Музи
Музите (на старогръцки: μοῦσαι, ед.ч.: Μοῦσα, Mousa) в древногръцката митология са богините, вдъхновителки и покровителки на поезията, изкуството и науката, взаимствани от древните траки.[1]. Обитават планините Хеликон и Парнас.
| Музи | |
|---|---|
 |
|
| Характеристики | |
| Описание | богини, вдъхновителки и покровителки на поезията, изкуството и науката |
| Музи в Общомедия | |
Древните музиРедактиране
Счита се, че първите, които са ги почитали и поднасяли дарове за музите на Хеликон, не са поетите и певците, а страшните великани От и Ефиалт. Те въвели култа към музите и им дали имената, но за тях музите са били само три – Мелета (на гръцки: μελετη – „учение, опитност“), Мнема (на гръцки: μνιμη – памет) и Аойда (на гръцки: αοιδή, ωδή – „песен“). С течение на времето от Македония дошъл Пир и дал имена на деветте музи. За тяхното хтоническо минало свидетелстват и децата, които те имат от Зевс, Аполон и други богове.
От брака на Мелпомена и речния бог Ахелой се раждат сирените – мизантропични, човекомразни същества, които примамват моряците със своите песни. От Зевс и Калиопа, а според други източници – от Талия и Аполон се раждат корибантите – жриците на малоазитската богиня-майка Кибела, и до днес почитана в Ефес.
Древните музи са наричани „бурни“ (от гр. θουριδες, фуридес), което е със същия корен като фурии, и в тази посока образът на музите се приближава до този на ериниите – богините на отмъщението. Музите и менадите често се споменават заедно. Примерно цар Ликург бил наказан от Дионис за това, че преследвал музите и менадите. Музите жестоко си отмъщавали на всеки, дръзнал да ги предизвика.
Класически музиРедактиране
Класическите олимпийски музи са дъщери на Зевс и Мнемозина.[2] Техен водач е бил Аполон. Считало се, че на тях е подвластно миналото, настоящето и бъдещето, и че имат пророческа дарба. Те били покровителки на певците и музикантите и ги обучавали в изкуствата. Съветвали и утешавали хората, отнасяйки се доброжелателно към тях. Давали на артистите власт над човешката душа, възпявали законите и добрите нрави на боговете.
Класическите музи са неотменно свързани с реда и хармонията в света. Те, както и останалите богове, имали свои храмове, които се наричали музеи. От тази дума дошло и съвременното значение на сградите, където се съхраняват и показват произведения на изкуството и други паметници от миналото.
Всяка муза има име и атрибути:
- Калиопа – муза на епическата поезия, изобразявана е с писмена табличка. Тя е и майката на Орфей.
- Клио – муза на историята. Изобразява се със свитък в ръка.
- Урания – муза на астрономията. Изобразява се с глобус.
- Ерато – муза на любовната поезия. Изобразява се с китара.
- Евтерпа – муза на лирическата поезия. Изобразява се с флейта.
- Мелпомена – муза на трагедията. Изобразява се с трагическа маска.
- Талия – муза на комедията. Изобразява се с комическа маска.
- Терпсихора – муза на танците. Изобразява се с лира.
- Полихимния – муза на химните и пантомимата. Изобразява се с покривало на главата.
Калиопа
Клио
Урания
Ерато
Евтерпа
Мелпомена
Талия
Терпсихора
Полихимния
ИзточнициРедактиране
- ↑ Θράκη συνοπτικά μεχρι την Ρωμαϊκή κατάκτηση[неработеща препратка]
- ↑ Iskamdaznam.com. Деветте музи на гръцката митология. Посетен на 30 август 2021
- Омир, Одисея, I
- Хезиод: Theogonie 76 – 80; 917.
- Павзаний, 9,29,2.
- Овидий, Метаморфози, V.
- Oskar Bie: Musen. In: Wilhelm Heinrich Roscher: Ausführliches Lexikon der griechischen und römischen Mythologie. Band 2,2, Leipzig 1897, Sp. 3238 – 3295 (Digitalisat).
- Pierre Boyancé: Le culte des muses chez les philosophes grecs. Toulouse, 1937, Nachdruck: de Boccard, 1972.
- Maria Teresa Camilloni: Le Muse. Editori riuniti, Rom 1998. ISBN 88-359-4534-8
- Ernst Robert Curtius: Die Musen im Mittelalter. In: Zeitschrift für romanische Philologie 59. 1939. S. 129 – 188.
- Walter F. Otto: Die Musen und der göttliche Ursprung des Singens und Sagens. Düsseldorf 1954.
Външни препраткиРедактиране
- Muses in the ancient art
- Mousai, TheoiProject
- Warburg Institute Iconographic Database ок. 1000 снимки