Музей на солта
Музеят на солта в град Поморие е сред стоте национални туристически обекта в България.
| Музей на солта | |
| Музеи в България | |
 Солниците със сградата на музея, намираща се в далечината | |
| Местоположение | Поморие |
|---|---|
| Тематика | солодобив |
| Основан | 7 септември 2002 г. |
| Обект на БТС |  6а. |
| Печат | има |
| Работно време | |
| Лятно работно време | понеделник – петък 8:00 – 18:00 ч. събота и неделя 10:00 – 18:00 ч (почивни дни: няма) |
| Зимно работно време | понеделник – петък 8:00 – 16:00 ч. (почивни дни: събота и неделя) |
| Телефон | 0596/2-53-44 |
| Сайт | saltmuseum.bg/bg/ |
 | |
| Музей на солта в Общомедия | |
Открит е на 7 септември 2002 г. с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез програма ФАР, това е единственият специализиран музей на солта в Източна Европа.[1][2][3] Музеят се състои от експозиционна зала и 20 декара солници на открито, където и до днес се добива сол.[4] Солниците към музея произвеждат сол по същия начин, както това е ставало в древността. Намира се в самия град Поморие, на брега на Поморийско езеро.
Музеят е основан по инициатива на краеведа Иван Шабанов, съосновател и на Музея на картофите в град Клисура.[5]
Музеят работи според два режима (летен и зимен) в зависимост от сезона. В периода 15 септември-15 юни работи от понеделник до петък от 8:00 до 16:00. През останалата част от годината е отворен от 10:00 до 18:00 всеки ден от седмицата.[6]
Създаване редактиране
Още през 70-те години ръководството на града взема решение за отделяне на част от територията на бившите градски солници и създаване на т.нар. резерват „Поморийски солници“. Възстановяват се 3 декара солници, работещи по анхиалската технология. На този етап, обаче, това все още не е било музей. През 1998 година на община Поморие е предложено да участва в международния проект „Всичко за солта“ заедно с общини от Гърция, Португалия и Словения.
Една от задачите на този проект е създаване на музей на солта. Бюджетът за Поморие възлиза на 160 000 евро и е финансиран 75% от програма „Фар“ и 25% от общината. Като резултат, една стара постройка до музейните солници е основно ремонтирана и преустроена в експозиционна зала и офис, а друга сграда в същия район със стопанско предназначение също е ремонтирана. По-късно с решение на Общинския съвет територията на музейните солници с двете сгради, общо 25 декара, е определена за Музей на солта – общинска собственост. [7]
Експозиции и атракции редактиране
В откритите солници, част от музея, и до днес се добива сол по „древна анхиалска технология“.[4] Технологията, която според историци се практикува на това място още от V в. н.е., включва извеждането на морската вода от морето през езеро до по-малки басейни.[4] Там водата се изпарява, а останалата солта допълнително кристализира в малки солници.[4] Посетителите имат възможност да наблюдават всеки един етап от този процес. Възстановена е и част от теснолинейка, която в миналото е служела за пренасяне на солта.[4]
В експозиционната зала са изложени снимки от началото на 20 в., както и копия на документи от 15 – 19 в., разказващи за производството и търговията със сол през периода.[4] Списъкът с експонати включва традиционни инструменти, като дървени соларски колички, гребла и други.[2] Експозицията предлага и видеофилми, посветени на добиването на сол.[3]
Поморийското езеро е важна спирка от миграцията на прелетни птици, част от Виа Понтика.[2] На изкуствени острови в езерото гнездят видове като речни и гривести рибарки, саблеклюн и други.[2] Музеят предоставя възможност за наблюдение на птиците чрез специални камери, монтирани в самите солници.[2]
Бележки и източници редактиране
- ↑ Ризов, Константин. Музей на солта – официална страница на Община Поморие // pomorie.org. Архивиран от оригинала на 2016-03-08. Посетен на 25 май 2015 г.
- ↑ а б в г д Музей на солта – град Поморие // bulgariatravel.org. Архивиран от оригинала на 2015-05-25. Посетен на 25 май 2015 г.
- ↑ а б Официална страница на музея // saltmuseum.bg. Архивиран от оригинала на 2015-04-18. Посетен на 25 май 2015 г.
- ↑ а б в г д е Музей на солта Поморие – история // saltmuseum.bg. Архивиран от оригинала на 2015-05-25. Посетен на 25 май 2015 г.
- ↑ Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2017. ISBN 987-619-7249-17-0. с. 248 – 250.
- ↑ Музей на солта Поморие – контакти // saltmuseum.bg. Архивиран от оригинала на 2015-05-25. Посетен на 25 май 2015 г.
- ↑ Скумов, Милчо. Сборник – Природонаучните музеи // Национална теоретична конференция Бургас 2005.