Музи

Музите (на старогръцки: μοῦσαι, ед.ч.: Μοῦσα, Mousa) в древногръцката митология са богините, вдъхновителки и покровителки на поезията, изкуството и науката. Обитават планините Хеликон и Парнас.

Музи
Характеристики
Описание	богини, вдъхновителки и покровителки на поезията, изкуството и науката
Музи в Общомедия

Древните музи

Счита се, че първите, които са ги почитали и поднасяли дарове за музите на Хеликон, не са поетите и певците, а страшните великани От и Ефиалт. Те въвели култа към музите и им дали имената, но за тях музите са били само три – Мелета (на гръцки: μελετη – „учение, опитност“), Мнема (на гръцки: μνιμη – памет) и Аойда (на гръцки: αοιδή, ωδή – „песен“). С течение на времето от Македония дошъл Пир и дал имена на деветте музи. За тяхното хтоническо минало свидетелстват и децата, които те имат от Зевс, Аполон и други богове.

От брака на Мелпомена и речния бог Ахелой се раждат сирените – мизантропични, човекомразни същества, които примамват моряците със своите песни. От Зевс и Калиопа, а според други източници – от Талия и Аполон се раждат корибантите – жриците на малоазитската богиня-майка Кибела, и до днес почитана в Ефес.

Древните музи са наричани „бурни“ (от гр. θουριδες, фуридес), което е със същия корен като фурии, и в тази посока образът на музите се приближава до този на ериниите – богините на отмъщението. Музите и менадите често се споменават заедно. Примерно цар Ликург бил наказан от Дионис за това, че преследвал музите и менадите. Музите жестоко си отмъщавали на всеки, дръзнал да ги предизвика.

„Аполон танцува с музите“ Балдасаре Перуци

Класически музи

Муза с лира на планина Хеликон

Класическите олимпийски музи са дъщери на Зевс и Мнемозина. Техен водач е бил Аполон. Считало се, че на тях е подвластно миналото, настоящето и бъдещето, и че имат пророческа дарба. Те били покровителки на певците и музикантите и ги обучавали в изкуствата. Съветвали и утешавали хората, отнасяйки се доброжелателно към тях. Давали на артистите власт над човешката душа, възпявали законите и добрите нрави на боговете.

Класическите музи са неотменно свързани с реда и хармонията в света. Те, както и останалите богове, имали свои храмове, които се наричали музеи. От тази дума дошло и съвременното значение на сградите, където се съхраняват и показват произведения на изкуството и други паметници от миналото.

Всяка муза има име и атрибути:

• Калиопа – муза на епическата поезия, изобразявана е с писмена табличка. Тя е и майката на Орфей.
• Клио – муза на историята. Изобразява се със свитък в ръка.
• Урания – муза на астрономията. Изобразява се с глобус.
• Ерато – муза на любовната поезия. Изобразява се с китара.
• Евтерпа – муза на лирическата поезия. Изобразява се с флейта.
• Мелпомена – муза на трагедията. Изобразява се с трагическа маска.
• Талия – муза на комедията. Изобразява се с комическа маска.
• Терпсихора – муза на танците. Изобразява се с лира.
• Полихимния – муза на химните и пантомимата. Изобразява се с покривало на главата.

• 

  Калиопа

• 

  Клио

• 

  Урания

• 

  Ерато

• 

  Евтерпа

• 

  Мелпомена

• 

  Талия

• 

  Терпсихора

• 

  Полихимния

Източници

• Омир, Одисея, I
• Хезиод: Theogonie 76 – 80; 917.
• Павзаний, 9,29,2.
• Овидий, Метаморфози, V.
• Oskar Bie: Musen. In: Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 2,2, Leipzig 1897, Sp. 3238 – 3295 (Digitalisat).
• Pierre Boyancé: Le culte des muses chez les philosophes grecs. Toulouse, 1937, Nachdruck: de Boccard, 1972.
• Maria Teresa Camilloni: Le Muse. Editori riuniti, Rom 1998. ISBN 88-359-4534-8
• Ernst Robert Curtius: Die Musen im Mittelalter. In: Zeitschrift für romanische Philologie 59. 1939. S. 129 – 188.
• Walter F. Otto: Die Musen und der göttliche Ursprung des Singens und Sagens. Düsseldorf 1954.

Външни препратки

• Muses in the ancient art
• Mousai, TheoiProject
• Warburg Institute Iconographic Database ок. 1000 снимки