Вижте пояснителната страница за други значения на Мрамор.

Мрамор (на гръцки: Καπετανούδι, Капетануди, до 1926 година Μαραμόρ, Марамор[1]) е бивше село в Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония.

Мрамор
Καπετανούδι
— село —
Гърция
41.1911° с. ш. 23.516° и. д.
Мрамор
Централна Македония
41.1911° с. ш. 23.516° и. д.
Мрамор
Сярско
41.1911° с. ш. 23.516° и. д.
Мрамор
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областШарлия
Население78 души (1940 г.)

География

редактиране

Селото се е намирало в южните склонове на планината Шарлия (Врондос), северозападно от град Сяр (Серес) и западно от Мертатово (Ксиротопос).[2]

Етимология

редактиране

Според Йордан Н. Иванов името е от старобългарското        , стара заемка от гръцкото μάρμαρος. Сравнимо е селищното име Мрамор.[3]

В Османската империя

редактиране

Селото се споменава в XVI век в подправената Калиманова грамота за дарения на Зографския манастир в Сярско като        .[3]

В XIX век Мрамор е чисто турско село в Сярската каза на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в селото (Mramor) има 75 домакинства и 195 жители турци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Мраморъ има 300 жители турци.[5]

През Балканската война в 1912 година селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. Турското му население се изселва по силата на Лозанския договор и на негово място са настанени двадесетина семейства, вероятно скотовъди. В 1926 година името на селото е променено на Капетануди.[2] Новото име е дадено в чест на гъркоманския капитан Димитър Гоголаков.[3]

Селото пострадва по време на Гражданската война (1946 – 1949) и след нея не е обновено.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 35[2] 149[2] 79[2] 78[2]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 261. (на македонска литературна норма)
  3. а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 161.
  4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116 – 117.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 178.