Мертатово
Мертатово или Мертатьово или Мертатево или Мертат (на гръцки: Ξηρότοπος, Ксиротопос, до 1927 Μερτάτη, Мертати[1]) е село в Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония и има 177 жители (2001).
| Мертатово Ξηρότοπος | |
  Мертатово  Мертатово  Мертатово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Шарлия |
| Надм. височина | 730 m |
| Население | 177 души (2001) |
География редактиране
Селото се намира в южните склонове на планината Шарлия (Врондос), на 15 километра северно от град Сяр (Серес). Разположено е в долината на река Серовица.
История редактиране
Етимология редактиране
Според Йордан Н. Иванов името е вероятно по изчезналото лично име или прякор Мертат < турското mert, храбър, мъжествен, смел и бъларската наставка – ат и може да се сравни със селищните имена Храбърско, Храбрино. Друга възможност е да е от турското (арабско) murtat, който се е отказал от исляма. Жителското име е мерта̀тьовя̀нин, мерта̀тьовя̀нка, мерта̀тьовя̀не.[2]
В Османската империя редактиране
В XIX век Мертатово е чисто българско село в Сярската каза на Османската империя. В 1837 година е построена църквата „Успение Богородично“.[3] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ в 1873 година в Мертат (Mertate) има 68 домакинства и 230 жители българи.[4] Селото е типично въглищарско селище, тъй като почвата му е безводна и неплодородна.[5] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Мертатово:
| „ | Мертат или Мертатюво: българско село; 1 църква; по-голямата част от жителите се занимават с превоз; отдалечено е на 2 и половина часа от града.[6] | “ |
В статистическите си таблици Веркович отбелязва Мертат като село с 95 български къщи.[7]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Баницакол и пише:
| „ | Мертатово, село на Ю от Фращане, от Сяр на 2 часа разстояние. Разположено е на едно възвишение, до дол. Пътят отвсякъде е стръмен и каменист. Работна земя съвсем малко; сеят пченка, фасул. Слизат по полските села за работа. Повечето са дърваре и скотовъдци. Църква „Св. Димитър“; чете се гръцки. Преди няколко години имало българско училище. Сега няма никакво. 80 къщи с 400 души жители, всичките българе.[8] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото има 500 жители българи християни.[9] След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[10] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мертатово (Mertatovo) има 680 българи екзархисти, като в селото работи българско училище с 1 учител.[11]
По време на Балканската война един човек от Мертатово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция редактиране
През войната селото е освободено от български части, но след Междусъюническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Към 1913 година селото има 65 къщи. През Междусъюзническата война 15 екзархийски семемейства се изселват в България. След края на Първата световна война в 1918 година още 3-4, а след края на окупацията от България през Втората световна война в 1944 година - още 5 семейства. В 1944 година селото има 45-50 къщи. Бежанците от Мертатово се заселват в Свети Врач (Сандански), ямболското село Атолово и Станимака (Асеновград).[13]
В 1927 година името на селото е сменено на Ксиротопос, в превод сухо място.
Личности редактиране
- Родени в Мертатово
Миндо Василев Илиев (1919 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[14]- Никола Димитров (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Стефан Чавдаров, 3 рота на 15 щипска дружина[15]
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 158 – 159.
- ↑ Ιερός Ναός Κοιμήσεως της Θεοτόκου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 2 ноември 2014.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116-117.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 22.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 62. (на руски)
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 228-229. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 837.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 224 и 863.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 23.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 153
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 224.