронт за спасение на България 1
Възраждане 8
БСП за България 2

Кметства

редактиране

Резултати от местните избори за кметове на кметства, според листата на излъчване:[12][13][14][8][9][10][11]

Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019
Общ брой на кметствата 9 7 8 11 6
ГЕРБ 2 3 3
Възраждане 1
БСП за България 1
Съюз на демократичните сили 1 1
Коалиция „Възраждане“ 4
Коалиция „ЗА община Тополовград“ 4
Единна народна партия 3
Коалиция „За възраждане на община Тополовград“ 2
Ред, законност и справедливост 1
Коалиция „ГЕРБ – ВМРО“ (ГЕРБ, ВМРО – Българско национално движение) 3
Коалиция „Заедно за община Тополовград“ (Съюз на демократичните сили, Национално движение „Симеон Втори“,
Демократи за силна България, Български земеделски народен съюз - Народен съюз (ЗНС))
2
Коалиция „БСП – БСД“ (Българска социалистическа партия, Българска социалдемокрация) 1
Зелена партия 1
Българска социалистическа партия 4
Българска социалдемокрация 1
Национално движение „Симеон Втори“ 1
Български земеделски народен съюз - Народен съюз 1
Инициативен комитет 1

Транспорт

редактиране

През общината преминават частично 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 140,4 km:

Топографска карта

редактиране

Източници

редактиране
  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
  2. а б Тополовград отново иска да се върне в област Ямбол? Архив на оригинала от 2022-10-01 в Wayback Machine., Делник, Ямбол, 18.02.2021 г.
  3. а б Отново повдигнаха въпроса за връщане на Тополовград към Ямбол, Radio TV 999, 19.02.2021.
  4. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
  6. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 2 октомври 2020. (на английски)
  7. „Резултати от обработените протоколи на ОИК за избор на общински съветници – I тур, 2003“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2018-10-27. Посетен на 15 декември 2019.
  8. а б „Резултати от местните избори през 2007 г. в община Тополовград“ // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2019.
  9. а б „Резултати от местните избори през 2011 г. в община Тополовград“ // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2019.
  10. а б „Резултати от местните избори през 2015 г. в община Тополовград“ // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2019.
  11. а б „Резултати от местните избори през 2019 г. в община Тополовград“ // results.cik.bg. Посетен на 15 декември 2019.
  12. „Резултати от обработените в ОИК протоколи избрали кмет на кметство - I тур“ // mi2003.cik.bg. Посетен на 1 януари 2021.[неработеща препратка]
  13. „Резултати от обработените в ОИК протоколи избрали кмет на кметство - II тур“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2019-07-26. Посетен на 1 януари 2021.
  14. „Резултати от обработените в ОИК протоколи избрали кмет на кметство - II тур“ // mi2003.cik.bg. Архивиран от оригинала на 2019-07-08. Посетен на 1 януари 2021.

Външни препратки

редактиране