Саблеклюн

вид птица

Саблеклюнът (Recurvirostra avosetta) е прелетна птица от семейство Дъждосвирцови. Среща се и в България. Според Червената книга на България видът се смята за застрашен.

Саблеклюн
Pied Avocet Recurvirostra avosetta.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
семейство:Саблеклюнови (Recurvirostridae)
род:Саблеклюни (Recurvirostra)
вид:Саблеклюн (R. avosetta)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Recurvirostra avosetta distr.png
Саблеклюн в Общомедия
[ редактиране ]

Физически характеристикиРедактиране

Дължината на тялото на саблеклюна е 43 cm, размахът на крилата – 78 cm, а оперението му е двуцветно.[3] Главата, задната страна на врата, част от плещите и маховите пера са черни, а останалите части на тялото са бели. Клюнът е дълъг, извит нагоре и наподобява закривена сабя. Полов диморфизъм не се наблюдава, но има слабо изразен възрастов диморфизъм. Младите индивиди са със сиви гърди и ръждивокафяв цвят по крилата.[4]

Звукът, който издава е звънливо и многократно повтарящо се „куик-куик“.[3]

РазпространениеРедактиране

Саблеклюнът е разпространен в Централна и Южна Европа, Африка, Западна Азия, Северна Америка и Австралия. Зимува в Африка, Южна Азия, Балканския полуостров и по крайбрежията на Средиземно и Каспийско море.[4] Северните популации мигрират на юг между август и октомври и да се връщат за размножаване между март и май.[5]

В България долита през март и отлита през септември и октомври. По време на миграционния период може да бъде срещнат край вътрешните водоеми на страната. Отделни индивиди остават в България и през зимата. През размножителния период е наблюдаван само по Черноморското ни крайбрежие, където обитава малки заливи, солници, крайбрежни блата, езера, равни брегове и лагуни.[4]

В миналото е бил редовно гнездещ вид край Бургаските езера, блатото-лагуна Алепу, по Дунавското крайбрежие и поречието на река Искър. През последните години гнездовата популация е концентрирана в езерата около Бургас, главно край Атанасовското езеро, където е най-многоброен по време на миграция. По-рядко гнезди в Шабленската тузла, Белославско-Варненския езерен комплекс, Дуранкулашкото езеро и инцидентно по Дунавското крайбрежие. Общата численост на вида в България е около 250 – 800 двойки, а през по-топли зими числеността му достига до 1500 птици.[6] Броят на саблеклюна в световен мащаб за 2006 година се оценява на 210 000 – 460 000 птици.[5]

Начин на живот и храненеРедактиране

Саблеклюнът живее на колонии, обикновено между 10 и 70 двойки.[5] Обитава солени, бракични или сладководни водоеми, засолени терени, пясъчни коси, рибарници, изкуствени водоеми, речни устия поливни площи и наводнени равнини в безводни области.[6] Най-важната характеристика на местообитанията за разплод са високата соленост и нивото на водата, което през лятото постепенно се понижава и излага допълнителни места за хранене. Рядко се появява край вътрешните сладководни езера и реки. [5]

При миграции и през зимата се срещат на ята в разнообразни влажни зони.[3] За нощуване се събират в големи ята от няколко хиляди индивида.[5]

Храната на саблеклюна се състои предимно от водни безгръбначни с дължина между 4 и 15 cm, включително водни насекоми, малки бръмбари, мушици, ларви на мухи, ракообразни, червеи и мекотели, които събира по тинестото дъно на разливите. Понякога се храни и с дребни рибки и растителни остатъци, семената и малки корени. Когато търси храна потапя във водата главата, шията и предната част на тялото си.[4][5]

РазмножаванеРедактиране

При образуване на гнездовата двойка мъжкият токува. Гнездото може да бъде разположено на различни места, включително върху голия пясък, засъхнала кал, къса трева, суха растителност, отломки и отпадъци.[5] То представлява ямичка, застлана с трева и водни растения.[4] Саблеклюнът гнезди на големи колонии, като разстоянието между две съседни гнезда обикновено е около един метър, но може да бъде и 20 – 30 cm.[5] Женската снася 3 – 4 яйца в охрен цвят, изпъстрени с чернокафяви и сивкави петна. Двете птици ги мътят заедно на смени в продължение на 22 – 24 дни.[4]

При опасност двете възрастни птици се преструват на ранени и постепенно се отдалечават от гнездото. В това време малките се притаяват до земята или се скриват между блатните растения.[4]

Отрицателно действащи факториРедактиране

В Европа видът е застрашен от замърсяването на влажните зони с полихлоринирани бифенили, инсектициди, селен, олово и живак. Важните места за зимуване, например в Португалия или Жълто море, са застрашени също от развитието на инфраструктурата, мелиорациите, замърсяването, човешката намеса и намаляването на речните течения. Видът е чувствителен към инфлуенца по птиците и ботулизъм, така че може да бъде застрашен от бъдещи огнища на тези заболявания.[5]

В България върху популацията на саблеклюна отрицателно действат резките промени на водното ниво в местата на гнездене, безпокойството, предизвикано при ремонтни дейности на дигите в Атанасовското и Поморийското езеро, унищожаването на люпилата от наземни хищници, замърсяване на водите.[6]

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Recurvirostra avosetta (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Саблеклюн. Посетен на 25 декември 2016
  3. а б в Птиците в България/Саблеклюн/Recurvirostra avosetta
  4. а б в г д е ж Цоло Пешев, Симеон Симеонов, „Атлас по зоология. Гръбначни животни“, ДИ „Народна просвета“, 1982 г.ISBN 954-01-0204-9, стр.183
  5. а б в г д е ж з и BirdLife International. Recurvirostra avosetta. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2016. Посетен на 25 декември 2016. (на английски)
  6. а б в Червена книга на Република България. Саблеклюн. Посетен на 25 декември 2016