Мрамор (Сярско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мрамор.
Мрамор (на гръцки: Καπετανούδι, Капетануди, до 1926 година Μαραμόρ, Марамор[1]) е бивше село в Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония.
Мрамор Καπετανούδι | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Сяр |
Географска област | Шарлия |
Население | 78 души (1940 г.) |
География
редактиранеСелото се е намирало в южните склонове на планината Шарлия (Врондос), северозападно от град Сяр (Серес) и западно от Мертатово (Ксиротопос).[2]
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов името е от старобългарското , стара заемка от гръцкото μάρμαρος. Сравнимо е селищното име Мрамор.[3]
В Османската империя
редактиранеСелото се споменава в XVI век в подправената Калиманова грамота за дарения на Зографския манастир в Сярско като .[3]
В XIX век Мрамор е чисто турско село в Сярската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в селото (Mramor) има 75 домакинства и 195 жители турци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Мраморъ има 300 жители турци.[5]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в 1912 година селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. Турското му население се изселва по силата на Лозанския договор и на негово място са настанени двадесетина семейства, вероятно скотовъди. В 1926 година името на селото е променено на Капетануди.[2] Новото име е дадено в чест на гъркоманския капитан Димитър Гоголаков.[3]
Селото пострадва по време на Гражданската война (1946 – 1949) и след нея не е обновено.[2]
Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Население | 35[2] | 149[2] | 79[2] | 78[2] |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 261. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 161.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116 – 117.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 178.