Шарлия
Тази статия е за планината в Егейска Македония. За върха в Пирин вижте Шаралия.
Шарлия, Шарлии, Шаралия или Бродската планина (на гръцки: Βρόντος, Врондос или Ορη Βροντούς, Ори Врондос; на турски: Vrondi balkan, Вронди балкан или Лейля, Ляля) е планина в северната част на Гърция.[1]
| Шарлия Βρόντος | |
|---|---|
 Шарлия, поглед от Беласица (вдясно на заден план). На преден план долу - Ченгел планина. Вляво - Боздаг | |
  Местоположение на картата на Сярско | |
| Общи данни | |
| Местоположение |  Гърция |
| Най-висок връх | Али Баба |
| Надм. височина | 1849 m |
| Подробна карта | |
 | |
| Шарлия в Общомедия | |
ИменаРедактиране
Етимологията на името на планината се извежда от думата шарли, (на турски: şarli) – шуртящ, вероятно във връзка с изобилието на вода.[2] Гръцката форма на името е Σαρλίγια, Сарлия.[1] Българското име Бродска планина, гръцкото Врондос и турското Вронди балкан, тоест Бродска планина идват от селата Горно и Долно Броди в планината, а Лейля (Λαϊλιά, Λιαλιά) е от името на старо селище под върха, днес курорт.[1]
ГеографияРедактиране
Планината е разположена в Сярско, Егейска Македония. Простира се по посока североизток-югозапад. Дълга е около 30 km и широка 15-20 km. Най-високият ѝ връх е Али Баба (на гръцки: Προφήτης Ηλίας, Профитис Илиас) - 1849 m. След 1941 година върхът попада в границите на България и през 1942 е преименуван с държавен указ на Коевец. Преди това върхът се е наричал Али Баба или Алибаба (на гръцки: Αλή Μπαμπάς). С това име е отбелязан и в българските топографски карти. На север проходът Света Параскева при заставата Пресек и дълбоката долина на Валовищка Белица (Крушевска река, на гръцки Крусовитис) я отделят от Славянка (Орвилос) и Сенгелската планина (Ангистро), на североизток Шарлия се свързва с планината Черна гора (Мавро Вуно) чрез Цървиловската седловина, а на изток Бродската или Дяволската река (Дяволо рема) и Карвунорема я отделят от планината Сминица (Меникио).[3] Според Йордан Н. Иванов границата между Шарлия (Черна гора) и Сминица е на седловината Узунджата (Узунджето) на юг от Бабина гора, откъдето на североизток тръгва Узундере, на югозапад притокът на Бродската река Углеш.[4] На запад и юг планината граничи с плодородното Сярско поле.[3][1] Понякога Черна гора се смята за част от Шарлия.[1]
Шарлия е изградена предимно от гранити и гнайс.[1] В ниските части се срещат кристалинни шисти, мрамори и песъчливи терциерни наслаги.[3]
На 1600 m в северните склонове на Шарлия е разположен ски центърът Лайля (на гръцки: Λαϊλιά). Тук е изградена ски писта с дължина 1000 m, седалков лифт с дължина 850 метра и капацитет 700 души на час, както и няколко ски влека. Центърът разполага и със ски писта за начинаещи. В края на пистата е разположена съвременна хижа с ресторант, кафе-чайна и спални помещения. Ски центърът е домакин на редица състезания по ски спускане и ски бягане.
В подножието на планината са разположени Валовища (Сидирокастро) и Савяк (Вамвакофито) от западна страна, Сяр от южна, Горно Броди (Ано Вронду) от източна и Крушево (Ахладохори) от север. От Шарлия извира река Серовица, която тече на юг успоредно на Бродската река.
Изкачването до върха може да стане от ски курорта за около 1 час или от хижата за около 2,30 или 3,30 часа. Европейската пътека за дълги разстояния E6, идваща от моста на Струма, където се пресича с E4, и от Валовища, пресича планината Шарлия, минавайки през селищата Елешница (Феа Петра, 280 m) и Цървища (Капнофито, 440 m) и по северните склонове на планината се изкачва до хижата, слиза до селищата Горно Броди (Ано Вронду, 1060 m) и Долно Броди (Като Вронду, 660 m), за да продължи към Зърнево (Като Неврокопи) и Боздаг (Фалакро).[5]
Торфеният мъх (сфагнум), заемащ площ от 390 декара в района на Балта чаири има палеоботаническо значение. През 1986 година той е обявен за защитен природен паметник. Северната част на планината в 1997 година е характеризирана, като място с особена природна красота. Със своите широколистни и иглолистни гори планината е част от мрежата от защитени територии Натура 2000 (1260007).[1] Част от Натура 2000 (1260009) е и долината на Бродската река, в която е разположен Серският манастир.[5]
| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Али Баба | Προφήτης Ηλίας, Αλή Μπαμπά, Λιαλιάς, Αλή Μπαμπάς | 1848 m[5] | |
| Ласкова | Αγία Παρασκευή, Λάσκοβα | 1425 m[5] | |
| Свети Константин | Άγιος Κωνσταντίνος | 1380 m[5] | |
| Свети Константин | Άγιος Κωνσταντίνος | 1184 m[5] | |
| Голец | Άσπρη Πέτρα, Ντογκάνι, Ντογκάν, Γκολέτσι | 1425 m[5] | |
| Вискова нива | Βυσινιές, Κουρί, Βίσκοβα Νίβα | 1360 m - 1200 m[5] | |
| Картал | Γεράκι, Καρτά Λόφος | 1380 m[5] | |
| Голяма, Кудерасьови скали | Γυμνό, Γκουλιάμα, Κουντεράσιουβι Σκαλέ | 1177 m[5] | |
| Демир Капия, Шарлия | Δεμένη, Σαρλίγκα, Σαρλίγια, Ντεμίρ Καπού | 1405 m[5] | |
| Первилова, Кутел бор | Επίμηκες, Περβίλοβα, Κούτελι Μπορ | 1275 m[5] | |
| Ляскова | Ηλιόλουστο, Λιάσκοβα | 1432 m[5] | |
| Κακόβατο | 1005 m[5] | ||
| Карадаг | Καρά Όρος, Καρά Νταγ | 1507 m[5] | |
| Олак | Κατσικάκι, Όλακος | 1120 m - 900 m[5] | |
| Кутел | Κορυφές, Κούτελι | 1430 m[5] | |
| Κουναβόρραχη | 1120 m[5] | ||
| Кутел | Κουτσουρεμένη, Κούτελι | 1414 m[5] | |
| Чуклата, Кама | Κτύπημα, Μπεμπίκα, Κάμα, Τσούκλατα | 1324 m[5] | |
| Бутун | Λαγότοπος, Μπουτούνι | 1080 m[5] | |
| Кур, Шарлия | Λυκοφωλιά, Σαρλίγκα, Κουρ Λόφος | 1668 m[5] | |
| Черна гора | Μαύρο Βουνό, Καρά Ντάγ, Καρά Όρος, Μαυροβούνι | 1653 m[5] | |
| Голямио камен[6] | Μεγάλο Καμίνι | 1123 m[5] | |
| Маймун[7] Каракая | Μεγάλο Μαϊμούνι, Καρακαγιά, Μαϊμούνι | 1567 m[5] | |
| Малка Мурица[8] | Μικρή Μούριτσα | 1065 m[5] | |
| Кърчиле | Μπαστούνι, Καρτσιλέ | 1040 m[5] | |
| Сиврика | Μυτερό, Σιβρίκα | 1300 m[5] | |
| Ορμητήριο | 1400 m[5] | ||
| Стара Мурица | Παλιά Μούριτσα, Μουρίτσα, Στάρα Μούριτσα | 1232 m[5] | |
| Цървил | Πολύκορφο, Τσερβίλι | 1642 m[5] | |
| Дренец | Σέλωμα, Ντρένετς | 1139 m[5] | |
| Бакър Кепи | Σιδεροβούνι, Μπακίρ Κεπί | 1476 m[5] | |
| Куртепе, Демир Капия | Σιδερόπετρα, Κούρτεπε, Δεμίρ Κάπ | 1490 m[5] | |
| Баница | Σκέπασμα, Μπάνιτσα | 1033 m[5] | |
| Краста мандра | Στραβά Δένδρα, Κράστα Μάντρα | 1200 m - 1080 m[5] | |
| Мокра | Υγρό, Μόκρα, Λάγορα Αρτζούπαν | 1288 m[5] | |
| Φλάμπουρο | 1378 m[5] | ||
| Дрене, Кремене | Φωτεινή Κορυφή, Ντρένες, Κρέμενε | 1260 m[5] | |
| Άγιος Κωνσταντίνος | 966 m[5] | ||
| Αετοφωλιά | 835 m[5] | ||
| Чешмели | Βρύσες, Τσεσμελή | 893 m[5] | |
| Кукулбаир[9] | Γυμνόλοφος, Κουκούλι Μπαΐρ | 777 m[5] | |
| Θέρμη | 840 m - 700 m[5] | ||
| Μακρυά Ράχη | 635 m[5] | ||
| Малянка | Μαλιάγκα, Λιαλιάγκα | 906 m[5] | |
| Μεσέδες | 963 m[5] | ||
| Μικρό Στρογγυλό | 521 m[5] | ||
| Бачова мандра, Бачи мандра[10] | Μπάτσου Μάντρα, Μπάτσου Μάνδρα | 960 m[5] | |
| Куртепе | Ξηρόλοφος, Κουρί, Κουρί Τεπέ | 904 m[5] | |
| Баба Зора[11] | Παπαζώρα, Μπαμπά Ζόρα | 892 m[5] | |
| Мрамор | Πύργος, Μράμορ | 722 m[5] | |
| Скала[12] | Σκάλα | 960 m[5] | |
| Велишка скала[13] | Σκάλα, Βελίσκα Σκάλα | 546 m[5] | |
| Σκαπάνη | 946 m[5] | ||
| Кръста[14] | Σταυρός | 853 m[5] | |
| Στρόγγυλο, Στρόγγυλα | 677 m[5] | ||
| Σύλλα, Σύλα, Συλ | 880 m[5] | ||
| Σφαγείο | 785 m[5] | ||
| Дутли, Могила | Τραπεζοειδές, Ντοτλή, Μουγκίλας | 604 m[5] | |
| Пичови чуки | Τσούκες Πίτσου | 740 m[5] | |
| Ύψωμα Χατζή | 786 m[5] | ||
| Кърташ[15] | Φαιά Πέτρα, Οχυρό Κονδύλη, Κιρτάς | 554 m[5] | |
| Φιδοκορφή | 980 m[5] | ||
| Градища | Φρούριο, Γκραντίτσα | 817 m[5] |
Външни препраткиРедактиране
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г д е ж Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 394. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 221.
- ↑ а б в Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 12-13.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 200.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 395. (на гръцки)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 133.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 155.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 162.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 146.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 75.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 194.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 89.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 145.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 149.