Мургаш (община Куманово)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мургаш.
Мургаш (на македонска литературна норма: Мургаш; на албански: Mugrashi) е село в Северна Македония, в община Куманово.
| Мургаш Мургаш | |
| — село — | |
 Панорама на селото | |
  Мургаш | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Надм. височина | 761 m |
| Население | 63 души (2002) |
| Пощенски код | 1304 |
| МПС код | KU |
| Мургаш в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в областта Овче поле в северното подножие на планината Манговица. Намира се от дясната страна на Крива река и е от разпръснат тип на надморска височина от 500 до 620 m. От източната му страна е ридът Кула с надморска височина от 854 m.[1]
История
редактиранеВ османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Кратова от 1618-1619 година селото е отбелязано, че Мургаш има с 36 джизие ханета (домакинства).[2]
Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от XVI – XVII век.[3]
В края на XIX век Мургаш е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мургаш е село, населявано от 362 жители българи християни.[4]
Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 4 сръбски патриаршистки къщи.[5] Три години по-късно цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мургаш има 416 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]
Сръбският войвода Василие Тръбич, който през декември 1905 година води битка в землището на Мургаш със селяни от района, определя селото като българско.[7]
В учебната 1907/1908 година според Йован Хадживасилевич в селото има екзархийско училище.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 63 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 62 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
редактиране- Родени в Мургаш
Спасо Димитриев (? – 1913), кумановски войвода на ВМОРО, убит от сръбските окупационни власти при избухване на Междусъюзническата война.[11]
Бележки
редактиране- ↑ с. Пезово - црква Св. Параскева // Галерија на икони од Кумановскиот крај во црквата Св. Никола, Куманово. Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 14 април 2014 г.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, стр. 255.
- ↑ Крстиќ, Славица. ДВОЈНА ЦРКВА ВО СУВ ОРАХ, КУМАНОВСКО (СВ. ЃОРЃИ И СВ. НИКОЛА) // Архивиран от оригинала на 2014-04-07. Посетен на 14 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 215.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига прва, Београд, 1996, с. 72.
- ↑ Хаџи-Васиљевић, Јован. Јужна Стара Србија, историјска, етнографска и политичка истраживања, I. Београд, Издање Задужбине И. М. Коларца, 1909. с. 520.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 47.